Чиновници уреждат с европейски проекти незначителни исторически
обекти, а важни за цивилизацията паметници потъват в бурени и изчезват
От години археологията се използва повече за източване на средства, казва пред Faktor.bg изследователят на древните траки
Интервю Мая Георгиева
- Проф. Гергова, на прага сме на новото археологически лято, кои археологически обекти ще проучвате този година?
- Плановете са едно, реалностите - друго. Зависими сме веднъж от средствата, с които ще разполагаме, както и от много други непрофесионални фактори. С какви пари ще разполагаме, обикновено научаваме едва в началото на сезона.
За щастие, след две години ходене по мъките, това лято ще можем да реализираме проект за проучване и експониране на тракийското светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. Това е един много важен обект. Той е знаков за миналото на Западните Родопи с факта, че след като приемат християнството, бесите – жреци на Дионис, изграждат последователно няколко християнски храма на съседното възвишение. Предстои уникалният паметник да бъде цивилизован и атрактивно представен на съвременните поклонници и туристи, за които това свещено място, с хилядолетна история представлява изключителен интерес.
Ще продължим работата по изследването на Голямата Свещарска могила, както и могилите около нея.
Освен това в плановете ни влиза природен парк “Странджа”, който е изключително богат на археология. Там сме разкрили много интересни обекти. Голяма част от тях, за съжаление, са разрушени. Надявам се тази година да можем да изясним характера им или да проучим някои от по- проблемните обекти. Заедно с природозащитниците пък ще работим в общ фронт по регистрирането и защитата на археологическите паметници в тази невероятна планина. Миналата година направихме първата крачка в регистрирането на археологическото наследство в Приморска Странджа – предимно района на Ахтопол, Синеморец, Царево, Резово.
- Единствено златните находки, открити в Сборяново през 2013 г. ли предизвика фурор в научните среди?
- Хубаво е, че фурорът през 2013 година не бе свързан толкова със златото, а с откриването и на друга изключителна находка- единствената колесница (бига) с два коня, поставена в яма, която открихме в една от съседните могили на Голямата Свещарска могила. Впрегнатите в нея коне на 4 – 5- годишна възраст са прекрасни. Те са положени на три нива, така че да създават илюзията за движение, за устрем напред. Главите са на каменни възглавия, телата в тесни ями и задните крайници изправени в специално изкопани дълбоки ями. Това е начин на погребване на жертвените животни, който вече можем за кажем, че е характерен за гетите.
Откриването на колесницата потвърждава огромното значение за погребалните надбягвания с колесници при погребенията на тракийския елит, за които ни съобщават античните автори и които виждаме изобразени върху стенописите в Казанлъшката гробница, върху сребърни съдове и други предмети на изкуството.
В същата могила намерихме и две погребения чрез трупоизгаряне на мъж и жена. За пръв път съобщавам пред Faktor.bg за една друга изключително интересна находка, която бе открита при осъществяването на антропологическия анализ. Това е първата златна коронка на човешки зъб, намерена в нашите земи. Тя се датира в началото на ІІІ в. пр. Хр. Знаем, че гетите са имали развити виждания за лечение на тялото и душата, те са коментирани и приети и от древните гърци, но за пръв път попадаме и на конкретни примери за зъболекарски знания и практики. Тази находка е от ямата, в която заедно с кремираните кости, бяха намерени и елементи от златни женски накити.
Към изключително стойностните открития следва да добавя и проучването на две вкопани гробници, с погребения чрез трупоизгаряне на жени с голямо количество съдове - местни и вносни, съдове от злато и бронз, стъклени накити и др. Едната гробница е с цветен квадратен олтар на пода и втори пластичен олтар, с форма на пресечена пирамида. Даровете в нея предполагат, че погребаната жена е изпълнявала жречески функции.
Всъщност около Голямата свещарска могила, свързана с един гетски владетел, разкрихме следите от пищната погребална церемония, свързана с него и лица от обкръжението му. Имаме много точни дати, които показват изключително краткия период, в който могилите са били издигнати – 296 г. пр. Хр., 293 г. пр. Хр. В този смисъл Сборяново ще бъде превърнато в единственото място в България, където можете да разберете какво е представлявало тракийското царско погребение и да усетите неговото великолепие.
- Какво ново знание за историята на траките ни дават последните открития от Голямата могила в Свещари?
- Ще ви припомня само, че златните дарове в Голямата Свещарска могила открихме в останките от дъбово сандъче , поставено в огромната, висока 20 м. могила в процеса на насипването и. Това откритие потвърди една моя хипотеза и разбиране, че тракийските могили сами по себе си са надгробни паметници и издигането им е съпътствано от мистериални практики и обреди, сред които освен животински жертвоприношения, трябва да включим и полагането на дарове. Тези дарове, принадлежали вероятно на владетеля и неговата съпруга, обаче, са били вече предназначени за боговете. Едната група е от женски накити – дар за Великата богиня, втората - апликации към конска сбруя - дар за слънчевия Аполон. Намерихме и много златни апликации и златни нишки от златотъкана материя.
Освен това някои от предметите се откриват за пръв път и са единствени в света, което ме прави много щастлива. Такава е златната диадема, върху която е представено шествие на дионисиеви животни – лъвове и пантери, водени от непознато досега от митологията и изкуство създание - жена с лъвско тяло и уши, което предстои да бъде осмислено в контекста на религиозните традиции на древните.
- След тези открития как преосмисляте образа на жената в тракийското общество и особено в религиозния култ на гетите?
- Археологическите открития в българските земи разкриват непознати от разказите на античните автори аспекти на ролята на жената в тракийското общество. Не само от Свещари, но и от погребения в Родопите, а и от всички части на тракийския ареал имаме многобройни данни за ролята и мястото на жените-жрици в духовния живот на траките. Ако се вгледате пък в стенописите на Казанлъшката гробница, ще забележите, че царската двойка, представена в централната сцена, е много интересна с това, че не царят седи на трона, а неговата съпруга. Защото тя е символ и на Богинята майка. Недалеч от Свещари е открита и гробница на Гонимаседзе – жена на Севт. Това е написано над входа на гробницата. Така че археологията ни показва, че жената в Тракия е играла доста важна и очевидно - и самостоятелна роля в политическия и обществен живот. Да ви напомня и надписа от Севтополис, в който едната страна по договора са Береника и нейните синове.
- Потвърди ли се вашата хипотеза, че златното съкровище от Голямата могила може да е принадлежало на дъщерята на гетския владетел Котела?
- Смятам, че датировката на откритите през миналия сезон две погребения в урни в самата Голяма Свещарска могила, както и на самото съкровище ни води със сигурност към втората половина на ІV в. пр. Хр. Това е времето на Котела, който през 339 г.пр.Хр. е сключил договор с Филип І- Македонски. Все още не знаем съвсем точно годините на неговото управление, както и на неговата смърт. Но резултатите от бъдещите разкопки ще ни доближат и до отговора на този въпрос. Не може да се каже, че съкровището е принадлежало на дъщерята на Котела - Меда, защото от много изследователи се приема, че именно Меда - следващата след майката на Александър Велики и трета съпруга на Филип ІІ Македонски, е била погребана със съпруга си в гробницата му във Вергина. Всъщност златните дарове в Голямата Свещарска могила са свързани с пост погребалните обреди, практикувани след смъртта на бащата на Меда – Котела.
- Какви са подводните камъни и препятствията, които продължават да спъват работата на археолозите?
- Сред най-големите препятствия за археолозите е усложнената система на издаване на разрешителни за разкопки, които са чисто научна дейност. Те обаче зависят от капризите на централната и местна администрация, които са много далеч от познаването на специфичните проблеми в нашата работа. Освен това, не може по презумпция един чиновник да е компетентен в научните дирения на археолога. Подводни камъни има в пълната зависимост на специалистите от местните администрации в реализирането на проекти за консервация и реставрация на проучените паметници. Ако чиновниците там не проявяват интерес към един проект, с който да кандидатстват за финансиране – няма алтернатива за който и да било археологически паметник. Така вместо интересни обекти да бъдат превърнат в места за културен туризъм дори с малко средства, се оставят на произвола, разпадат се и обрастват с бурени и гори. Помислете колко е абсурдно всичко - съхранени през хилядолетията значими паметници на древни цивилизации, разкривани от високо квалифицирани специалисти в продължение на десетилетия, заради безхаберието на местни чиновници с 4-годишен мандат и никакви познания в сферата на реставрацията и опазването, да бъдат безвъзвратно загубени за културното наследство, за бъдещите ни поколения.
- Но нали бяха направени поправки в Закон за паметниците на културата с идеята да се улесни работа на археологическата гилдия, да работят в интерес на опазването на културното ни наследство?
- Става дума за поправки в стария Закон за културното наследство. Наистина беше дадена възможност на всички страни, които имат пряко отношение към закона, да направят предложения, с идеята Законът да работи по-ефективно. Прави впечатление, че много различни професионални гилдии са дали сходни предложения. Освен това те настояват да бъдат създадени условия за разгръщане на професионалните умения и способности на експертите, за по-прости механизми на работа и повече прозрачност в процедурите. От тях е видно още, че всички творчески професии, свързани с изследването и опазването на наследството, искат ограничаване на бюрокрацията и администрацията в тази непривична за тях сфера. Но май отново всичко потъна в мъгла. Защото, за да се прецени кои са най- смислените предложения и да се прокара линия за по-голяма ефективност на Закона за културното наследство, е необходимо пресяването на всички предложения да се направи от професионалисти, а не от чиновници.
- Вие сте в постоянен контакт с Националния институт за паметниците на културата (НИНКН). Оптимизира ли се работата на института след преструктурирането му?
- В тази сфера цари голям хаос и не виждам светлина на хоризонта. Съжалявам, че един голям, творчески институт бе унищожен. Всъщност сега сме един разграден двор.
Определено смятам, че се намираме в период на пълно недоразумение и липса на виждане кой, как и какво трябва да прави във връзка с реставрацията, консервацията и социализацията на културните паметници. Няма ясни идеи и правила какви следва да са механизмите, които да осигурят висок професионализъм при взимането на решения на всяко ниво, засягащи изследването и опазването на археологическото ни наследство, контрола по изпълнението на дейностите по реставрация и социализация на паметниците. Достатъчно е да видите качеството на вече реализираните проекти по европейски програми за реставрация и социализация на няколко археологически обекти. Някъде да сте чули тези проекти, които са за милиони левове, да се обсъждат и одобряват от колективни органи, от експертни групи от археолози и специалисти по опазване? Никога не се знае кой се е подписал, какво е одобрил и съгласувал по тези проекти, нито пък кой контролира качеството на изпълнението им. Всичко е обърнато с главата на долу. Вместо археолозите , архитектите и реставраторите да ръководят тези проекти, те се ръководят от общинска администрация, която се интересува единствено от усвояването на парите за сметка на качеството. Затова и проектите, и реализацията им са скандални, с много малки изключения – като проектът Цари Мали град. Никой обаче не носи лична отговорност за пускането на непрофесионалните проекти с още по-некадърно изпълнение.
- Иманярите са един от тежките проблеми, смятате ли, че идеята на културното министерство да създаде специална полиция е реалистично и доколко реален ще бъде ефектът от нейната работа?
- Създаване на такава полиция е идея, която отдавна се дискутира в професионалните среди. Има много примери и възможности да бъде споделен опит с други страни, като Италия, Израел, Палестина и др. Дали обаче ще е ефективна работата на тази полиция – ще видим от това, какви ще са следващите крачки. Дано да не остане само като добро пожелание. Това, което е особено важно е, че можем да имаме ефективно опазване на археологическите паметници, само ако се създаде ефективна мрежа за взаимодействие между различните специални служби, висши и местни администрации и културни институции. А за съжаление това у нас все не се случва. Ще ви дам само един пример. След откриването на съкровището в голямата Свещарска могила въведохме постоянна охрана в резервата “Сборяново”, в която се включиха служители от охранителната служба на общината и полицията. Ако общината се откаже да изпълнява задълженията, които има по закон, а именно - да опазва археологическите паметници на своята територия, реално този паметник ще остане без охрана, което може да се окаже пагубно за този уникален исторически комплекс. В същото време – у нас няма наказани за тези, които не спазват закона и задълженията си.
- Предупреждавате често за “комерсиалната заплаха”, пред която е изправена археологията, остава ли тази опасност?
- Тенденцията към комерсиализиране засяга цялото ни общество. Но археологията вече от години се използва повече за източване на средства, отколкото да бъде истински „комерсиализирана”, т. е - третирана и като икономически ресурс, който е с огромен потенциал и възможност да носи на държавата пари, ако се управлява обаче не от администратори, а от професионалисти. Сега тази публична държавна собственост се третира на практика като ничия, от което губи не само науката, но и обществото.