Реформаторите потвърждават старата българска поговорка, че „орташка кобила и кучетата не я ядат”
Единственият изход за държавата е президентска република, но за това може да се мисли след 2-3 години , казва пред Faktor.bg известният историк
Интервю на Филипина Бондокова
- Професор Димитров, защо се бави съставянето на правителство, а партиите непрекъснато демонстрират неустойчивост, предизвиквайки ежедневни бури, как Борисов ще излезе от „центъра на тайфуна”?
- Положението не е толкова драматично. Изборите бяха на 5 октомври, днес сме 29 октомври. Не е минал и месец, а преговорите за съставяне на правителство при такава конфигурация на влезлите в парламента партии траят обикновено много по-дълго време, включително и в някои европейски страни. В Германия те продължиха 3 месеца, в Белгия - една година и половина, в Италия близо 6 месеца. Така че ние сме в началото на пътя на едни нормални преговори между политическите партии. А що се отнася до честата смяна на позиции, това също е нормално. Политическите субекти излизат с определени платформи. Партньорите, с които преговарят, не се съгласяват или вътре в самите политически субекти има разногласия, особено, когато са коалиции като Реформаторския блок - избухват противоречия и се започва отначало. Но в крайна сметка правителство ще има. Готов съм да се обзаложа с когото и да е. И това правителство ще има сравнително дълъг живот по простата причина, че поне пет от осемте политически субекта нямат интерес от нови избори, тъй като не са сигурни дали ще могат да повторят успеха си от предишния парламент. Това касае партиите, получили малко над 4%, та дори и тези, постигнали 8. Всичките висят със страшна сила, тъй като избирателите могат да ги накажат за това, че не са се споразумели с водещата политическа партия и не са създали възможност за обновление на страната и налагането ако не на всички, то поне на част от идеите, с които въпросните политически субекти са привлекли тяхното внимание и са гласували за тях.
- Възможно ли е някой целенасочено да блокира преговорния процес чрез честа смяна на позиции, за печелене на време, изнервяне и изнудване?
- Не, не мисля така. И политическите субекти имат нужда от правителство. Също и икономическите групировки, които стоят зад тях, имат интерес от действащ кабинет, тъй като те са дали пари за предизборна пропаганда и за други неща, именно да могат да прокарат закони, които да са от полза за техния бизнес - в най-добрия смисъл на думата го казвам. Така е по света при демокрациите, така е и при нас. Невинаги става дума за зловещо задкулисие, което желае гибелта на България и българския народ.
- А защо БСП избягаха от коалиция, можеха все пак да постигнат едно прилично мнозинство и да направят заедно нещо за България в този тежък момент?
- Знаете, че аз съм човекът, който отдавна пледира за две неща – за президентска република, едното, и второто - по-малко зло, но все пак зло – така наречената голяма коалиция. Но голяма коалиция се получава при големи партии. БСП в лицето на нейния лидер честно призна, че те с 39-те си депутати вече не са голяма партия. Те са средноголяма партия. Сборът на депутатите на ГЕРБ и БСП прави едно мнозинство от 123-ма души, което е крайно нетрайно. Ако някой депутат не може да отиде на работа, какво става? Ами ако други трима-четирима са в обмяна на опит с братския парламент на Малдивските или Балеарските острови?! Ако в този момент опозицията е решила да свали правителството, то пада. Знае се, че за да бъде едно правителство трайно, е нужно мнозинство от около 135-140 депутати. Затова дори свалям шапка на БСП, че честно и почтено си признават, че вече не са голяма, а средноголяма, та дори и малка партия.
- Тогава какво правителство й е нужно на България в този момент – дясноцентристко или ляво-център?
- Спомням си с известна нескромност една моя фраза, когато се дебатираше в софийския парламент, където бях общински съветник, дали да се разширява околовръстният път. Едни казваха, че това е дясна политика, други пледираха за лява. Аз стана и казах: софийското околовръстно шосе не е нито дясно, нито ляво, то е тясно! Всички се засмяха и гласуваха необходимите суми за разширението. Затова избягвам да дискутирам такива понятия. България, както и в цяла Европа, понятията „дясно” и „ляво” отдавна са размити и практически не съществуват. Политиката, която може да бъде водена, може да бъде само прагматична, при това в рамките на европейското законодателство. След като сме влезли в ЕС, трябва да спазваме законите и да приемаме решения, независимо как могат да бъдат квалифицирани – „леви” или „десни”. Същото касае и много ред въпроси на нашето ежедневно битие - те са просто труднорешими въпроси, а не „леви” и „десни”.
- Бойко Борисов е пред тежък избор и решения, твърди се, че с непрекъснатите обструкции и протакания му готвят капан?
- В момента Бойко Борисов се сражава с две много важни политически фигури, които не са сцената – вляво е Ахмед Доган, а вдясно – Иван Костов. Ахмед Доган може би е заповядал на своите хора след едногодишното им управление да се „снишат”, както е нисичък Доган. Те неслучайно заявиха, че ще дадат не 100, а 300 дни на това правителство, фактически до местните избори. Що се отнася за Иван Костов, ходовете му наистина са невероятни и това се видя вчера. Едни работи ги говореше Радан Кънев в 9 часа, но впоследствие Костов изглежда му е набил чемберите, смятайки изявлението му за грешка, след което Радан Кънев се обърна на 180 градуса. Иван Костов е изключително амбициозен човек, нелишен от качества, както всички останали. Той не е излязъл от политиката. Човек е в политиката дори когато действа зад завесата, както и Ахмед Доган.
- Може ли от друго място да дойдат ударите срещу лидера на ГЕРБ?
- Бойко Борисов разчита не само на реформаторите, но и на депутати от други партии – и от ББЦ, колкото и да не може да понася Бареков, който благоразумно се оттегли в Брюксел, оставайки неговите хора да решават. В Патриотичния фронт наистина може да разчита на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов – те са достойни люде и веднъж договорил се с тях, няма да има подобни проблеми, каквито има с Реформаторския блок, където партиите са няколко и всеки е по своя писта. Може би са прави онези анализатори и коментатор, близки до РБ, като проф. Константинов, които казаха, че РБ на практика фактически вече не съществува – има две партии, аз мисля, че са и повече, тъй като и Корман Исмаилов предявява претенции и една християндемократка - и тя се чувства излъгана и разочарована. Тази коалиция в кавички наистина потвърждава старата българска поговорка, че орташкото значи съвместно, не се „яде” – „орташка кобила и кучетата не я ядат”.
- Как трябва да се смени тази прогнила и неработеща политическа реалност?
- Тази политическа реалност подсказва нещо друго и аз се учудвам, че почти никой коментатор не смее да каже горчивата истина – системата на парламентарната република просто се е изчерпала, както се е изчерпвала и в други европейски страни. Както се е изчерпвала и в България, макар и при парламентарна монархия – 1931-1934 г. Франция излезе от подобен тупик, в който е сега политическата ни система, и стана президентска република, същото направи и Турция. САЩ и Русия са решили отдавна тези въпроси. Оставаме ние, дали ще се сетим, че това е панацеята за решаването на нашите проблеми. Защото тази конституция позволява твърде лесно създаване на партии, почти безпрепятствено, при определено финансиране и преминаване на нищожната 4-процента бариера. Дори не е и само това. Държавната субсидия, която се дава на всяка партия, минала 1 процент, а това за съжаление при нашите условия става само при 30 000 души, които винаги могат да се намерят, дори да се купят по всякакъв начин. В резултат на което човек, създал партия и минал процентовата бариера, си осигурява доход от 400 000 лева годишно, без да си мръдне пръста за 4 години. Очевидно системата се нуждае от много сериозен ремонт, тъй като аз почти на шега, но и почти наистина казвам, че три от влезлите осем субекта са всъщност партии, ръководени от телевизионни водещи. Задкулисието очевидно правилно е преценило, че всеки телевизионен водещ, независимо какво е предаването му (на Калинка Крумова беше за сватбените рокли), може да има поне 4 процента одобрение. И аз се чудя, че такива сериозни предавания, да речем, на Сашо Диков, на Слави Трифонов, сутрешните телевизионни блокове в Нова и БТВ, не се сетят да си направят една партия. Те няма начин да не минат 2-процентовата бариера - поне да си спечелят допълнителен доход от 400 000 лев. А не дай Боже и да влязат в парламента. Така че тази система трябва да бъде спряна. Тя ще доведе до още по-голямо раздробяване на политическите сили и страната ще стане съвсем неуправлявана. Единственият изход за това е президентска република, но аз си давам сметка за трудностите - за това се изисква Велико Народно събрание. Трябва да минат 2-3 години поне. Затова в настоящия исторически момент най-добре е Бойко Борисов да състави правителство и да започне да управлява страната, тъй като тя има чудовищни проблеми. Не е само дупката в КТБ, а това е енергетиката, здравеопазването, което при една невероятна система се явява каца без дъно, в която се наливат все повече и повече пари, а бюджетът става все по-малък и по-малък.
- Имат ли аналогия в историята ни днешните политически събития?
- Да. В периода 1931-1934 година партийната система в България се нацепва на многобройни „перца” и „крилца”, така наистина се наричат, всяка от която става самостоятелна партия или действа независимо от постановките на централното ръководство. За изборите се правят безпринципни съюзи, а за да си осигурят препитание, създават и хиляди нови административни гнезда – от пъдар до министър, и там, където е нужно, и там, където не е нужно. Увеличават броя на общините 2-3 пъти. Едно кметско място създава още десетина работни места за партийни партизани. Страната става практическо неуправляема, държавният бюджет се източва безмилостно. Световната икономическа криза, макар и по-слабо, удря и България. Всичко напомня на днешните партизани. В един момент наистина страната става ако не неуправляема, то поне трудно управляема. Това води до 19 май 1934 г., когато е извършен безкръвен преврат, забраняват се политическите партии. В страната избухва неописуема радост, три месеца жените носят на министър-председателя Кимон Георгиев баници, защото е прибрал мъжете им вкъщи. Как ли? Ами те вече не отиват в партийните клубове, т.е. кръчмите, където се напиват, защото именно кръчмите са били партийни клубове, там са се биели със симпатизантите на другите „перца” и „крилца”. В страната настъпва мир и спокойствие, управлявана тоталитарно, но постига доста голяма стабилност и успехи до Втората световна война.