Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Узункъш 29 г. след Възродителния процес, зараснаха ли раните от смяната на имената и принудителното ви изгонване от България?
- Трудно зарастват духовните рани, но по-големият проблем, че много от жертвите на тази насилствена смяна на имена вече са покойници и не са на този свят. Те не успяха да дочакат възмездие и справедливост за причиненото им унижение, за страданията, за разделените семейства. От друга страна младите вече живеят свой живот и не знаят какво е сполетяло техните близки преди години. Реално никой не очаква, а и не вярва нещо да се случи – виновниците да бъдат наказани и да има възмездие дори и морално.
- Как българските изселници в Турция коментират целувката между Лютви Местан и Сергей Станишев и закъснялото извинение, което получиха за смяната на имената?
- Тази прегръдка е много измамна – от една страна ми се иска да вярвам, че хората, които управляват държавата ще направят някакви нови стъпки да се възобнови делото за архитектите и извършителите на Възродителния процес, да се разплете истината. Но от друга страна хората вече са толкова уморени, че не вярват нещо да се случи. В Турция например от известно време вървят слухове, които пред мен бяха потвърдени от лидер на изселническата организация „Балгьоч”, че след тази прегръдка Местан и Станишев ще излезнат с обща декларация в парламента, за да се търси сметка на виновниците за тази насилствена асимилация по времето на Тодор Живков. Аз наистина настоявам, ако Станишев и Местан са били искрени когато се прегърнаха, а това е желанието и на хиляди изселници, политическите партии да призоват от парламента главния прокурор и Висшия съдебен съвет делото за Възродителния процес, да бъде извадено от коша за боклук и в най-кратки срокове да приключи. Знаят се поименно виновниците от БКП и тогавашното правителство, които са взели решението за преименуването, знаят са офицерите от ДС и военните, които са превишили прават си и са убили невинни, знаят се имената на тези, които са изтезавали в арестите на МВР и по лагерите и затворите, знаят се и хората, които натрупаха пари и имоти от изселването на турците от родните им места. През тези 24 години, всеки който е държал реч на 26 декември на Тюркиян чешма в село Могиляне, където пада простреляна първата жертва – 11 месечно дете, след това е ставал депутат, кмет, лидер в ДПС. На никой не поиска да назове имената на убийците на това дете, това е непростимо. Българският народ също трябва да иска това дело да приключи за да не носи и той вина с комунистите за това престъпление срещу човечеството. В случая съвсем не става дума за мъст, а за истината и морални присъди.
- Вярвате ли наистина, че виновниците ще бъдат посочени от съдебната система?
- Надеждите в известна степен са свързани и с оттеглянето на Ахмед Доган от ДПС. Доган измами хората и не направи, това, което те очакваха, но може би сега новият лидер има шанс да промени политиката и поне в исторически план да настоява за разкриване на истината за възродителния процес. Той дължи това на електората си. Освен това в Турция се говори, че в най-скоро време предстои да бъдат извадени имената на агентите провокатори, внедрени по времето на Възродителния процес сред политическите в лагера „Белене” и по затворите. Но тепърва ще видим дали нещо ще се случи реално.
- През годините на демокрация ДПС е била най-дълго във властта, винаги е имала своя квота в съдебната система, но защо не направи нищо най-дълго проточилото се дело на прехода да стигне до съда и да има осъдени конкретни виновници?
- Тази тема е болна за хората, подкрепящи ДПС, гласувахме и за правителства, и за президенти, и все очаквахме държавата и институциите й да си свършат работата. Но вместо това дело да приключи и да се изчисти името на българския народ като отговорен за това масово престъпление, ДПС вече за втори път е в коалиция с БСП, която е правоприемник на БКП, и нанесе най-страшните рани на българските турци. Търсим непрекъснато отговори на тези въпроси, но ръководството на ДПС се крие от хората, които пострадаха при този режим и очакват справедливост. Всъщност след 24 г. вече става ясно, че всички сме били част от един голям театър. Всичко е било режисирано и инсценирано така че накрая тази трагедия да приключи без виновни, всичко да се замаже и забрави. Но болките в сърцата ни остават. И едва ли има съмнение за някого, че и елитът на ДПС е бил част от тази игра на прикриване и отвличане на внимание. Може би и това е била ролята на тази партия още при създаването й.
- Бил си лидер на нелегална организация, бореща се срещу Възродителния процес, с Доган се познавате от затвора, имате ли съмнения, че ДПС не е автентичен продукт на политзатворници и дисиденти турци, а на ДС и БКП?
- Не, вече нямам никакво съмнение. Ще споделя един факт, на който нямам логичен отговор.Когато падна режимът на Тодор Живков, бяхме с Доган в Пазарджишкия затвор. Тогава се заговори, че до дни ще ни пуснат и амнистират. В края на декември 1989 г. Доган и още една група излезнаха на свобода, но аз и много други бунтари останахме в затвора още почти седем месеца, без обяснения каква е разликата между нас и тях. Преместиха ме в Старозагорския затвор, а на свобода излезнах на 7 юли 1990 г. ДПС вече беше създадено, ръководството на партията сформирано. От друга страна семействата ни бяха екстрадирани в Турция и ние нямаше какво друго да правим освен също да потеглим към Босфора. След излизането на Доган седем месеца съм стоял изолиран в килия. Такава беше съдбата реално и на други противници на комунизма от средите на турците. А в същото време ДПС беше структурирана като партия в цялата страна и участва на първите избори. По-късно се оказа, че движещата сила на тази формация са били зависими от ДС, агенти и свързани със службите и БКП. От надзиратели в затворите и хората на ДС, които се занимаваха с политическите получихме информация, че всичко това не е случайно и е със съгласието на нашите „приятели” от ДПС. Първоначално не искахме да повярваме, но след няколко години осъзнахме, че всичко е ставало по сценарий и едно част от политзатворниците, които не можеха да бъдат контролирани от службите умишлено сме държани още седем месеца, за да бъдем изолирани от създаването на партията и изобщо от политическото включване на турците в новите демократични процеси. Трябвала им е една послушна и контролирана партия, от зависими, а не от свободни хора. Създаването и участието на ДПС в този демократичен процес се оказа един голям театър. Сега търся отговора и на още една мистерия – след майските събития през 1989 г. и започналото изселване на български турци, наречено Голямата екскурзия, Доган изчезна за около три месеца от затвора в Пазарджик. Никой не знаеше къде и какво се е случило с него. Сега имаме съмнения къде е бил, а вероятно и всеки мислещ човек се досеща. Но вече няма съмнение, че истинските, автентичните борци за права и свободи бяха принудително изгонени в Турция, а тук останаха ченгета и зависими, които овладяха политическото представителство на ДПС. Без намесата на държавата и службите това е било немислимо да се случи, но преди 24 г. едва ли някой си е давал сметка част от каква манипулация сме. Ще ви посоча и друг смущаващ факт – от истинските политзатворници, опълчили се преди 29 г. срещу възродителите и режима на Живков, днес никой не е останал в ръководството на ДПС, автентичните борци са подменени с агенти и хора, свързани с БКП, а това смущаващо.
- Как Доган проби сред политзатворниците турци?
- Историята е дълга, знам я с подробности, но реално Неджметин Хак вкарва Доган в нелегалните среди. Не Доган, а Хак е истинският автор и на първата програма на нелегалната организация, но този човек отдавна е извън играта в ДПС. Той ме запозна и с Доган в затвора. Аз съм първият човек, пред който в затвора Доган е споменал за създаването на организация за правата и свободите на турците. Реално в затвора решихме де се обединим всички осъдени и да създадем обща структура. Аз Доган и Хак дърпахме конците на организацията, а по-късно дадохме пълномощни на Ахмед той да я представлява, а ние се оттеглихме в Турция.
- Нашите изселници в Турция дадоха гласа си за ДПС и на последните избори, но така реално беше създадена коалицията ДПС, БСП и “Атака”, това не беше ли подмяна на вота?
- Младите са забравили страданията, не помнят историята и не правят тази връзка с миналото и сегашната управленска коалиция. Но от по-старото поколение никой няма обяснение как се оказахме в съюз с хората, които ни смениха с автомати и репресии имената, а на всичко отгоре част от тази коалиция е и партия, която призовава и до днес за изгонването на турците от България. Тази комбинация е просто необяснима, но истината е, че хората гласуват и по навик. От друга страна не искат да си признаят, че са направили грешка.
- Изселнически организации от Турция дадоха България на съд в Страсбург заради отказ от правосъдие и протакането на делото за Възродителния процес, какво се случи?
- Чакаме все още решение. Над 50 пъти ходиха наши представители до Страсбург. Една от позициите е, че все още тази тема не е приключена в България, делото е отворено, тоест правните възможности не са изчерпани, за да се намесят европейските институции.
- От колко време не сте се виждали с Доган?
- От 4-5 г. Той започна да бяга от срещи с нас, защото го е страх, че имаме какво да го питаме. Вместо отговори обаче започнаха да ни преследват и да ни създават проблеми. След демокрацията аз се върнах в родния си край и започнах бизнес, но след като станах неудобен за някои лидер на ДПС, започнаха да ме притискат и да ми взимат бизнеса, да ми отменят честно спечелени търгове. Но имам документи за всичко и скрито-покрито няма да остане. Знае се колко са зависими правораздавателните органи от политическата система, но това е друга тема.
- Защо въпреки скандалите край Доган и ДПС хората в смесените райони продължават да гласуват за тях и да са зависими?
- Държат ги със страх и заплахи. Българското обществото трябва да знае, че ДПС прилага двоен стандарт – една политика се прави в низините – по селата и общините, а съвсем друга в столицата и пред Европа. В селата, сред турското население ДПС води изцяло крайна националистическа политика и пропаганда срещу българите. Размахват опасността от нови репресии, от нов възродителен процес. Хората са объркани и стават жертва на тази манипулация, която обслужва единствено лидерите на ДПС. На национално ниво говорят колко толерантна и национално отговорна партия са, колко са отворени за реформи и диалог. Как приобщават българите, но от случая с Христо Бисеров, а и от участията на други българи в ДПС е ясно какви са истинските подбуди за това – партията да се представи, че не е етническа и е отворена за всички. Но истинското лице на ДПС е друго и може да се видим само в смесените райони. Но за състоянието на това монополизиране на етническите турци в България е виновна и цялата политическа система, че позволи на ДПС да си създаде свои обръчи и обкръжения, своя номенклатура по подобие на комунистическата, която контролира всичко в смесените райони и реално са превърнали в зависими обикновените турци.
Мохамед Узункъш (Мохамед Юсеинов Юсефов) е роден през 1957 г. в с. Веслец, община Кирково, област Кърджали. Основател и лидир на ,, Дългата зима”(в превод на турски ,,Узун къш”). Тя се оказва най-голямата автентична нелегална организация на турците в България в годините на комунизма. През периода 1985-1986 г. се бори срещу преименуването на турците и асимилаторската политика на Възродителния процес. 28-годишен е задържан от ДС и е осъден на 20 години затвор за антидържавна дейност. Заедно с него са арестувани над 100 души, но само 9 получават тежки присъди. Лежи в затворите в Стара Загора и Пазарджик. Освободен е през лятото на 1990 г. Изселва се в Турция, живее в Бурса.