В резултат на кръвосмешението между БСП и ДПС беше пожертван Орешарски
Бордът е стабилен - близо 15 млрд. валута стоят срещу парите в обращение в България, казва пред Faktor.bg бившият финансов министър в правителството на Иван Костов
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Радев, иронично българите казват, че не досиетата в КГБ, а в КТБ са по-важни и интересни, съществува ли дори и малък шанс да се преодолее тази криза?
- Преди да говорим за досиетата на КГБ, добре е да изясним проблема със самата банка. Ако тя остане затворена до края на ноември, както се очертава, наистина ще фалира, защото всеки ден се влошават параметрите й. Крайният резултат за една банка, която не работи, е фалит. Но реално банката може да бъде спасена бързо и съвсем успешно. Може да заработи само след няколко седмици, ако държавата поиска това и прояви малко смелост. Пред КТБ сега има два проблема – единият се нарича кредитен, тоест, проблем на лоши кредити, а вторият е ликвиден – невъзможност банката да се разплаща със своите клиенти. Кредитният проблем може да бъде решен, а се оказа, че съвсем не е такъв, както ни го представиха от медийната група на Пеевски. КТБ получи един тежък челен удар от тези медии и едновременно с това удар в гърба от държавните институции. Няма финансова структура, която да издържи на два такива удара. И затова собствениците й поискаха да бъде поставена под специален надзор. Според отчетите на банката, които са известни към 31 декември миналата година и към 31 март, кредитният проблем далеч не предполага такава тревожна ситуация, както беше раздухана в медиите. То не бяха откраднати и завлечени милиарди, липсващи досиета, внушения за милиарди, които държавата трябва да налее. Цялото това говорене създаде психоза за банката сред вложители, фирми и институции, които имаха пари и разплащателни сметки там. Това беше причината за създаването на кредитния проблем. От него се породи вторият и се изрази в невъзможност на банката да се разплаща. Когато изпадне в такава несигурност сред своите вложители и клиенти, доверието е загубено, хората и фирмите почват да си теглят парите и няма банка в света, която може да издържи. Но тези два проблема могат да бъдат преодолени. Кредитният може да бъде решен за една седмица, ако желае държавата. Тя първо трябва да даде ултиматум на акционерите в банката до 7 дни да дадат ясен отговор – ще участват ли в рекапитализирането й, ако има нужда от това, или няма да участват в нейното спасяване. Никой не знае по-добре състоянието на КТБ от нейните собственици. Квестори и експерти ще има да се ровят месеци, а чорбаджиите са наясно със състоянието й. Аз предполагам, че те ще откажат не защото не могат да я рекапитиализират. Дори и да могат, те ще отстранят само първия проблем - кредитния, тоест, да се види, че там няма такава голяма черна дупка и да налеят малко свежи пари, за да я стабилизират. Вторият проблем обаче е неразрешим от собствениците на банката. Дори да налеят много пари, те не могат вече да възвърнат доверието на институциите и гражданите. В момента, когато я отворят, всички ще тръгнат да си теглят масово парите и за 24 часа тази банка ще се изпари. Затова казвам, че дори и да могат, собствениците няма да искат да отворят банката. Тогава вече идва ролята на държавата, запазвайки стабилността и сигурността на КТБ, защото в противен случай проблемът може да се превърне в заплаха за националната сигурност и има опасност от системен банков риск. Фалитът на една голяма банка прилича на водовъртеж – една водна фуния, която засмуква надолу. На дъното е банката, която потъва, но с нея потъват вложителите, много предприятия и институции, които имат сметки в нея. Говори се за една институция, което е държала там 80 млн. лв. Тази фуния засмуква всичко около себе си и се превръща в системен риск за националната сигурност. Аз призовавам за повече държавническо отношение от органите, на които данъкоплатците им плащаме огромни заплати.
- А вие имате ли някакви лични интереси в банката на Цветан Василев?
- Не съм свързан с КТБ, нямам там вложения и кредити - нито аз, нито членове на семейството ми.
- Какви са стъпките на държавата, за да гарантира националната сигурност?
- Първо, да отнеме акционерния пакет на собствениците, които отказват да я рефинансират и фактически да придобие банката. Акционерният капитал е над 600 млн. лв., когато държавата го отнеме, с тези пари тя може да запуши една кредитна дупка от лоши кредити за поне 600 млн. Но аз се съмнявам, че има такава дупка. Държавата има ресурса, без да й мигне окото, да налее 200-300 млн. Тоест, държавата много лесно може да се справи с кредитния проблем. Вторият проблем – ликвидният, ще се реши от само себе си, ако държавата застане зад банката, внуши стабилност, отвори офисите й в страната и прикани всички вложители да си теглят парите когато искат и както искат. Точно за 24 часа проблемът ще бъде разрешен, защото няма толкова луди хора да бягат от една банка, в която стои цялата финансова и институционална мощ на държавата, да си изтеглят парите, да рискуват да загубят натрупаните лихви, за да ги крият вкъщи или да ги вкарат в друга банка. Този сценарий бе игран преди един месец дори при по-тежки условия. Тогава държавата не национализира банката, но застана зад нея, тя си остана частна и за 24 часа проблемът с „Първа инвестиционна банка” (ПИБ) изчезна. Това ще се случи и с КТБ, ако държавата процедира по този начин, но тя трябва да иска това и да прояви малко смелост.
- Защо се стигна до тази криза, защо бе допуснат рискът от дестабилизиране на цялата финансова система? Трябва ли да се отворят досиетата на вложители и кредитополучатели?
- Основната причина според мен е в смесването на чистото банкиране с бизнес действия и управление на индустриални и търговски предприятия от едно и също лице. Това в света не се прави никъде – това е лоша практика. Не може ти да банкираш и същевременно да си движиш и друг бизнес чрез своята банка. Рано или късно при това рисково смесване се стига до сегашната ситуация в КТБ. Но този проблем трябва да бъде на вниманието на правоохранителните органи. Има маса нарушения в тази банка, свързани с този конфликт на интереси. За това говори и вероятно безконтролното раздаване на кредити при различни от действащите в страната средни пазарни условия. Това е вече проблем, който трябва да се анализира от прокуратура и съд, а виновните лица да бъдат строго наказани, за да не се случва повече. Колкото до тази дъвка – кредитни досиета и досиета на вложители – това е прах в очите на обществото. Не е необходимо, а и законово не е възможно да се извадят и публикуват всички досиета. Ако трябва да се даде публичност, трябва да се ограничим в две посоки – първо, да се извадят лошите кредите, които са получени, но не се обслужват. Да се анализират причините защо се случва това, защо са дадени пари без необходимото обезпечение, ако е така, и дали има умисъл. Тези причини и фирми трябва да станат известни на обществото и да бъдат предмет на разследване от прокуратура и съд. Но втората страна е всички кредите на свързани лица да се проследят и осветят. Да се видят свързаните лица около собственика на банката и около собственика на медийната група, откъдето възникна този конфликт. Предупреждавам, че не всички формално са свързани лица, но едни добри банкови специалисти могат лесно и бързо да отделят от кредитната маса съмнителните заеми, зад които се крие прикрита форма на свързани лица. Те също трябва да бъдат преследвани от закона, тогава нещата ще си отидат на мястото.
- Кои са средите, които искат фалит, а не стабилизиране на банката?
- Очевидно е, че има такива среди. Първият челен удар беше от боса на медийната група, от Пеевски. В резултат на този махленски скандал между двамата чорбаджии на държавата започна и кризата в банката. Но освен това има държавни институции и лица, зависими от тази медийна група, те също се включиха в атаката. Директно визирам правителството на Орешарски и министъра на финансите. Чобанов трябваше незабавно да се намеси и да каже: „Държавата е тук, какво правите!” Чобанов трябваше рязко да се намеси, да предупреди, че в тази банка вече е държавата, и който иска да се бори с нея, ще трябва да срещне целия отпор на правителството. Но не го направи, освен бездействието на министъра на финансите, Министерството на икономиката директно наля масло в огъня, като нареди на свои дружества, предимно в сектора на енергетиката, да извадят от тази банка сметките си, и то по време на пожара. Доколкото знам, 300 млн. лв. са изтеглени, когато КТБ се гърчеше поради липса на ликвидност. Третият играч срещу тази банка бе прокуратурата. Меко е да кажем, че се държаха като слон в стъкларски магазин. Централната банка също бездействаше. Поведението й беше повече от съзаклятническо с тези, които искаха да фалират институцията. БНБ повтори медийните внушения, без да провери на място, без да даде реална картина за ситуацията в трезора. Какво да си помисли един вложител, когато види, че в неговата банка нахлуват МВР и прокуратура, медиите твърдят, че банката е ограбена, БНБ бездейства и подава непроверена информация? Така се създаде масова психоза, едно цунами, което съсипва тази банка, но има и опасност да се пренесе и към други банки.
- Проблемите в КТБ решаващи ли са за финансовата стабилност на държавата?
- Не, не са решаващи, но ако държавата позволи тази психоза да се разпростре и в други банки, то тогава стабилността изчезва. На този етап сме далече от такава опасност, особено ако държавата се вземе в ръце и направи някои решаващи стъпки. Много разчитам на служебното правителство и на новия финансов министър, когото познавам. Той е достатъчно решителен и компетентен да свърши тези неща, за които говори. Ако оставим проблема на БНБ, тя ще продължи да усуква и ще продължи да държи КТБ затворена, за да може по-сигурно да я фалира.
- Има ли пряка опасност и други банки да изпаднат в лоша ликвидност – хората кътат 1 млрд лв. в къщите си, други обръщат парите си във валута, изнасят ги в чужбина?
- По време на кризата около ПИБ имаше такава опасност, пожарът беше на крачка от банковата система. Днес не виждам такава заплаха, но когато хвърлим камък в едно блато, концентричните кръгове, които се образуват, се разширяват и постепенно утихват. В момента сме във фаза на утихване. Но наистина много хора си изтеглиха парите от банковата система, голяма част от тези пари се вляха в други банки и някои рязко увеличиха депозитната си маса, но и много пари се изнесоха в банки в чужбина и това е лошо за икономиката на България. На парите под дюшеци ще се сложи край много скоро, когато се успокои ситуацията, защото рискът да бъдат откраднати е много по-голям, отколкото да ги загубят, ако са на депозит. Но от цялата паника има и един положителен резултат – една част от изтеглените и свободни пари се вляха на пазара и задвижиха икономиката. Например размърда се пазарът на недвижими имоти, който съвсем беше замрял. Освен във валута хората обръщат парите си и в недвижимости.
- Вие бяхте първият финансов министър, удържал цял мандат валутния борд, сега го клатят спекуланти, има ли опасност да падне, какви са рисковете за държавата?
- Винаги е имало такива мераци и играчи от началото на въвеждането на борда, но опасностите са били винаги безпочвени. Бордът е толкова стабилен, че наистина трябва да се повтори картината от 1996 г. – тоест масов фалит на банки, за да се заплаши съществуването му. Той е толкова стабилен, че може двойно да увеличи своята маса на обращение. Има над 170% валутно покритие. 28,9 млрд. е покритието, това значи близо 15 млрд. валута, която стои срещу парите в обращение на България, които са много по-малко от възможността, която дава този резерв. При този огромен финансов рпезерв разклащането на борда е упражнение за безумци. По мое време. когато беше кризата. наследих валутен резерв от около 300 – 350 млн. долара. Сега са 15 млрд. евро, кой може да си позволи да се бори с тях, освен самите ние, които сме в състояние да си създадем проблеми. Ако тръгнем сега да си теглим парите масово от всички банки и създадем финансово цунами, положително ще загубим всички.
- А може ли при здрав борд да има кухи или гнили банки?
- В други държави е възможно, но у нас след кризата през 1996 г. банките си взеха поука, направи се ефективно законодателство, което да изключва подобни възможности, и сега банковата ни система е по-защитена от европейската, с по-добра капитализация, с повече възможности за ликвидност. Повтарям – това, което се случи на КТБ, беше удар в челото и в тила. Няма институция, която да удържи такава умишлена атака.
- Трябва ли заради аферата „КТБ” да се търси наказателна отговорност на институции и лица, които проспаха и допуснаха тази криза?
- Не може да им се търси отговорност, защото една част са свързани лица с тези, които предизвикаха кризата – медийната империя на Пеевски. Трудна ще бъде на лицата в институциите да им търсим законова отговорност, но те трябва незабавно да бъдат сменени и отстранени от постове заради провала, който допуснаха, независимо дали е волно или неволно. Не виждам защо до този момент се говори само за отговорност на Цветан Василев. Делян Пеевски също трябва да бъде обвиняем – медийният магнат всъщност драсна клечката и подпали факлата. Той трябва да понесе отговорност.
- Какво финансово наследство оставя правителството на Орешарски за българите?
- Наследството е прощалната, отровна целувка на българския парламент спрямо следващите две правителства, които се очертават да управляват България до края на тази година. Последният позорен парламент, който управляваше България заедно с правителството на Орешарски, не само оставиха трагично наследство, но в последните дни на правителството гласуваха увеличение на разходите на това правителство с още 440 млн. лв., без с нито една стотинка да увеличат дефицита или тавана на дълга. В същото време признаха, че приходите няма да бъдат изпълнени с 500 млн. и това е доста оптимистична прогноза, според мен. Неизпълнението ще бъде доста по-голямо – над 1 млрд. лв. Мога да обоснова откъде се получават тези тревожни цифри. Този 1 млрд. по-малко приходи и тези 440 млн., с които увеличиха разходите на държавата, правят общо 1,440 млрд. нова дупка до края на годината. Целият дефицит по закона за бюджета за тази година е 1,450 млрд. лв. И за капак дойде отровната целувка на парламента, който завеща на следващите две правителства още толкова дефицит от намалени приходи и увеличени разходи. Така дефицитът към брутния вътрешен продукт става 3,6%. Това означава свръхдефицит и оттам вече имаме процедура по свръхдефицит, наложена от ЕС. Това е динената кора, на която бяха насадени следващите две правителства. Тоест, вързаха им предварително ръцете и краката, хвърлиха ги в езерото и сега ще ги карат да плуват успешно. В тази ситуация нещата за държавата наистина изглеждат много трагично, но не са и непреодолими. Негативите могат до голяма степен да бъдат минимизирани. Но като говорим по тези теми, има и още два подводни камъка – освен намалени приходи и увеличени разходи, задава се проблемът с така наречените спрени пари от ЕС по програмите "Околна среда" и "Регионално развитие", а сега е на път да се спре и още една програма. България е поела ангажименти към бизнеса за милиарди левове по тези програми. Те вече се изпълняват, има възложени поръчки за милиарди левове. Фирмите работят, изпълняват проекти, взели са банкови кредити, купуват материали, плащат заплати и си свършват работа. Но ЕС казва, че изпълнението на тези програми е компрометирано по ред причини, но най-вече заради нарушения в провеждането на обществените поръчки и липса на достатъчна прозрачност при печеленето на търговете. Там е ясно, че ако не си от нашите хора, няма да получиш поръчка и за стотинка. Но така или иначе тези проекти се развиват – част от тях са изпълнени, други се изпълняват, трети са спрели поради липса на финансиране. За да се случи отпушване на системата, трябва да се случат две неща - първо ЕК да вдигне ембаргото и да размрази тези програми, а за да стане това, сегашното служебно правителство трябва да направи бърза ревизия за спирането на програмите, преглед на това, какво е свършено за отстраняване на проблемите, обосновки до Брюксел, представяне на аргументи и час по-скоро размразяване на тези програми и проектите по тях. Второ, до този момент има извършени маса разходи. По думите на бившия финансов министър държавата вече е разплатила близо 500 млн., но това са пари от бюджета. За да си ги възстанови хазната, първо трябва да признае, че тези проекти са изпълнени, както са заложени количествено и качествено, тоест, тя да приеме работата, като ги разплати с пари от бюджета. Така тя признава, че работата е свършена и отнася веднага документацията до Брюксел, която ги преглежда и ако не намери отклонения, възстановява парите на България. Този целият цикъл трябва да се отпуши, в противен случай до края на годината още близо 1 млрд. лв. държавата трябва да разплати по договори, независимо от отношението на Брюксел. Така към този 1,440 млрд., за които говорих, от отровната целувка трябва да добавим и още 1 млрд. по проекти, които държавата е договорила, че ще разплати. Само че приходите ги няма от Брюксел. Ако не се отпушат тези плащания – това е катастрофа. Вторият подводен камък е КТБ. Ако държавата допусне да фалира тази банка, то ще й струва много по-скъпо от това, което би направила да я спаси. Тогава дефицитът може да достигне не 3,6%, колкото ни завеща това правителство, а 7%, та дори и 8. Това вече е катастрофа за финансите в България, но не ми се мисли за подобен сценарий.
- Какво трябва да направи служебното правителство?
- Служебният кабинет може да свърши важни неща – бързо разчистване на проблемите около ЕК и спрените оттам средства. Имат достатъчно компетентни хора в тази област, трябва да им дадат шанс да работят. Второ – трябва да се изтупа бюджетният чувал. Да се прецени до каква степен са ефективни разходите, които са заложени в бюджета, да бъдат пренаредени и части от програми или да се орежат, или да се отложат за следващата година. Този преглед финансовото министерство може бързо да направи и да се стигне до актуализация на разходите. Освен това една от важните задачи, които трябва да изпълни това правителство, е да подготви следващата актуализация за тази година. За 2014 г. трябва да има актуализация, която беше отказана от последния парламент, и да бъде приета още в първите дни на бъдещото НС. Най-голямата заслуга на това и следващото правителство ще бъде, ако успеят да задържат бюджетния дефицит в рамките на около 3%, това не е невъзможно. Освен това наложително е най-после да бъде извършена спешна реформа в бюджетната сфера – четири огромни дупки имаме в секторите здравеопазване, образование, публична администрация и социално дело. Реформите трябва да започнат още със следващия бюджет за 2015 г. Ако това не се случи първата година, през втората, третата и четвъртата няма правителство, което може да прокара тези реформи и те да бъдат успешни. Ей богу – всеки знае, че трябва да се направят, но никой не иска да се захваща с тях. Ако не ги направят, ги чака провалът на Орешарски, който тотално беше стопирал реформите.
- Познавате Орешарски, бил е ваш зам.-министър, как от експерт с добро име се остави да приключи кариерата си с позор?
- Така се случва, когато човек е зависим от политическите централи, които имат свои интереси и дневен ред, различен от дневния ред на обществото. БСП винаги е имала тясно партийни цели и интереси, различни от целите на България. В комбинация с ДПС се получи една смес, в резултат на която Орешарски беше пожертван от това кръвосмешение. Този човек наистина е добър професионалист, но какво от това, когато ръцете му са вързани и му казват какво да прави. А той като харктер не е в състояние да се противопостави, дори да знае, че това е вредно. Но истината е, че той и не направи реално сериозни усилия да се противопостави и да работи по друг начин.