Много хора критикуват думите на френския посланик у нас за гнилите ябълки в съдената система, но замълчаха за критиките на руския първи дипломат, заради „Южен поток“
Трябва да свикваме с италианското семейство Реформаторски блок, но в този си вид нямат голям шанс за бъдеще, предрича политологът пред Faktor.bg
Гл. ас. д-р Кирил Аврамов е преподавател в департамент „Политически науки” на НБУ. Получава своето образование в Gustavus Adolphus College (САЩ), Абърдийнски университет (Шотландия), Софийски университет, Централноевропейски университет (ЦЕУ) (Унгария) и Нов български университет (НБУ). До 2005 г. преподава в Софийски университет в катедра „Политология”, а в периода 2006 -2010 е директор на международната изследователска и консултантска компания Political Capital Policy & Research Institute за България, а в периода 2010-2011 изпълнява функциите на директор „Международни връзки” на компанията в Будапеща, Унгария.
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Аврамов, вярно и е усещането на обществото, че вече е задействана дестабилизация на правителството?
- Съставянето на правителството беше възможно най-добрият вариант. Ако нямаше избори и се задействаха циклични избори – тогава щях да ги питам синдикатите, които сега надигат глава какво щяха да дават като обяснение. Използват се именно времето на най-тежките месеци, за да се задвижат лостовете за въздействие върху работодателите, които нямам много възможност да маневрират.
Има и различни странични интереси и фактори. Основното външно и вътрешно събитие, около което създават разделение в обществото е „Южен поток”. С други думи – тези, които са заинтересовани от този проект и ги засяга неговото неслучване, имат интерес да създават напрежение. Ние сме почти успели да затворим тази страница и ясно да подчертаем своята геополитическа ориентация. Това е голям успех. За всички е ясно, че в България има корпоративни интереси, подчинени в различните сектори и хора, които разбират, че техният частен интерес е застрашен. Всички ние трябваше да плащаме масрафа. От друга страна този проект можеше да ни постави в една дългосрочна зависимост, без ясни ползи за страната. Ето е фактор, който се опитва да разклати стабилността. Бюджетът е консервативен и то в неблагоприятна финансова ситуация.
От политическа гледна точка за нестабилност са заинтересовани тези, които не желаят реформи и използват социалното недоволство. Към тях поставям въпроса – защо след като са имали достатъчно време за въвеждане на конкретни мерки, не го направиха? Бюджетът включва и съкращаване на административната тежест – това е трета страна на заинтересовани от разклащане на политическата стабилност. В администрацията има процент от хора, които не изпълняват социалната си функция. В някои случи администрацията е неизброима. Това е една огромна тежест, която бизнесът трябва да покрива. Прави се това, което е неизбежно.
Риториката на БСП и ДПС винаги ще бъде в една и съща посока по отношение на назначенията, пипането на кадри и т.н. За мен приоритет трябва да бъде как да бъдат реализирани европейски проекти и как администрацията не се явява като „воденичен камък” на шията на бизнеса.
- От години сме убедени, че трябва да се правят реформи, но винаги ги отлагаме с разни оправдания, до кога можем да се измъкваме по този начин?
- Ние решаваме винаги да правим така наречения „социален компромис”, в следствие на който се намираме в много странна ситуация. Част от политическия елит постоянно говори как трябва да се правят реформи. Истината е , че при нас реформите са започнали, но са спрели донякъде или „частично равновесие” – възможно най-лошата ситуация. Има малцина печеливши – концентрирани в крупни икономически интереси в най-различни сфери. Те не искат по никакъв начин да преминат извън тези реформи, защото техният интерес е свързан с преразпределянето на националния ресурс. Тези лобита са причината реформите да не бъдат докарани докрай.
Правителството има една много неприятна задача - да довърши реформи реформи, популярни колкото „местното гробище”.
Не трябва да им спестяваме и част от грешните ходове, които показаха, че все пак българското общество има рефлекси, особено след годината, белязана от КОЙ успя да окаже достатъчен натиск, за да може определени фигури да не бъдат назначавани. Компромисът щеше да придобие много грозни черти. За мен такъв тип ходове като назначенията трябва да бъдат преценявани преди да бъдат предложени. Но разбирам Борисов за сложната ситуация, в която е поставен. Правителството трябва да върши някои неща като пожарна команда и да „гаси пожари” особено що се отнася до европейските средства.
- Има ли чужди сили, които спомагат за дестабилизацията на България, след парламентарните избори?
- Не съм фен на конспирации, но някои неща са пределно ясни. Едно от тях е, че санкциите срещу Русия и Путин работят. Това се вижда обективно чрез няколко неща – първо спада на рублата, поевтиняването на петрола и истеричните реакции на руския елит. Тяхното привидно спокойствие и демонстрация на власт са измама. Този елит започва да очертава и по-дълги стратегии. За жалост много бързо забравихме анексирането на Крим. Идеята беше каква е степента на търпимост на хората особено през зимните месеци. Провежда се класическа политика на „разделяй и владей”. Изчаква се да се види до каква степен европейците и САЩ ще имат търпение и ще се седнат на масата за преговори и да легитимират незаконните действия.
Втората линия която се откроява е връзката между крайнонационалистическите партии в Европа – започвайки от Льо Пен и завършвайки с нашите родни представители от „Атака”.
Тук влизат руските планове за разбиване на европейското единство и преговаряне с отделните столици. За Путин е най-важно да постигне индивидуална сделка с Ангела Меркел, без да се разговаря с европейския съюз. Желаят да разговарят с точно определени държави и да маневрират зад гърба на правителствата, включително и на българското. В този ред на мисли беше добре, че Борисов се опита в Брюксел да търси подкрепа на страната ни. Това, което прави Русия е да ухажва страни като Унгария, Сърбия, Австрия, на базата на двустранни разговори, които не са особено прозрачни. Такъв пример при нас е ”Южен поток”, където дори част от политическия елит не е запознат с детайли около преговорите.
Санкциите действат и помагат да се измества стратегията на Русия в движение. Първата беше на изчакване на търсене на дисонанс между страните членки.
Януари и февруари ще бъдат тежки месеци за правителството, защото заинтересованите външни и вътрешни фактори, заинтересовани от определени проекти в енергетиката, ще останат кротки. За тях освен загубата на големи финанси, означава и загуба на влияние за вкарването на страната в един или друг коловоз. Нашата енергетика е във възела на всички геополитически интереси. След нашето смело решение да теглим чертата на този проект, поставя заинтересованите лица, свързани с част от политическия елит в много изнервена ситуация.
Не допускам, че Русия ще се откаже лесно от стратегическия й интерес в Югоизточна Европа, още повече със ситуацията в Украйна и позицията на САЩ. Реакцията на руския посланик беше недипломатична за мен. Много странно, че много хора критикуваха думите на френския посланик, но сякаш подминаха руския.
- В тази сложна ситуация, как се прегрупира интересът на Турция?
- Те имат интересна позиция в цялата тази игра. Тя има амбицията да се превърне във водеща сила водещ център на политическия ислям – в добрия му смисъл; както и в регионална суперсила. Сближаването между руската и турската страна поражда въпроси сред турския елит дали не се попада в зависимост. Когато говорим за алтернативни маршрути на газ, трябва да си даваме сметка, че се оказват също толкова трудни за изпълнение, колкото „Южен поток”. Въпреки сближаването на позициите имат едно наум за прегръщането с руската мечка, защото това може да доведе до задушаване.
- Как ще рефлектира прегръдката между Русия и Турция върху нас?
- Много хора твърдят, че може да очакваме обтягане на отношенията. Считам, че нашата дипломация взима правилните към момента решения. Нашата позиция е възможно да стане още по-категорична, ако зад гърба ни седят европейските ни партньори. Не смятам, че тази позиция ще даде отражение, защото тя е в „пожелателно наклонение”. Но не трябва да забравяме и факта, че Турция е член на НАТО. Аз лично не очаквам влошаване не отношенията ни с Турция.
- Изчезването на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов ще окаже ли влияние за дестабилизация на правителството? Възможно ли е цялата мистерия да е сценарий на определени кръгове или службите?
- Петко Сертов не е случайна фигура, той знае много и изчезването му би трябвало да поражда притеснения. Ако се окаже някои от неприятните варианти – това може да го отчетем като нагнетяване на ситуацията. Тези, които имат интерес да развалят тази крехка конструкция на правителството, биха имали полза от всякакви поводи. За всички нас би било притеснително, ако скоро нямаме информация какво точно се е случило с човек, който разполага с толкова много информация. Да не забравяме, че е работил и в енергийния сектор.
- Формално ДПС са извън властта, но корпоративните им интереси продължават да бъдат много силни, как могат да бъдат изолирани без да се създава напрежение?
- ДПС е партия, която претендира да бъде либерална и част от либералите в ЕП, и не може да се държи като етнокорпорация. Този принцип създава нечист частен бизнес и дългосрочна зависимост по много линии. Той е свързан с прословутото „разпределение на порциите”. У нас съществува класически захват на държавата, при който фирмите се опитват да захванат ключови сектори чрез които да се уреждат частни интереси, които от своя страна да бъдат партийно лоялни. Важно е подобни практики да бъдат премахнати от властта, защото ерозират държавността и удрят всеки един от нас.
Мисля, че процесът на премахване на порочните практики протича недостатъчно радикално. В момента се преварят прекалено много компромиси и не се предприемат достатъчно категорични действия с оглед на балансирането, не трябва да попадаме в капана „да се харесаме на всички”.
- Привидно ситуацията в БСП е спокойна, но какви са процесите и противоречията, които взривяват отвътре единството в червената партия?
- Голяма трагедия е, че в България нямаме нормално ляво. Години наред БСП представляваше нещо, което в уседналите демокрации би се счита за дясна и консервативна партия. Тя отдавна не изпълнява своята функция да представлява хората на наемния труд. Тя представлява концентрирането на капитали. Въпреки това до ерата „Станишев” и нейното фиаско тя имаше традиция всички вътрешно-партийни драми да бъдат пазени вътре. Това се случва за сметка на задушаване на едно ново поколение, което е доста по-близо до идеите на лявото. Левите избиратели имат нужда от алтернатива. Свидетели сме на борба между поколения и философии. Интересно е дали ще може да се трансформира масово или ще остане в тази догматична формация, която все повече губи влияние и не може да артикулира проблемите. Самите гласоподаватели вече не им вярват. Не може да има върхушка от милионери и да говорите за минимална работна заплата. Преди да станат истинската лява алтернатива трябва да извървят дълъг път. Интересно е, че започнаха да се появяват нови леви проекти, но има една много радикална група , която в момента е разочарована . От една страна трябва да се погледне към „резервната скамейка”, а от друга това ще се сблъска с близостта с Русия. Те трябва да се променят и като лица, и като подход; или да платят цената за действията си . Последствията ще бъдат фрагментация. В един момент може да се смалят и да се наложи да се съобразяват с пространството около тях. В момента няколко клана там се борят за надмощие, но инерцията не може да ги движи още дълго.
- Старата десница отбеляза 25-тия си юбилей – размина ли се романтиката с политическата реалност?
- 25 години СДС е романтично, но в момента тя е една малка бутикова партия, която принадлежи към един бутиков блок. Не може да се отрече всичко добро което се направи – най-вече вкарването в правилния коловоз, но в последните години мимикрира и имитира задгробен живот. Това е така, защото на негово място се появи нещо, което повечето смятаха за временно явление – ГЕРБ. Те се трансформираха в една народна партия, която залита в популизъм и разчита на харизмата на своя лидер, но в същото време се утвърди като консолидиран играч. Тя постави почти пред невъзможност традиционната десница да излезе от своите електорални ниши. Партии като ДСБ направиха почти невъзможното да създадат конструкции, които се оказаха не много кохерентни. В този си вид Реформаторският блок не го очаква дълго бъдеще. Пред партиите блока седят няколко алтернативи. Или да се превърнат в консолидиран партиен субект, но от „България на гражданите” ги е страх, защото ръководството най-вероятно ще е при ДСБ. Вторият вариант е хлабава конфедерация от типа на ранното СДС. Формациите в него обаче ще имат неравномерна тежест. Третият вариант е да се разпаднат.
Аз вярвам в способността на министрите от Блока, за жалост може компромисът да им „изяде главата” . За мен е по-интересно какво загрява на десния фронт – в момента там загряват два или три проекта, които гледат отвъд Блока. За момента не се съмнявам в стабилността на правителството, защото РБ осъзнават, че резултати на предсрочни избори биха били много по-ниски. Всички „пукнатини” ще станат ясни на местните избори. За момента трябва да свикваме с това „италианско” семейство.