Александър Йорданов
По време на оная Студена война, която по-възрастните помним, у нас имаше постоянен недоимък.Не само че нямаше никаква западна стока – ни автомобил, ни портокал, но и до собственото производство стигахме трудно – с опашки, връзки, шушу-мушу. Изобщо – лоша работа. На Запада студената война тогава никак не му се отразяваше зле. Живееше си той живота. Битълсите си пееха, магазините бяха претъпкани със стоки, марки, франкове и лири пълнеха джоба на западняците, за да радват татковците своите деца. У нас тая работа с радостта ставаше и с купони – за хляб, мляко, месо. Но защо си спомням всичко това!
Защото, според някои анализатори, след руската агресия срещу Украйна,
отново сме в Студена война
Но защо тогава у нас стоките не изчезват? Защо в молове и бакалници има и от пиле мляко? Защо с българския лев можеш да си купиш това, което си купуват и край Темза, и край Сена? И свободно пътуваме до Виена? Как защо? Защото войната и днес може да е Студена, но ние сме явно този път от правилната страна на фронта– там, където не свършват нито автомобилите, нито портокалите. Е, чувам, че противникът имал проблеми, валутата му девалвирала, свило се било потреблението, инвеститорите го изоставяли, но това са си негови кахъри. Ние да си гледаме нашият западен свят и да си го правим още по-западен. А новата Студена все някога ще свърши. Оная, отпреди 26 години, свърши като ние тогава загубихме. Или май спечелихме? Да ти се разпадне Съветския съюз, но пък да станеш част от Европейския съюз – загуба ли е това или печалба?