Колкото по-малко хора отидат до урните, толкова по-голяма ще е силата и тежестта на купения вот
Пет партии ще си разпределят 17-те мандата в Европейския парламент- ГЕРБ, БСП, ДПС, ББЦ и Реформаторския блок, прогнозира пред Faktor.bg социологът от „Алфа Рисърч”, д-р Боряна Димитрова
Интервю на Ива Оприкова
- Г-жо Димитрова, предизборната кампания е на финалната права, вълнува ли се българинът от европейската тема и лесно ли ще се ориентира кой най-добре ще го представлява в Европарламента при толкова много участници?
- Както всеки европеец, така и българинът се вълнува от работата, доходите, здравето, сигурността, образованието на децата си, възможността да живее достойно, да не е принуден да прави унизяващи го избори. Всички тези неща са измерения на приобщаването ни към Европа, от която бяхме откъснати близо половин век. Откъснати до степен, че пътуването до която и да е от „западноевропейските“ страни беше повод на „провинилия се“ да се гледа с лошо око. Не е виновен българинът, че голяма част от политиците, особено онези, които най-агресивно се борят за място под слънцето, не дебатират важните теми и не показват връзката между мястото на България в ЕС и подобряването на качеството на живот на хората. Темите в предизборната кампания бяха изместени, за да ограничат избирателната активност и да държат гражданите в плен на примитивни избори – Северозападен университет, осигуровки, за който не си плаща, народна република и други подобни.
- Как ще изглежда разпределението на 17-те български мандата за Европейския парламент и могат ли да се очакват изненади?
- Прогнозата на Алфа Рисърч, направена въз основа на наблюдаваните от нас тенденции през последните месеци и проучването на финала на предизборната кампания, показва че с най-голяма степен на вероятност 17-те мандата на България ще се разпределят по следния начин: 6 мандата за ГЕРБ (27.3% о т гласувалите), 5 за БСП (23.6%), 3 за ДПС (13.4%), 2 за ББЦ (10.5%) и 1 за Реформаторския блок (5.9%). Близо до изборната квота от 5.88% е и АБВ (5.3%), чиято подкрепа по-трудно се измерва заради неравномерното регионално представителство на партията и по-големите амплитуди в проучванията.
Изненади могат да се очакват от две посоки: първо, от партиите, които са близки до условната бариера от 5.88%, която трябва да бъде премината, за да получат мандат. За тях участието в разпределението на мандатите може да се окаже въпрос на малък брой гласове. Тези партии могат както да надхвърлят прогнозирания резултат, така и да останат „под чертата“. Втората изненада може да дойде от дистанцията между трите водещи политически сили (ГЕРБ, БСП и ДПС). Скъсяването на тази дистанция може да промени съотношението в броя на получените мандати. При по-малка разлика в процентите, тези партии могат да имат разлика само един мандат, при по-голяма дистанция ДПС остава в по-неизгодна позиция, а ГЕРБ печели.
- Пренесе ли се истинската европейска битка на идеи между ЕНП и ПЕС у нас при липса на истински дебати между партийните лидери и водачите на листите?
- В тези избори трябваше да дебатират не партийните лидери, а водачите на листи за Европейски парламент. Така, както на европейската сцена дебатираха не Франсоа Оланд, Ангела Меркел или Матео Ренци, а кандидатите за председател на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Ги Верхофстад, Ска Келер и Алексис Ципрас. За жалост, лидерът на ПЕС и водач на листата на българските социалисти не участва в нито един дебат, което не може да бъде окачествено като европейско поведение. Най-малкото е в пълен разрез с онова, което видяхме в Европа по време на кампанията. Тонът се задава винаги от лидерите и това беше лош тон.
- Споделяте ли очакванията, че интригата на 25 май ще е между малките партии и че голямата битка ще е между "България без цензура", Реформаторския блок и АБВ за четвъртото място?
- Точно за тези партии обаче социологическите агенции най-много се разминават в прогнозите си. Какви според вас са шансовете на всяка партия поотделно. Две са големите интриги – първо, коя партия ще спечели най-много гласове. Редица социологически агенции от месеци наред дават първо място на БСП. Нашите проучвания сочат обаче, че ГЕРБ има по-големи шансове да бъде първа политическа сила. В неделя ще видим дали мобилизацията на дясно-центристиките избиратели ще потвърди тази тенденция. Едва втората интрига е за малките партии – тук с най-големи шансове са ББЦ, РБ и АБВ. Благодарение на масираната си кампания ББЦ успя да покачи процентите си през последните две седмици и със сигурност ще се намеси в битката за мандати. РБ и АБВ разчитат на по-малки, но по-устойчиви ядра. Засега с по-високи шансове за мандат се очертава РБ, но не можем да изключим и АБВ.
- Има ли вариант в ЕП да влязат само БСП, ГЕРБ и ДПС и партията на Бареков да остане зад борда?
- Варианти винаги има. Не социолозите предопределят изхода от вота, а избирателите. Нашите прогнози обаче са, че в Европарламента ще бъдат представени български депутати от повече от три партии.
Най-напред, по официални данни от медиите, България без цензура прави изключително скъпа кампания и успява да събере гласовете на хора, надяващи се на поредния спасител. Освен това, през последните дни се активизират и дясно-центристките избиратели. Това води до мобилизация на вота за Реформаторския блок, който също има високи шансове да изпрати свой депутат.
- От чии избиратели ще вземе партията на Бареков?
- По социален профил, нагласи, отношение към управлението на страната, избирателите на Бареков са най-близки до тези на Атака. ББЦ взима основна част от нейните избиратели, но също така бивши симпатизанти на ГЕРБ, БСП, ДБГ – хора с по-нисък социален статус, които трупат гняв, но не и надежда.
- Пренасити ли се политическата сцена от националистически идеи и може ли да останем без присъствието на "АТАКА" И НФСБ в Европейския парламент?
- Да, напълно възможно е. Тъкмо разпиляването на националистическия вот не само между Атака и НФСБ, но и между ББЦ, БСП, АБВ прави ситуацията у нас доста различна от тази в повечето европейски страни – вместо възход на една националистическа партия, ние сме свидетели на наличие на „националистическо крило“ в повечето леви партии у нас.
- По какви пътища ще поемат АБВ и Реформаторският блок, в случай че не успеят да вкарат поне един евродепутат?
- И двете партии ще продължат да развиват проектите си, макар и в коренно различна ситуация в зависимост от това, дали ще спечелят мандат в Европарламента, или не. Целите, които си поставят и хората, които са ангажирани с тях са такива, че не е възможно ограничаването на действията им до европейските избори. В много голяма степен обаче бъдещата им роля в българския политически живот е свързана с предсрочните избори на есен. Ако има предсрочни избори, това ще катализира енергията и процесите на сцепление в тези коалиции. Ако няма предсрочни избори, те ще бъдат оставени във фризера и едва след време ще стане ясно дали ще могат да се върнат към живот или не.
- Преференцията е 5%. Какво означава това в гласове, в цифри за една партия, която реализира един мандат?
- За да пресметнем какво означава 5% преференция за партия, която реализира един мандат, трябва да тръгнем от очакваната избирателна активност. Към момента Алфа Рисърч прогнозира, че около 2 млн. и 600 хил. избиратели ще отидат до урните. За да спечели един мандат дадена партия, тя трябва да получи малко над 150 хиляди гласа. 5% от 150 хиляди гласа са 7 500 гласа. Т.е. ако кандидат от една партийна листа, който се намира примерно на четвърто място, събере 7500 -8000 гласа с отбелязана преференция, той може да измести водача и да бъде избран за евродепутат.
- Какъв е шансът на независимите кандидати?
- Слаб. В България няма традиция да се гласува за независими кандидати. Партийните структури, кампании и твърди електорати правят почти невъзможно „промъкването“ на независим кандидат. Иска ми се обаче да отбележа, че в тази кампания видях кандидати от по-малките партии, които бяха значително по-подготвени, по-аргументирани и по-смислени в поведението и изказванията си отколкото мнозина представители на т.нар. „основни играчи“.
- Какъв ще бъде размерът на контролирания вот и купуването на гласове?
-Трудно е да се прогнозира размерът на контролирания вот. По-страшното е, че от години се знае за този проблем, медиите изнасят фрапиращи случаи, а нищо не се прави. Търговците на гласове се оказват и по-хитроумни, и по-ненаказуеми от който и да било участник в изборния процес.
Заради големия национален залог на тези избори, заради вложените пари в поредните инженерингови проекти, за жалост и тази година няма да мине без купуването на гласове. Който е дал пари за скъпи кампании ще иска да си ги „прибере“ – за сметка на обикновените българи, особено в малките населени места. Тези хора се чувстват притиснати между две заплахи - да останат без работа, или да дадат гласа си за някой, който ще продължи да ги третира като безправни крепостни селяни.
Не е случайно и това, че управляващите полагат толкова много усилия да намалят избирателната активност.