Битката между руската мафия и руският шпионаж в КТБ създава благоприятна нова конюнктура, която да подмени познатите досега лица
Възможно е, ако банкерът Василев избере да се върне в България някой да поиска по най-бързия начин да му затвори устата, да не говорим за по-жестоки степени за налагане на мълчание, казва специално за Faktor.bg известният журналист и коментатор
Интервю на Ива Оприкова
- Г-н Коритаров, Какво е вашето обяснение за жегата в КТБ, говори се вече за банков фалит?
- Когато правим анализ на проблема и състоянието на КТБ, едва ли можем да сторим пълноценно това, ако се опираме единствено на строго професионален, финансов, банков или експертен подход. До голяма степен сме свидетели на комбинация, при която политически интереси, насочени към създаване на условия за дестабилизация на държавата се опират на разработване и задълбочаване на проблеми в банковата система. Това, което се случи с КТБ за мен показа няколко периферни трудности, периферни дотолкова, доколкото те не са пряко свързани със системата, но опират до способността на други институции да реагират на подобни кризи. Много смущаващо за мен е лекотата, с която авторитетна група, представляна от определени институции като БНБ, в продължение на месец влиза в недопустими противоречия със собствените си изводи. Най-притеснителното в ситуацията с КТБ е различният критерий, различните оценки за събития и процеси, които се задават от ръководството на Националната банка и от друга страна - изводите, направени от прокуратурата. Това, което мен лично най-силно ме занимава като въображение и предмет за анализ, е въпросът дали могат да се предприемат действия от страна на българския парламент, респективно от политическият ни елит, в лицето на депутатите в НС на основата на предложения, излъчени от БНБ , след като в същото време тази институция е ненадеждна и противоречива от гледна точка на нейните констатации за състоянието на КТБ. За мен недоверието, предизвикано от лекомисленото преобръщане на позиции, ме кара да си мисля, че не бих се доверил на такава експертиза, за да взема каквито и да е било политически решения на основата на предложения, излъчвани от институция, с ненадежден ресурс да прави анализи. Влизаме в критична ситуация, при която каквото и решение да бъде взето, би довело до още по-сериозна криза. И ако приемем, че е възможно да попаднем в такава ситуация, си задавам въпроса – случайно ли попадаме в нея, или нечий интерес много систематично ни е водил към подобно опасно положение – кризата на КТБ да се превърне в кръстопът на всички кризи.
- Стана ясно, че банката на Цветан Василев няма да отвори врати на 21 юли, ситуацията около нея се мени всеки ден, специалният надзор продължава, можем ли да се надяваме, че скоро ще стане ясно на обществото какво е реалното състояние на КТБ?
- Решението от вчера КТБ да не отвори врати на 21 юли потвърждава аргументите ми за непоследователност в поемането на ангажименти и правенето на анализи на БНБ. Очевидно е, че хаосът в нашата система е много по-голям и много по-необясним, отколкото изглежда на пръв поглед. Представете си за момент, че това състояние, което наблюдаваме в КТБ е актуално и за други банки в страната. Кое би ни накарало да мислим, че ако проблемите и подхода, както и механизмите, с които е била управлявана КТБ, са такива, каквито ги описват, то те не са механизми, използвани при управлението и на други банки? Ние нямаме такива гаранции. Нека припомним, че банката на Цветан Василев беше не просто една от най-авторитетните, тя беше символ на обвързване на представите ни за стабилна банка и просперираща държавност. Тя беше финансова институция, символ на онзи вид стабилност, който е карал много държавни и частни фирми, институции и авторитетни личности да депозират своите финанси там. След като в тази образцова банка имаме проблем, кое би ни накарало да мислим, че другаде няма сходна опасност?
- Вие лансирахте версията, че войната в КТБ е битка на руската мафия срещу руския шпионаж. Какви ще са последиците от този сблъсък, ще има ли победител в него?
- Руската мафия и руският шпионаж воюват чрез своите представителства у нас. Най-важното впечатление от конфликта е, че зад фасадата на кризата с една банка, се разчиства не просто политически терен, а се създава благоприятна нова конюнктура, която да подмени познатите досега лица в подобен сблъсък между шпионаж и мафия. Така, както тук на Балканите голяма част от крупните мафиоти от бивша Югославия бяха използвани у нас под прикритие за работа от Югославската служба за военна информация по време на режима на Свободан Милошевич, по същия универсален модел и руският шпионаж ползва хора за свои нерегламентирани интереси и действа у нас, под прикритие или под някаква форма на бизнес. Трябва да напомним, че през 2000 година от България бяха експулсирани хора с аргумента, че са заплаха за националната ни сигурност. Тези хора – бизнесмени и дипломати, под една или друга форма бяха свързани с Русия. Очевидно е, че сега на терена действат техни наследници, защото България е интересна страна и по геополитически, и по регионални съображения. Съсипването на четвъртата по влияние банка в една държава, какъвто е българският случай, е потенциална база за още по-широка дестабилизация на страната на принципа на евентуална управляема верижна реакция. Ето защо сега основна роля трябва да изпълнява националната ни система за сигурност с нейните способности да прави анализи и да изгражда превенции срещу още по-сериозни кризи. Иначе резултатът от двубои между шпионаж и мафия е преструктуриране на политически терен и поява на нови политически субекти, които да поемат щафетата на отстояване на определени традиционни интереси.
- Битката в банката на Василев като че ли не е толкова за парите, колкото за архивите. Липсващата документацията ли е политическата “кутия на Пандора” за КТБ?
- Ако говорим за документацията, която се съдържа в Корпоративна търговска банка, неминуемо в архивите през годините се крият много бизнес тайни. Архивите биха могли да съдържат доказателства за нерагламентирано получаване на пари или необслужвани кредити от страна на определени политици. Това би могло да бъде доказателство за политическа форма на рекетиране. Зависими от парите на КТБ политици и обществени фактори сигурно има, но те трябва да бъдат ясно и конкретно посочени, а не манипулирани с недомлъвки и с единствената цел тяхното поведение да бъде направлявано.
- Два колоса – политик и банкер воюват, обществото е в стрес, а управляващите не пускат властта, ще има ли скоро някаква развръзка от тази ситуация?
- Много целенасочено, системно и отрано започна едно предварително внушение за престъпен контекст около банкера Цветан Василев, което градира с времето, за да се стигне до конфликта в КТБ. Да си спомним обаче репликата на г-н Станишев пред парламентарната група на Коалиция за България – ако не изберем г-н Делян Пеевски за шеф на ДАНС, пада правителството. Възниква въпросът - какъв е залогът зад една управленска кандидатура, че срещу нейната политическа съдба стои съдбата на правителството. Този въпрос не получи своевременен точен отговор. И в крайна сметка година по-късно и правителството е пред падане, и държавността започна да се пропуква чрез сриването на една банка. Очевидно става сблъсък между някакви колоси, но все повече ми се струва, че персоналните измерения на „гигантите” са само маски, зад които се крият истинските колосални интереси на дестабилизацията. Може да се предполага, че тази война няма да свърши с КТБ, а ще обхване и други нови сфери.
- От екрана ни заливат с разнопосочни тези и анализи юристи, финансисти, банкери. На кого да вярва обществото и особено вложителите с големи депозити в КТБ, сред които се разбра, че са и Иван Костов, Вежди Рашидов, Стоян Александров?
- Има правна уредба за банковата тайна. Досега единствено Вежди Рашидов призна публично, че има депозити в КТБ . За останалите няма категорични доказателства, нито пък тяхно лично волеизявление , затова го приемам като медийни предположения. А българските граждани не би трябвало да вярват на нито един от представителите на различните лагери, защото те воюват, подхвърляйки аргументи в своя полза. Обществото би трябвало да вярва на държавните институции – БНБ , МВР , ДАНС и на всички останали регулаторни органи, ако те работеха по законите и правилата. Но виждаме, че това не се случва. Българските граждани със сигурност не разбират как след всичко това, което наблюдават няма никой, който да поеме отговорност. Не може в такава криза да няма оставки. Не може БНБ да твърди, че КТБ е стабилна и в прекрасна ликвидност, че работи нормално, да й дава възможности да купи „Креди Агрикол ” и в същото време да излиза, че има такъв огромен проблем, че има данни за престъпления, че са изнасяни пари с чували. След два дни съд и прокуратура да установят, че такива престъпления не са се случвали.
- Банкерът Цветан Василев обеща да се върне в България, дали ще го направи или ще се възползва от правото си на европейска защита?
- Не бих прогнозирал дали ще спази обещанието си да се върне в България. Той има правото на решение в съответствие със собствения си интерес. Но лично на мен ми се струва, че при една определена хипотеза той не би трябвало да се връща в България. Банкерът така или иначе е под своеобразен контрол и под наблюдение на европейските структури. Банкерът Цветан Василев не е в нелегалност. Той изпраща послания по медиите, говори по телевизии, а това означава, че може да бъде открит във всеки един момент от специалните служби на съответната страна. Нека да разгледаме хипотезата, че се върне в България. Представете си, че някой иска по най-бързия начин да му затвори устата, за да не може говори, да го компрометира , да не говорим за по-остри жестоки степени на налагане на мълчание. Да го научи да бъде не толкова критичен спрямо тези, с които води полемиката. Може да се окаже в един момент, че тук в България той би бил по-малко свободен и някой може да го постави в ситуация на невъзможност да развива своите аргументи пред българското общество и да се бори. Най-добрият избор за него би бил да не предприема пътуване. Разбира се достоен вариант би бил и другата възможност - да се върне, но това трябва да стане при пълна гаранция за живота му, а всички медии да имат достъп до него. Той тепърва има какво да разкаже.
- Прокуратурата за втори път пренаписва обвиненията – единият път за убийците, вторият път за изнесените чували, които са свързани с депутата Делян Пеевски, остава съмнението, че институцията работи за него...
- Не бих направил извод, че прокуратурата работи в полза на Пеевски, защото за такъв извод са необходими конкретни и недвусмислени доказателства. Обвинението обаче показа, че работи твърде противоречиво, а това означава непрофесионално. Защо прокуратурата работи така - може да стане ясно или чрез специален анализ или още по-добре – с някакво разследване.
- В обществото има съмнение, че политици като че ли изпитват страх от депутата Пеевски, няма партия, която открито да го критикува, няма дори представител на политическия елит, който да го е разобличил досега...
- Политическият елит в лицето на управляващите и премиерът Пламен Орешарски явно са виждали в него сериозни качества, за да го изберат за председател на ДАНС. Това означава, че партиите от мнозинството и премиерът са разглеждали г-н Пеевски като гарант за българската национална сигурност, определяйки му ролята да бъде контраразузнавач номер едно.Тези, които стояха политически зад г-н Пеевски, дължат голяма част от отговорите за сегашната криза и за това кой къде е сгрешил.
- Банковата криза в КТБ , войната между банкер и политик и хаосът, в който живеем няма ли да отвратят хората преди изборите на 5 октомври?
- Аз мисля, че хората изпитват отвращение доста преди банковата криза. Много от тях няма да отидат да гласуват не заради КТБ, а защото нямат политически избор. Няма политическа алтернатива – експертна, интелектуална, морална, на която да дадат своя вот. Умерените популисти, които разчитат на късата памет могат да бъдат победители в определен момент, но той не е стратегичска алтернатива.
- Можем ли да говорим за нарочно режисиран сценарий за банкова криза, с цел дестабилизация на държавата, за да ни пробутат политиците вариант за кабинет на националното спасение?
- Противодействието на подобни сценарии и тяхното предварително разкриване, ако ги има изобщо, е професионален и конституционен ангажимент на ДАНС. А колкото до правителствата, на нас ни е нужно интелигентно и образовано правителство, а не кабинет, оцветяван в различни багри на съгласие, който обаче може да се окаже още по-разрушителен заради некомпетентност и неинтелигентност. Кабинетът на Орешарски не беше ли експертен?