Кольо Парамов: Станишев е кукла - играчка в ръцете на Ахмед Доган

Орешарски няма бъдеще, защо прие премиерското кресло като подаяние

Никола Гешев и Григор Шопов ще се обърнат в гробовете си, ако бяха видели Пеевски в ДАНС

Лично ще уведомя председателя на Социнтерна Луис Аяла, че българският социализъм е мистерия с привкус на уникална лъжа и заблуда, казва финансистът Кольо Парамов

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Парамов, от избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС,  какви изводи можем да си правим за политическата класа, която допусна този скандал?

- Просто бях шокиран от това назначение, отчитайки факта от дългият ми контакт със службите смятам, че в исторически аспект и Никола Гешев, и Григор Шопов биха се обърнали в гроба. Техните внуци преразпределят днес сигурността на една държава с 13-вековна история по пародиен безпринципен начин. Много жалко за българските служби за сигурност, жалко и  за хората, които работят там. Тази оценка, която даде НС на офицерското достойнство  чрез образа на Пеевски е твърде обидна. Респектът към ръководителя на българската национална служба за сигурност трябва да бъде изпълнена със съдържания и голяма доза признания за перфектност. Това е работа за много, много мислещи хора.

- Моралните очаквания към БСП бяха високи, кой кого подведе в тази игра на задкулисия?

- Не очаквах Орешарски толкова прибързано и недалновидно да проектира себе си в една нечиста обвързаност с ДПС. И понеже го направи заради Станишев, толкова по-зле за него. Станишев излъга Орешарски подло и твърде нагло. Но добре, че стана така. Всички, които гласуваха за социалната ангажираност на БСП разбраха на “Видов ден”, че тезата за нейната социална същност е един фалш. БСП се нуждае от възстановяване като копие на тройната коалиция, затова и тръгна толкова нелоялно, настървено и отмъстително. Това неминуемо събаря ускорено БСП дори и от най-малкия нравствен постамент, където пари и интриги, власт и сила са една голяма демагогия за някакви социално слаби. За миг Станишев и компания загубиха всичко онова, което трупаха тухла по тухла през последните 134 дни и те трябва да му са за урок по темата “Чърчил”. Ако не, България ще загуби много. Но сега за историята трябва да направим и един важен  паралел:   Станишев баща, който искаше в Италия да има “Червени бригади”, който искаше еврокомунизмът да се утвърждава във Франция  и френските другари начело с Жорж Марше да са авангарда в разрухата на прогнилия капитализъм. В Европа днес трябва да са  по-осторожни, за другия, младия Станишев – чистият, неопетненият възпитаник на Московския университет и LSE (London School of Economic).  На Европа и днес, и утре и трябва лидер на БСП, за да го ползва при своето управление. Но Сергей допусна фрапираща грешка, прави бели като малко дете, опитва се да хитрува и така ще повлече България надолу по склона.

- От глупост или от зависимост Станишев направи фала с шефа на ДАНС?

 - Винаги гласно съм заявявал, че днешният ръководител на ПЕС е една кукла на конци. Сега фрапантно се доказа, че той е играчка в ръцете на Ахмед Доган. Поведението на Сергей говори за угроза, която изцяло ще се стовари скоро върху него. Не случайно използвам този русизъм. От 2000-та година досега Станишев никога не е бил толкова притеснен за БСП и перспективата й. Проблемът, който го мъчи е невъзможността да сподели открито пред Изпълнителното бюро на партията за последователността от действията на голямата комбинация за свалянето на ГЕРБ и замяната й с перспективата на БСП. От ден на ден Станишев ще започне да изпитва панически страх, че скоро ще стане ясно, че е замесен в груба, подла и фалшива интрига на олигархията, която го трасира по пистата му. Трябва открито да станат ясни много факти и обстоятелства от средата на февруари до средата на май тази година. А те са следните: Първо – кой организира метежа и кой плащаше по 300 лв. на ден на онези младежи да хвърлят камъни на Орлов мост. Второ – кой преекспонира пропагандния трик за подслушванията и го превърна в тема номер едно, използвайки не друг, а самия шеф на ПЕС за пощенска кутия – това не е европейска практика. Трето – кой поръча бюлетините в печатницата в Костинброд и направи преразпределението  по градове и избирателни райони, след 17 часа в петък, на 10 май, и кой плати за това. И за малките деца става ясно, че това не е ГЕРБ, макар че те загубиха 15-17 депутата от този пропаганден трик. Четвърто – кой беше приготвил и предаде лично на Мая Манолова съобщението за наличните и складирани повече бюлетини, довели до намесата на прокуратурата и ДАНС за блокирането им на място. Пето – кой насочи, организира и реализира пропагандата на 11 май, събота, за да се допуснат всички политически истерии в гръмогласен хор в деня за размисъл заради “фалшификация на изборите” – според Станишев, до “държавен преврат” – според Местан. Отговорите на тези въпроси ги знае Станишев и той ще консумира тежката отговорност, когато всичко стане известно в най-скоро време.

- Какви ще са последствията за Станишев, като лидер на БСП и председател на ПЕС?

- Това е уникален риск и по глупостта си няма мяра. Да си на една крачка от втората си държавническа позиция в цяла Европа и да се забуташ в елементарни олигархични български интриги не е сериозно политическо поведение. Заминавам за Лондон и като лидер на Обединена социалдемокрация съм поискал спешни срещи за сряда и четвъртък с председателя на Социнтерна Луис Аяла и други представители по този повод. Ще разясня на политиците от Социнтерна от първо лице единствено число, че  българският социализъм, солидарност и леви идеи са една мистерия с привкус на уникална лъжа и заблуда. Просто в БСП, за да изпълняват задачите на Доган, не на Местан, прескочиха всякакви скрупули. Доган иска да унижи българите съвсем нагло, за да стане квит – наравно с другите ни политици, заради инцидента в НДК. Унижението му, притъпеното му чувство за мярка, не му дава минута спокойствие заради опита за атентат в НДК и той иска час по-скоро да унижи и другите. Не забелязвате ли? Три седмици НС работи само по темата ДАНС, а няма правилник за работа. Три седмици Доган пришпорва всички да се докара Пеевски на трона в ДАНС , за да се самонаслади на самоунижението на Станишев, Орешарски и другите суфльори. Посланието на Доган беше: „Ето, пращам ви Делян, утре той да ви следи, прослушва и вкарва в зандана, а аз ще ви гледам реакциите”. Но не позна този път! И това му е за начало! По-нататък трябва да се успокои, да предупреди цялата свита на Хаджи Иванчо Пенчевците малко да превият гръб и да се поогледат. Става дума за Бисеров, Цонев и Костадинов. Българите, които се гаврят само заради едната власт с българи е опасна практика. Нека Доган добре да е разбере, че имаме нужда от национално правителство, без никакви султански чалъми и въздействие. Доган е философ и трябва да се възвърне към държавническото управление и да забрави унижението. Унижението му трябва само като повод за размисъл за по-добрата и уредена държава – Република България.

- Говорите непрекъснато за Доган, защо елиминирате изцяло ролята и отговорността на Местан в този скандал?

- Днес Местан е само говорител на Доган. Може би след друга ситуация ще стане и лидер. Местан е добър човек, но сега нищо не зависи от него. Аз го познавам от  години. Родът му е много добър. И баща му, и дядо му, и тъстът му са сериозни хора. Местан не е по-различен от тях. Доган действа както Тодор Живков проверява всичко, включително и родовете им до пето коляно. И вкара Местан в ДПС, и го готвеше, защото отговаряше на неговите комплексни критерии. Диктаторите като прагматично поведение винаги искат техните наследници да са опак на тях хора, да нямат диктаторски манталитет, да са високо интелигенти и добри по наследство и род, тоест предсказуеми, за да не загубят властта по погрешка. Спомнете си навремето, че дяволът Тодор Живков издигаше ту Борис Велчев, ту Лилов, но когато се добра до Чудомир Александров, провери го и за миг го събори издъно. Остави Луканов и Огнян Дойнов да се карат, за да покаже, че има разномислие, но никога не изпускаше заплахата си над Андрей. Така действа сега и Ахмед Доган и това е ясно за тези, които го познават.

- Пламен Орешарски не стана ли жертва на самия себе си, включвайки се в задкулисието на БСП?

- Орешарски е прекрасен финансист, но няма хал-хабер от задкулисието в БСП. През 1991 за промяната на БСП бяхме активирани 42 души. От тях в БСП сега са останали само двама- Янаки Стоилов и  Емил Костов. И двамата не одобриха избора Пеевски. Значи са съхранили чувствителността на политическата си кожа. БСП изхвърлиха останалите 40 през годините  и приеха измислени седесари, които ни плюеха и маскаряха, такива като Корумбашев, Стоянович и други. Поздравления за Корнелия Нинова, тя пък забогатя при сините, а БСП я приюти с парите и. Още по-големи поздравления за Евгени Узунов. Но нека знаят – Станишев и тях ще излъже, както изпързаля Орешарски. Да бъдеш министър-председател на една държава е сложна отговорност. България е един модерен Афганистан, с хиляди интереси без каузи, систематичност и лоша историческа последователност. Всичко ново е въпрос на експеримент, а не на логика. Границите на въображението са огромни. Просто ние българите в Европа сме уникални. Румънците идват от Рим с наследствената си историчност и културна обвързаност, унгарците – с маджарското си достойнство. Ние идваме от Афганистан и докато проходим, защото сме бойни и твърди, падаме от първия стрес на исляма. Това ни е направило много, много двулични. И за 500 години губим страстта си към Кирил и Методий, към завета на Борис Първи, към чувството си за гордост. Защо? Защото сме двулични. И не може Орешарски да бъде друг, като вижда, че Станишев му представя само една алтернатива  - фермана на Доган. Ако аз съм премиер и Станишев ме заведе в 8.20 ч в парламента като кукувица да унижавам депутатското достойнство, защитавайки каузата на Пеевски просто ще му хвърля оставката на един хвърчащ лист и ще защитя достойнството си на министър-председател. Ако Орешарски беше направил това щеше да се запише в историята на България и ще има шанс пак да стане министър-председател. Защо не го прави? Защото е плах и двуличен, той мисли за премиерското кресло като за подаяние, а не като достойнство, заработено с професионализма в полза на България, такава каквато е самата истина.

-  Вие бяхте от екипа съветници на Бойко Борисов, откривате ли вина и в себе си за края на това управление?

- Твърдо мога да отчета, че като бивш, настоящ, таен, явен и всякакъв съветник на Борисов и от позицията си на такъв през последните 4 години, а и преди това, приех да бъда един от малкото изразители на лично мнение. Българският премиер имаше нужда от директен междуличностен критик на общата ситуация в страната. Всеки премиер има нужда от нестандартни оценки и поне малко влияние за преформатиране на личностното си разбиране за политиката на държавата. Бойко Борисов не се възприемаше от първия обръч на БСП, тези които са вечни във властта. За тях той е първичен, определян като елементарен, неподготвен и суров за държавната действителност. Само Георги Йорданов според мене бе с друга по-вярна оценка за Борисов. Но Бойко ни показа друг образ и така той елиминира тяхната многообразност от 1944 г.  насам. В началото той се смекчи, но после из един път въстана срещу статуквото на другата стара партийна зависимост. Партийните типове на елита на БСП, очакваха Борисов да бъде смазан всячески, да бъде принуден да се съобрази де факто с тях. Но той отказа и доказа колко крехки и чупливи са техните мераци. Бойко им доказа, че в България трябва и е  възможен друг стил, коренно различен към държавата и олигахията. И когато олигархията разбра, че пазарлък при Борисов е невъзможен, включиха в дневния ред показването на другия пропаганден образ. Излязоха Андрей Райчев,  Канчо Стойчев,  Юри Асланов, Колев, та дори и проф. Дайнов. Тези светила на българската искреност и чистота на порива за демокрация днес вече ги няма. Стойчев всяка сутрин чака изгрева на слънцето на личния си бряг край голф-игрището, което Гагаузов му уреди, а Райчев чака за друго. Чака и се тормози  дали Борисов ще се върне пак или Станишев за пореден път ще го подведе. Но в политиката е възможно всичко – дори и да загубиш себе си, ако не си ясен, точен и искрен, ако си двуличен! Тази максима е житейска и никой не може да я надскочи. В политиката образът на този, който е открит е достойнство. Хелмут Кол доказа това, че може да обедини две Германии, но когато престъпи прага – си отиде.