БСП с двете си секции – монархическа и етническа, създадоха олигархично-мафиотския модел на управление
НДСВ помогна за установяването на скрита мафиотска власт зад фасадата на демокрацията, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС/ДСБ
Панайот Ляков е роден през 1948 г. в Пазарджик. Завършил е Техническия университет в София – електроинженер и Нов Български университет /НБУ/ – магистър по администрация и управление. Работил е в МК”Кремиковци”, като журналист във в-к „Орбита” и в частния бизнес. От 1993 е професионален политик – от 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание и единственият депутат в неговата история, който е представил отчет за дейността си.
През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която за пръв път в света модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 г.
Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”, която излезе в началото на март.
Представянето и ще бъде в Пазарджик на 18 март – на същата дата преди 20 години Панайот Ляков е избран от Общинското събрание на СДС за председател на организацията.
Новата книга на бившия син депутат
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Ляков, как стигнахте до идеята да разкажете историята за убийството на СДС?
- Идеята ми дойде след поредния разговор с моят колега и приятел Господин Господинов, с когото много пъти сме обсъждали трагичната съдба на СДС и разпиляването на неговия актив – народни представители, министри и зам.-министри, областни управители, кметове, местните лидери и т.н. Тези хора притежаваха безценен политически опит, компетентност, политическа култура и смелост . Мнозинството от тях бяха отритнати, заклеймени и забравени от партията, на която отдадоха част от живота си. Заради тях, моите съратници, написах тази книга. Да изрека пълната истина и да им отдам признанието, че битката, която водихме и спечелихме срещу комунистическите безродници и национални предатели, ще остане в историята.
- Но защо говорите за убийство, а не за естествена смърт или нещастен случай?
- Заглавието е интригуващо, но не е журналистическа измислица. Това е историята на очевидец, наблюдавал, анализирал агонията на СДС от 2001 до 2013 г. Всъщност СДС бе загинало много преди това и безпринципната синя коалиция /2009 г./ бе несполучлив опит да реанимира политически мъртвец. Без гражданска подкрепа една дясна партия винаги е обречена.
- Превръщането на СДС от коалиция в партия - това ли разпиля синята идея?
- Категорично не, въпреки заклинанията на партийните лидери от старата коалиция. Нали видяхме наскоро тяхната безпомощност, когато уж щяха да създадат нова дясна формация - не стигнаха и до учредително събрание. В старата коалиционна форма СДС бе слаба и неефективна организация, която не би издържала неспирните атаки на комунистите и техните агенти и нямаше да извърши спасителните реформи. Партията СДС осигури пълен мандат на правителството и успешно управление на ОДС – бедата бе, че тя не се реформира докрай, защото попадна в меркантилните челюсти на новооформилия се син клиентурат /клиентела, номенклатура, апарат/ с главен бос Христо Бисеров. Дали е излишно да напомня , че днес нашият „герой” е обвинен в тежки престъпления?
- Каква е ролята на Христо Бисеров в този заговор, как чрез демонстративна консумация на властта и кординаторите си поквари СДС?
- Продължавам с отговора от предния въпрос. Апаратът на Христо Бисеров от прословутите координатори, бе занемарил напълно дейността си по устав и отдел „Национална координация” представляваше някакво уродливо съчетание на политическа полиция и агенция по приватизация. Непрекъснато лобиране, участие в приватизационни сделки , оформяне на бизнеслобита, завладяване на политически позиции по регионите чрез дирижирани събрания и каквото се сетиш за спечелване на пари и власт. Координаторите с благословията на Бисеров завладяваха на абордаж бордовете на държавните предприятия, сменяха или запазваха директори, разгръщаха комисионните мрежи и в много региони влязоха в тежък конфликт с местните политически ръководства. Медиите раздухваха течащата политическа деградация и упорито чупеха ореола на СДС като чиста и идеалистична организация. Убийството на СДС започна така и няма значение дали е заради алчност, политическа глупост или умисъл.
Вината на Бисеров е безспорна, защото не изпълни уставните си задължения по укрепването, заздравянето и реформирането на организацията и имитираше някаква дейност. Основното му занимание бе да завладява бизнестеритории и повече партийни позиции чрез свои доверени хора. Като доказателство в книгата съм привел парадокса, че след три години на власт управляващата партия не знаеше колко члена има и те нямаха партийни книжки. Ето как „работеше” главният секретар на СДС!
- Защо обаче „идолите на корупцията и на клиентелизма в СДС” бяха обявени от медии, свързани с ДС за герои и „икони на демокрацията“?
- Идолите на корупцията бяха обявени от медиите за „Икони на демокрацията” при финалната атака от компроматната война срещу Иван Костов. Тогава Христо Бисеров във вестник „Труд” поиска оставката му с политически абсурдната теза да го запази за партията и политиката, нещо като политическа мумия. Медиите, както стана ясно по късно, бяха управлявани от агенти на Държавна сигурност (конкретно в „Труд главният редактор Т.Тошев бе разкрит като агент „Бор”) и естествено активно се включиха в компроматната война, за да свалят от власт правителството на ОДС и да предизвикат политическа криза. Това е обяснението за тяхната позиция.
- Разкажете за плана „Шипка“, това ли беше фаталният удар на синята партия? Да вярваме ли още на илюзията, че Царя беше едно добродушно старче, което искаше да възроди България, или бе част от пъклен план на вътрешното и външното задкулисие?
- Планът „Шипка” на червената мафия имаше две основни цели – да не допусне втори мандат на ОДС и да разбие дясното политическо пространство. Участието на Симеон Втори в тази сделка бе изключително от користни подбуди и от нея той спечели милиони – получи хиляди декари гори, скъпи имоти, комисионни и т.н. В замяна той вкара комунистите във властта през парадния вход на „двореца” и отвори широко вратите за ограбване на държавата чрез целенасочено лобистко законодателство.. При управлението на НДСВ и ДПС всъщност бе конструиран и приведен в действие ОММ (олигархично-мафиотския модел) на управление. Отговорът на въпроса „Кой” е: БСП задружно с двете, създадени от нея, секции (движения): монархическа и етническа.
- Каква е ролята на "сините ибрикчии", както ги наричате, за разлома вдясно?
- Голямата вина на сините дилъри, наричани още ибрикчии, е, че увлечени от прекомерната си алчност, вероятно и поради някаква зависимост, станаха част от този модел. От тук започна разломът вдясно – управляваните от задкулисната мафиотска власт медии априори забравят, че другият основен ментор на клиентурата Софиянски пръв напусна СДС и създаде своя партия, която отлично си партнираше с управляващите. СДС вместо да бъде непримирима и яростна опозиция се преобразяваше в кротко, усмихнато и сговорчиво синьо джудже, което се отдалечаваше от избирателите си. Избягвайки да атакува и разобличава НДСВ и все по явната тройна коалиция - партията, оглавявана от Надежда Михайлова, разтвори вратите на синята крепост чрез безпринципни коалиции и тя бе завладяна от чевръстите участници в ОММ. И по –малките десни партии бързаха да се наредят на царската трапеза и да консумират някакви облаги. Дясното се разпадаше неудържимо и създаването на ДСБ бе опит да се спаси някаква автентична част от него.
- Защо оттеглянето на Иван Костов не реши проблемите в партията, има ли той вина за този погром в СДС? Сега признава, че е трябвало още през 2001 г. да се раздели с политиката?
- В книгата съм отделил значително място за лидерството на Иван Костов. И за неизбежния трагичен избор – България пред СДС, който той направи като истински държавник. Историческата оценка за този избор може да се направи още днес – фалиралата държава се въздигна и отново стана част от цивилизования свят, откъдето бе насилствено изтръгната от комунистите. Тъй че „вина”-та му е, че избра да оправи България и остави партията на втори план.
Оттеглянето му през 2001 г. бе естествената стъпка на европейски политик, но това не реши проблемите на СДС – клиентелистката зараза бе проникнала надълбоко и ,както се оказа по-късно, необратимо в партийната тъкан. На скандалната ХІ-та Национална конференция (2000 г.) СДС загуби своята почтеност и така започна неговият край на лидер.
- Надежда наследи Костов, но защо „проветряването“, което обеща, даде шанс на политическите мародери да плячкосват обезсилената партия?
- СДС е имал няколко председатели , но един единствен лидер – Иван Костов . Наследникът Надежда Михайлова не прозря или не поиска да признае, че СДС е тежко заразен от клиентелизъм и корупция. Вътре в организацията се водеше тежка вътрешна борба и само с енергични действия и непрекъснати обиколки по регионите и срещи с хората и партийните организации можеше да се преодолее дилемата на СДС „Какъв да бъда - лидер или дилър”, която разкъсваше организацията. Вместо това екипът й организираше медийни ешмедемета и провеждаше безсмислените акции на „проветряване”, „слушане” и т.н. Председателят на СДС дефилираше по екраните и ефира, но тези изяви носеха съмнителна слава и евтино самочувствие. Така СДС при Надежда наруши основен принцип - връзките си с хората като достоверна и уникална комуникация, която е сред най-ценните лидерски качества и увеличава политическата ефективност. СДС затъваше в ерзац политика и се обезличи напълно като алтернатива на управляващите. Сривът в доверието бе закономерен, защото липсваха реални, смели и отговорни политически действия на опозиционна партия. Политиката винаги се проверява в действието, то показва дали те води каузата или друг мотив. Хората вярват на действията, не на приказките (цитирам Иван Костов)
- Казвате, че на гроба на НДСВ бихте написал: „Заченато в грях, умряло в срам”, кои са греховете на царската партия?
- Греховете на политическия фалшификат НДСВ, създаден от БСП, са много: дойде на власт с огромна лъжа, не проведе никакви реформи, осигури достъп на комунистическата номенклатура до ключови властови позиции, прие множество лобистки закони в изгода на олигархичните кръгове, лансира некомпетентни и корумпирани кадри във висшите етажи на управлението, опорочи конкурсите за обществени поръчки, разби дясното пространство, спря разкриването на досиетата… и в крайна сметка помогна за установяването на скрита мафиотска власт зад фасадата на демокрацията. Тази власт всекидневно ограбва България и руши правовия ред и правата на гражданите. Измамени и отвратени избирателите масово го напуснаха и шепата останали жълти наглеци искат да закрият фалшификата и да възкресят политическия покойник Симеон Втори. НДСВ умря в срам, заради греховете, които извърши.
- Защо и ДСБ се превърна в последната силна илюзия?
- ДСБ се оказа последната силна илюзия, защото не успя да се превърне в партия на гражданите. Основните причини за това са анализирани в книгата и бяха изброени още през 2007 г. в статията ми „ДСБ – партия на гражданите или СДС 2?”, публикувана във в-к „Демокрация”. Поради липсата на достатъчно обществена енергия, която бе заменена с ресурси от СДС, ДСБ имаше само една възможност да бъде десният лидер – да приеме модела на партия алианс тоест да оглави гражданска коалиция от местни общности, авторитети, неправителствени организации и симпатизиращи граждани. Тя не го направи, остана изолирана в периметъра „Костов” и след като направи недопустимия компромис със синята коалиция остана последната дясна илюзия.
- Каква метафора е "Синият идиот"?
- Това е самоиронична характеристика. По време на нашето управление, когато водех отчаяни битки със зараждащия се партиен клиентурат шеговито казвах на моите колеги и приятели „Знаете ли как ме наричат в Пазарджик? … Панайот – синият идиот”. След като излезе книгата със същото заглавие ми се обаждаха и други сини идиоти, които се идентифицираха по същия начини и бяха благодарни, че съм описал този дух на непримиримост в редиците на СДС.