Законите на държавата са нейните ръце, крака, това са инструментите, с които тя работи – държавата просперира, когато се спазваттези закони
Учителят предупреждава, че негативните пророчества ще се сбъднат, ако българите не си променят отношението към Бога
Андрей Грива е говорител на Бялото братство в България и изследовател на учението на Петър Дънов. Ръководител на Общество Бяло братство (2002-2011 г.). Въпреки своята ангажираност с отбелязването на трите годишнини на Учителя -150 години от рождението му, 100 години от първата му беседа и 70 години от неговата кончина, Андрей Грива отговори специално на въпроси на Faktor.bg.
На 11 юли в Зала България 150-годишнината от рождението на Петър Дънов бе отбелязана с тържествен концерт под патронажа на ЮНЕСКО, Министерството на културата и кмета на София Йорданка Фандъкова.
Интервю на Филипина Бондокова
- Г-н Грива, Петър Дънов е живял 80 години. Истина ли е, че той сам е определил датата на смъртта си? Казал е: ще умра тогава, когато преценя, че трябва да си отида от този свят. И е можел да го направи, като спре сърцето си чрез дишане.
- По принцип един велик Учител сам може да реши кога да прекрати земния си път. В Индия има хора, които изпадат в подобно състояние и после се връщат към живота, вид латентно състояние, в което могат да издържат с години без вода и храна. За човешкия организъм според мен почти няма невъзможни неща. Учителят казва, че в бъдеще човек ще живее с етерното си тяло. Ние сега познаваме само отчасти физическото си тяло. А имаме етерно, ментално, астрално, физическо. След идването на комунистическата власт, на 27 декември 1944 г. Учителят си заминава от този свят и тялото му е положено на "Изгрева". От цяла България идват хора, за да му се поклонят. На следващия ден пристигат да го арестуват. Известните личности, авторитети, духовни водачи са били в определени списъци, те трябвало да бъдат арестувани от новата власт. Ден преди това Учителят наистина прекратява земния си живот, спира жизнените функции на тялото си. Защо? За да не даде възможност на едно правителство, дошло на власт силово да наложи тотален атеизъм, да лепне срамно петно върху българската нация чрез погубването на един извисен дух. Така Учителят е предотвратил възможността тези „другари” да посегнат на народната чест, на българското достойнство, да му присъдят за векове тежка карма.
- Какво е било отношението на Дънов към властта?
- Той е спазвал абсолютно принципа "кесаровото - кесарю, божието - богу", "почитайте и спазвайте законите на страната, без лъжа, без измама, защото, казва, законите на държавата са нейните ръце, крака, това е инструментът, с който тя работи. Когато човек спазва тези закони, той си създава и своите нравствени и морални вътрешни закони. Защото, когато всички са подвластни на тези закони, тогава държавата има просперитет, има икономически растеж, социална политика. Когато вярата и самочувствието на този народ се издигнат, той всъщност вече придобива това духовно просветление, което му дава един духовен учител от ранга на Учителя Дънов.
- Атеисти ли ни направи социализмът, политическият строй ли определя как да вярваме?
- Когато България влиза в Тристранния пакт и трябва да участва заедно с Италия и Германия във фашисткия модел, Учителят е категорично против тази война и заявява, че България винаги трябва да спазва неутралитет. Той казва, че Русия ще победи в тази война, което и се случва. Заради тези думи е интерниран от Фердинанд във Варна. Години по-късно, в началото на 1944 г., след тежките бомбардировки над София, Учителят отива в Мърчаево. Един ден казва на своите ученици: Решихме да пуснем комунистите в България. Което е показателно и ще кажа в какъв исторически контекст може да бъде разгледано. Повече от 20 години след края на Втората световна война се прави един исторически анализ. Става ясно, че ако Великите сили бяха открили втори фронт през Гърция, от юг, за да обединят силите си с Русия, може би войната е щяла да свърши две години по-рано. Сигурно с много по-малко жертви, но при преминаването на войските през България, нашата страна щеше да понесе най-тежките загуби, защото преди пехотата да влезе, се изсипват хиляди тонове бомби, докато земята заври. Така Учителят спасява България, но идва 50-годишна зима, благодарение на която истинските семена покълват и днес можем да видим как разцъфтяват. Комунизмът постави този похлупак, за да може народът да преживее своя катарзис, и след 45 години да възкръснат идеите на неговото учение.
- Как е създадено първото Общество на Бялото братство?
- След завръщането си от Америка Учителят призовава първите си трима ученици през 1900 г. във Варна. Интересен е фактът, че единият е католик, другият – протестант, а третият – православен. В началото на века основава със свои съмишленици “Общество за повдигане религиозния дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло Братство. Така започват и първите духовни събори.
Когато Учителят идва в София през 1904 г., живее в къща-близнак заедно с Георги Димитров - той от северната, а Учителят от южната страна. Оттук започват първите му беседи. През 1921 г. извежда своите ученици на изгрев в местността Баучеровото. Стават към 4 часа, минават пеша през Борисовата градина и излизат на ливадите на изток от София. Там Учителят им показва молитви, упражнения. На 22 март 1922 г. е разпъната първата палатка на бъдещото селище Изгрев от д-р Методи Константинов, по-късно директор на дирекция "Пропаганда", изиграл ключова роля при спасяването на българските евреи. После започват да никнат барачки, зеленчукови, овощни и цветни градини. Построен е салонът за лекции и стая за Учителя. Започва един нов тип братски живот, много близък до ранните християнски общности. На Изгрева са живели около 150 души от 11 националности.
- Там сега е неговият гроб, нали?
- Квартал Изгрев сега е Център на Бялото братство, да, там са тленните останки на Учителя. Обграждат го малки улички, които определят един малък площад. Беше спорен имот, някои хора искаха да го приватизират, да строят. До 1990 г. е бил съветска територия. Сега е паметник на културата с национално значение. Имаше частни интереси, съдебни дела, но имаше и разбиране. Навремето, когато решили да построят японската легация, посланикът се заинтересувал какво е това оградено място. Казали му, че на това място е погребан български духовен учител. Посланикът се поклонил с уважение и се оттеглил с думите: "На свято място ние легация не строим."
- В Уикипедия Петър Дънов е представен така: основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и „окултизъм“. Това коректно ли е?
- Учителят казва, че бъдещето е на езотеричното християнство. Думата окултизъм сега е наситена с негативно съдържание. Учителят пояснява, че окултно значи скрито, невидимо. За нас окултно е това, което днес разкриваме в дълбините на подсъзнанието си, в най-тъмните кътчета, което искаме да видим и да осветлим по някакъв начин чрез медитация, чрез музика и духовна практика. Тогава тези вътрешни сили започват да дават своите плодове. Например Учителят казва: тази песен е окултна. Какво значи това. Тя има вибрацията да промени едно състояние в друго. Когато човек се концентрира в нея, получава силата да трансформира състоянията си.
- А религиозна общност ли сте?
- Регистрирани сме в Дирекцията по вероизповедания като религиозна общност. Бог винаги за нас е бил един, той се проявява в толкова многообразия, колкото пише и в Библията. В нея има 99 свещени имена на Бога, както и в Корана има 99 свещени имена на Бога. Това са понятия, които говорят за силите, чрез които Бог се проявява. С нашето човешко аналитично, праволинейно мислене и човешко съзнание, искаме да дадем оценка за всичко това, което е създала Вселената, Всемирът и неговите закони. То е като една мравка да има понятие за научните занимания на хората. Думата религия произхожда от ligare и означава връзка. Това е свещената връзка между човека и Бога, между човешкото самосъзнание и божественото свръхсъзнание. Тези неща трябва да се осъзнават по един различен начин. И когато науката ги постави на един нов фундамент, когато направи една нова философска доктрина и има едно по-свещено отношение към тези понятия, а не ги хвърля за евтини сензации, тогава тези понятия могат да ни проговорят с истинските си стойности.
- Има ли Дънов черни пророчества за бъдещето ни?
- Учителят ни казва, че негативните пророчества ще се сбъднат, ако българите не си променят отношението към Бога. Ако имаме правилно отонешие към Бога, при всички условия ще се чувстваме добре, ще живеем в равновесие, ще бъдем щастливи хора. През всичките дни на своя живот Учителят живее много скромно. Той никога не е имал частна собственост; с една цигулка и една Библия той раздава на всички от своя непресъхващ извор. Той носи Словото Божие, той го живее, и за това има силата да помага, да вдъхва надежда и упование, да лекува. По света има и други хора, които живеят скромно с по една дреха на гърба си, нима първите християнски мисионери не са били така? Днес има близо два милиарда души, които живеят без ток, без вода, без телевизия и хладилници, нима те не са понякога щастливи? Ние сме се вкопчили неистово в този материален свят. Защо ни е толкова много? Трупаме, трупаме, трупаме. Подчиняваме се на условията, робуваме им. И в какво се превръщаме? В едни недоволни хора...А бедните? Имаме ли милосърдието към нашите по-бедни братя и сестри? Това е задача на целия народ. Българите имат нужда от духовно равновесие. Имаме нужда от средна класа, която да създава истински ценности.
- Вие сте музикант. Как открихте Дънов?
- При мен беше по-лесно, както се казва, с връзки. Родови връзки. Моите баба и дядо, моите майка и баща са били в Братството. Родителите ми са се запознали на Изгрева, при Учителя. Живял съм в тази братска среда от самото си раждане. Познавах живи свидетели на Учителя. После видях, че тези хора, които следват учението, имат по-различен вътрешен живот, вътрешни устои. Учителят Петър Дънов е философ, наричаме го езотеричен философ, окултен философ. Той е визионер на цяла една епоха. Обикновено хора, които имат нагласа за философско мислене, посягат към мъдростта му. На други им трябва време. Няма граница между хората, които го следват - Учителят е говорил за всички. Преди време правихме едно проучване във връзка с Паневритмията. Бяха изследвани различи показатели - кръвно налягане, биоритми...близо 90 процента от хората, които играят Паневритмия, са с ниско кръвно. Около 80 процента от хората в Братството са висшисти. Човек трябва все пак да е изградил някаква житейска философия, някакъв фундамент, за да може тези неща да му проговорят. Учителят е вселена, може и трябва цял живот да го проучваш. Днес дори нямаме представа колко много последователи от цял свят има учението. Нямаме представа от какви географски точки на земята идват хора. Ние се превръщаме в ученици по география и се чудим как е стигнало до тези места това послание на Учителя. Как са научили българския, за да четат беседите и учението.
- Коя е вашата любима беседа?
- Всяка година имам своя любима беседа. Но много харесвам, като духовна практика, написаната в Арбанаси през 1912 г. по стихове на Библията - Цветните лъчи на светлината. Той прави една седемцветна, седемтонна, седемдневна, седемстпенна архитектоника, върху която е построено мирозданието, защото знаем, че седмицата е числото на Бога в много религии. И той изгражда на тези принципи една изключителна система, която е свързана с цветовете на дъгата. Тя завършва с една хубава мисъл, която много обичам - Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. Това е нещо, което е свързано с основните принципи, които дава Учителят и които са много живи, те са като наше вътрашно състояние да помагат на хората в кризисни моменти. Учителят е казвал всеки ден човек да събира светлина, да чете от тези завети словесните формули и така да промени духовното си състояние.