Алексиев е емигрант в САЩ от 1965 г., но остава родолюбец и патриот. Неговите анализи за националната сигурност на САЩ се използват от Пентагона и ЦРУ. Научен сътрудник е в института „Хъдсън", дълги години е работил в корпорация RAND. Председател е на Център за Балкански и Черноморски изследвания в София
В зората на демокрацията бе съветник на премиера Филип Димитров.
Роден е през 1941 г. в България. Син е на убития след 9 септември 1944 г. от комунистите голям български художник и фейлетонист Райко Алексиев.
Интервю на Михаил Иванов
- Г-н Алексиев, Faktor.bg публикувана главата от вашето изследване за развитието на радикалния ислям в Европа (виж ТУК), но текста е писан преди четири години, какви са проблемите сега пред Стария континент, на фона на Арабската пролет, сирийската криза, засилващата се ислямизация на Турция?
- Кризите, които споменавате изострят ситуацията наѝ-вече с нови вълни от легални и нелегални емигранти от порядъка на няколко десетки хиляди само в Западна Европа досега. В зависимост от развитието на тези конфликти те могат да станат и стотици хиляди. От гледна точка на ислямизацията на Европа, която аз анализирам подробно в тази глава, тя продължава с пълни темпове. В книгата, която завърших преди новото преброяване във Великобритания (единствената страна в ЕС, която дава данни за религия, б.а.) през 2011, аз предсказах, че мюсюлманското население, което наброяваше 1.6 милиона през 2001 ще се удвои за десет години. Така и стана. През 2011 броят им вече е 2.85 милиона, но е общо прието между демографите, че има наѝ-малко още 400 – 500 хил. нелегални имигранти.
Това само по себе си не е проблем, но може да стане, ако подрастващото поколение се радикализира и стане мнозинство. А това вече става поради това, че мюсюлманското население е предимно градско и средната му възраст е само 25 години докато при християните тя е 45. Така че когато техният дял от населението в един град стигне 25%, при децата от училищна възраст те стават мнозинство. Това разбира се значи, че само след двадесетина годиниq те ще са мнозинство между населението на активна възраст. Такива градове вече има доста в Англия. Например в Лондонския квартал „Таур Хемлетс” (Tower Hamlets), мюсюлманите са 34.5% но при учениците са над 60%. В главата аз говоря на дълго и широко за прогресивната ислямизация в Англия и цяла Европа, така че тука няма да я дискутирам, освен да кажа, че този процес по никакъв начин не е спрял. Напротив, ето само един пример. Когато правих изследвания и интервюта за книгата в редица градове в Англия през 2010 година, там имаше не повече от 25-30 действащи шериатски съдилища. Сега са 85!
- Кои са основните проблеми на Европейския съюз днес ?
- Това е една много обширна тема, за която просто няма място в това кратко интервю. Но ще се опитам съвсем на кратко да ги коментирам. Проблеми колкото искате. Дефицит на демократичното мислене, прекалена бюрократичност, демографски срив и свързаният с него провал на Европейския социално-икономически модел наричан социалната пазарна икономика (soziale Marktwirtschaft). Но да се върнем в самото начало от където започнаха и проблемите.
Идеята за обединяване на Европа на базата на общата култура, икономически интереси и свободни пазари, разбира се е толкова елементарна, че е странно, че хора от същата цивилизация трябваше да минат през невероятно кървави братоубийствени войни за да я разберат. Но те успяха и то благодарение на политически исполини като Конрад Аденауер, Де Гаспери и Роберт Шуман. Между другото, за мене Аденауер е наѝ-великият европейски политик на 20 век, страстен привърженик на Западната цивилизация, и човек който не се стесняваше да каже че „германецът е белгиец с мегаломания.“ Това което те направиха беше да разберат, че за да няма повече войни в Европа са необходими четири основни свободи: свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги. Но Аденауер и колегите му знаеха много добре, че за да заработи пазарът е необходимо да има конкуренция във всичко останало, включая данъци и т.н. Това беше постигнато още с Римските Договори в 1957 година.
За съжаление, европейските социалисти имаха други идеи. За тях идеала беше не една европейска общност базирана на свобода, демокрация и пазарна икономика, а един силно централизиран и бюрократизиран СЕСР (Съюз на Европейските Социалистически Републики), който по същество е анти-пазарен. И ето например от самото начало, социалистите изнамериха Общата Земеделска Политика (CAP) за субсидиране на фермерите. Пропагандната прогноза беше че тази „временна“ програма ще направи Европейското земеделие наѝ-продуктивното в света и ще гарантира наѝ-евтината и качествена храна. А какво се получи след повече от половин век тежки субсидии? Западна Европа в момента е неконкурентноспособна на световните пазари, храната и е наѝ-скъпата в света и няма един фермер, който да може да печели без субсидии. Да не говорим за откритата и узаконена чрез договори дискриминация спрямо новите страни членки на ЕС.
- Как се развиваше на демокрацията на Стария контитент, паралелно с разрастването на ЕС ?
- Негативно. Погледнете само скандала с Европейската Конституция. След като се оказа, че навсякъде, където на гражданите беше дадено правото да гласуват (Ирландия, Франция и Холандия) те я отхвърлиха решително, мандарините в Брюксел решиха просто да не разрешават повече референдуми. По същият начин, Брюксел не разреши на гърците да гласуват на референдум за собственото им бъдеща.
- Тази година е знакова за Европейския парламент, предстоят избори за евродепутати, какво е тяхното значение за България, как тези избори могат да се превърнат във фактор за намиране на изход от тежката ситуация, в която се намира страната ни?
- Изборите за Европейски парламент през маѝ ще бъдат може би наѝ-интересните досега. Отсега се очертава масово увеличение на гласовете за така наречените евроскептични десни партии, като Националния Фронт на Марин льо Пен във Франция, Партията на Свободата на Геерт Вилдерс в Холандия и британската Независима Партия (UKIP). Други подобни формации, които също се очаква да влезнат в парламента включват Влаамс Беланг в Белгия, Северната Лига в Италия и Шведските демократи. Всички те са обезпокоени от огромният наплив на имигранти, наѝ-вече мюсюлмани, които не само, че отказват да се интегрират, а напротив все по често се капсулират в „паралелни“ общества, които не признават европейските норми на поведение и култура. От друга страна, европейските елити и бюрокрация сковани от политическа коректност и мултикултурни догми отказват дори да споменат, че съществуват подобни проблеми. Нищо чудно че доверието в институциите на ЕС пада катострофално в цяла Европа. В Испания недоверието към тези институции се е покачило от 23% през 2007 до 72% през 2012.
За България тези избори могат да се окажат от значение само, ако ние успеем да изберем достойни хора, които знаят как да използват тази висока трибуна в защита на българските интереси. Пък и да обяснят на колегите си как сегашното правителство тласка страната ни в една подчертано анти-европейска посока и я прави едва ли не Троянски кон на руската мафия в Европа. До сега не съм забелязал един български депутат в Брюксел, който е способен на това.
- При бъдещото разширяване на ЕС се очаква интегриране на мюсюлмански страни, като Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Косово. Това може ли да даде тласък за развитие на радикалния ислям и каква е оценката ви за тази перспектива ?
Това е един теоретичен въпрос който, според мен, не е на дневния ред наѝ-малко още десетина години. По скоро аз се безпокоя от директното ислямистко влияние от днешна Ердоганова Турция, както и от редицата ислямистки фондации и радикални проповедници базирани в Западна Европа, които и в момента имат неограничен достъп в страната.