Ако ме заставят бих написал роман на тема: „Може ли насила да накараш един народ да обикне свободата“
Нашият месия няма да дойде нито от Мадрид, нито от Кремъл
Бареков е уверен в ръста си, но не и в ума си, казва пред Faktor.bg известният писател
Интервю на Зорница Веселинова
- Г-н Данаилов, за къде пътува България и ще достигне ли мястото, към което се стреми? Въпросът ми е своеобразна препратка към филма „За къде пътувате”, чийто сценарист сте вие.
- България не пътува, тя е влачена от течението на мътен поток все по-бързо и по бързо, без да знае дали някъде я очаква водопад! (тези думи са на Алберт Швайцер и се отнасят за цялото човечество). Пък и кой изобщо на този свят може да е сигурен дали ще стигне мястото, към което се стреми?! Като че ли е по-добре да си говорим за забавления, за мнозина животът е карнавал.
- Как се представят партиите в предизборния карнавал?
- От ГЕРБ са самоуверени. От БСП се правят на самоуверени. От ДПС са уверени в полагаемата им се плячка. Бареков е уверен в ръста си, но не и в ума си. Радан е уверен, че вече може да скача в морето. Навремето баща му го обучаваше да се гмурка, броеше едно-две-три и скачаше във водата, но детето си оставаше на брега. Сидеров е, цитирам Шекспир, „блуждаеща сянка, пълна, с шум и ярост и означаваща нищо“. Останалото е мълчание!
- Висши функционери на БСП не са потънали в мълчание, всеки ден мътят главите на хората, че сега главната цел на партията им е да бъде отново първата политическа сила на предстоящите избори. Това розова мечта ли е?
- Нали знаете историята за стареца, който за първи път гледал състезание по лека атлетика и попитал: добре де, тоя, дето е първи, ясно защо бяга, ама другите защо се морят? Мисля, че разбрахте какво искам да кажа.
- Според вас как трябва да се гласува: „за” някоя партия, или „напук” на някоя партия?
- Напук е много българска дума, на нея дължим забележителния напредък на държавата ни. Принципът на шопа е известен: „ Я не сакам на мене да е добре, я сакам на Вуте да му е зле”.
- Ако участвате във вота на 5 октомври, кой принцип бихте избрал: „за”, или „напук”?
- Ще участвам, разбира се. Дори да знам, че в това няма смисъл, пак ще гласувам. А Вие сигурна ли сте, че животът изобщо има смисъл?
- Какво подсказва собствената ви социология: коя партия ще спечели изборите и защо?
- Нямам доверие на социологията, дори и на собствената си. Знам кой ще спечели изборите, но няма да ви кажа.
- Възможна ли е следизборната коалиция ГЕРБ+БСП? Както е известно, в Германия се коалираха именно десни и леви.
- Българите не са немци. Ние сме подозрителни, недоверчиви и винаги ще мислим, че партньорът се кани да ни излъже.
- Опитвали ли са някога да ви подлъжат, канейки ви в депутатска листа? Ако ви предложат, на коя партия бихте отговорили утвърдително?
- Слава богу, не са ме канили. И няма да ме поканят в листа на никоя партия. Ще допълня нещо много важно: да си партиен член е обидно. Губиш част от независимостта си – това е принцип от кибернетиката. Вярно е, че винаги има време да се омаскариш, но аз съм на възраст, в която вероятността да направя голяма глупост е малка.
- Някои обявиха за пресилено изявлението на Бойко Борисов, че би назначил 10 мюсюлмани за зам.-министри, ако след изборите управлява ГЕРБ. Вашият коментар?
- Ако Бойко Борисов намери 10 умни хора за зам.-министри, би било истинско щастие, а дали са мюсюлмани, това няма никакво значение. И Карл Маркс е приел християнството, пък видяхме какво успя да натвори.
- Какво натвори напоследък БСП? Промени ли се тази партия, макар и малко, след избора на Михаил Миков за неин председател?
- Ако й наредят, може да се промени и бързо.
- Би ли се променил Тодор Живков, ако беше жив и по-млад? Щеше ли да се пребоядиса, да прехвръкне в друга партия?
- Тодор Живков си боядисваше косата, беше пример за последователност в домогванията си. Той беше хитър, двуличен, коварен и много послушен. Спомняте ли си думите му: колко отдавна бил разбрал, че социализмът няма да го бъде?! Всъщност това беше доста адекватно изказване.
- Кой съвременен партиен лидер се държи най-адекватно?
- Думата адекватен ме затруднява. А това „най“ – още повече. Има партийни лидери, които се правят, че мислят, други се опитват да мислят, а трети най-адекватно мълчат.
- Тези, които най-адекватно мълчат, тарикати ли са? Кой е най-изявеният сред тях?
- Колебая се между Петър Стоянович и Жорж Ганчев.
- Живеете в родопското село Ковачевица. Местните хора вълнуват ли се от политиката, от предстоящите избори?
- В момента в Ковачевица има само 37-38 души, доста възрастни люде, които не се интересуват от политика. Тук предизборното настроение не се чувства.
- Вие самият имате ли настроение да творите?
- Имам. Събирам мои публикации от миналото и настоящето и ще ги издам. С други думи, творя публицистична книга.
- Ако решите да напишете роман за съвременна България, каква ще е темата му? На какво ще наблегнете най-вече?
- Не пиша романи. Но ако ме заставят, това ще бъде „Роман с примка на шията“ - по Фучик. А темата ще бъде „може ли насила да накараш един народ да обикне свободата“ - по Стефан Стамболов.
- Започнах интервюто с България и приключвам с България: кое е спасението за нея?
- Май намеквате за месията. Нашият няма да дойде нито от Мадрид, нито от Кремъл. България ще се спаси, ако се спаси Европа. А Европа ще се спаси, ако се спаси светът. Вероятността е малка, но математическото очакване е голямо. Навремето, когато цар Борис III правел обръщенията си към народа, финалната му фраза била: „Боже, пази България!”. Но сега няма нито цар, нито Господ!