​За КОЙ играе Костов в битката между Русия и Турция?

Лабораторията на Командира откровено плагиатства от публичните анализи на Алекс Алексиев

Иван Сотиров

С участитето си в петък в „Панорама“ по БНТ, доц. д-р Иван Костов трябваше да обясни или по-точно да се оправдае за внезапно обладалият го в последно време интерес към религиите и към радикалния ислям. Няколко медийни изяви през последните дни и месеци, в които Костов, редом с Доган и куп други „патриоти“ с рублофилски наклонности, се включи в кампанията за „разобличаване“ на неоосманисткото управление в Турция, предизвикаха много остра и масирана реакция в социалните мрежи. Той беше обвинен директно, че е активиран да обслужва кампанията, стартирана от Кремъл срещу Анкара след влошаването на отношенията между Русия и Турция. Действително, крайно подозрително е обстоятелството, че хора, като Командира, които и дума не обелваха преди това по въпроса, изведнъж като по команда рипнаха срещу Турция. Опитът му да се измъкне е по схемата “Крадецът вика: Дръжте крадеца!“, е съпроводен и с няколко очевидни лъжи. Ето буквално какво казва Костов в интервюто: „Турският политически ислям е точно тази опасност, която ни накара преди повече от една година, да започнем изследванията си върху това какви рискове носи тази ислямизация и този неоосманизъм на турското управление на Ердоган и на Давутогл на Партията за справедливост и развитие и стигнахме до много сериозни изводи, това започна миналата година, и ние първи заговорихме за тази опасност, ясно, отчетливо, сега вече говорят много“.

„Защото, знаете ли, сега се присъединиха страшно много такива сили, които започнаха да хвърлят много по-силно камъни от нас, тия камъни, техните, отидоха много далече, 

цялата руска агентура се активира, 

по линия на битката между Русия и Турция“

Това, че от Лабораторията първи били заговорили за тази опасност е очевидна и нагла лъжа! Алекс Алексиев, който е доказан експерт в областта, с международно признание поне от десет години, е дал десетки интервюта по темата, и то в най-популярните български медии и предавания. Ето примерно едно негово интервю от 21 март 2006 г.

http://bolgari.net/aleks_aleksiev_za_radikalniia_isliam-gl-141.html

Освен това, г-н Алексиев участва в няколко авторитетни неправителствени организации, които също говорят по темата поне от 5 години. Този въпрос, също от доста години, е поставян и от други експерти, политици и медии. Истината обаче е, че това беше твърде самотно говорене на фона на мълчанието от страна на основните политически сили и институции.

Масираната и яростна кампания по въпроса за неоосманистката политика на Анкара започна веднага след като Путин и Ердоган развалиха топлите си отношения, а дотогава нашите „патриоти“ не виждаха нито стратегически дълбочини, нито стратегически заплахи за националната ни сигурност. Сега Костов се усети, че е допуснал гаф и се опитва панически да се измъкне от тази „патриотична“ група като ни казва: „Не съм от тях како Сийке“. Да, но ако погледнем фактите, той е баш от тях, защото всичките му публични изяви по въпроса за заплахата от неоосманистката политика на Анкара, са след развода на Ердоган с Путин. На всичко отгоре анализите на Лабораторията са 

откровено плагиатство

от публикуваните статии на Алекс Алексиев. Тук няма да навлизам в темата за това каква подготовка се даваше по религиозните въпроси на идеологическите милиционери, които промиваха мозъците на студентите преди 10 ноември, в ЦИД (Центъра за идеологически дисциплини) на ВМЕИ „Ленин“; достатъчно е само да се види как в цитираното интервю техният представител нарича Църковно-народния събор – „конгрес“. За илюстрация на геоплитическите и исторически познания на доц. д-р Костов и друг път съм давал за пример тези цитати от него:

„Възможно ли е, според Вас, при толкова различни държави, Балканите да се превърнат в субект на политика?

– Не могат да се превърнат. За мен, такова множество от държавици без политическа история, без политическа култура, без демократична традиция, с много слаби институции, не могат да се превърнат лесно в европейски държавни образувания, издържащи на един критичен поглед.” (Интервю на Иван Костов с Невен Копанданова – в.” Демокрация” 24.12.1998 г.)

“Признавам си, че съм лаик в историята”; “България е достатъчно голяма европейска страна”; “Освен това ние сме с голяма историческа традиция за разлика от половината от сегашните европейски страни” (Интервю на Иван Костов с Невен Копанданова – в.”Демокрация” 05.06.1999 г.)

“До портрета на Александър Стамболийски е този на неговия морален убиец, палача Александър Цанков.” (Иван Костов – в.”Труд”05.07. 1999 г.)

“Този сатрап Стамболов ли, никога!”,

отрече лидерът на ДСБ Иван Костов, че върви по стъпките на силно любения и мразен политик от новата ни история. (в.”Политика” 29.01-04.02. 2005 г.)

“Политикът има хоризонт от четири години, когато са го избрали.” (Иван Костов - в.”Капитал” 6-12.03. 1999 г.)

Важно е да се припомни, че по време на Иракската криза, Костов също така внезапно прояви много силна геополитическа активност и излезе с един програмен анализ, с който изпревари не само БСП, но и главният антинатовец Гоце, като написа опорните точки за кампанията срещу участието на България в съюзническата операция – заиграване със страховете на народа от война; развиването на допълнителна драматична линия със заплахата от терористични атаки срещу страната ни; сплашване и с вътрешни проблеми, които може да възникнат поради проява на солидарност на 12% български мюсюлмани към техните иракски братя; опит да се търси интригата Европейска общност - САЩ и накрая, идеята за това как да изтъргуваме евентуална подкрепа. Тази статия озаглавена „Ирак, националната сигурност и българските интереси“

http://www.vesti.bg/novini/komentar-na-ivan-kostov-bivsh-ministyr-predsedatel-na-bylgariia-publikaciia-na-v-k-sega-390363

трябваше да притисне правителството на НДСВ, което до момента мълчеше по въпроса и да вдигне топката отдясно на цялата снишила се дотогава, левичарска и антинатовска шайка. Ето реакцията на правителството:

http://www.segabg.com/article.php?id=76079

Въпреки тези опити, България участва в съюзническата операция и нито едно от злокобните предсказания на Костов не се сбъдна, но остана едно лошо чувство. Ако се върнем още по-назад ще видим, че той беше и срещу въвеждането на валутния борд. Тогава ни плашеше, като разправяше , наляво и надясно в медиите, за валутния борд, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет и куп други ужасии, но международните финансови институции ни притиснаха, въведохме борда и ако до сега имаме поне финансова стабилност, тя се дължи на борда и е въпреки политическите действия на управляващите до днес, а 

ужасните предсказания на Костов пак не се сбъднаха

Слава на Бога и за това, че той беше единственият депутат от СДС, който в 36 народно събрание защитаваше идеята приватизацията да е преди реституцията. Да, и се хвалеше с тази своя позиция:

“Аз бях единствен от депутатите на СДС, който при откриването на 36-ото народно събрание каза, че трябва да се започне с приватизация, не с реституция.” (Иван Костов – в.”Бдинци” 8-14.02.1996г.)

Сбъдна се само едно лошо нещо, но то не беше предсказание, а призив от страна на Костов към правителството на Луканов. Призивът беше да се наложи мораториум върху плащанията по външният ни дълг:

“Изходът за нас е един. Докато не отговорим на условията на външните кредитори, да спрем обслужването на дълга. Няма да сме нито първите, нито последните, които прибягват до тази крайна мярка. Трябва да се пожертват теснопартийните интереси, които и тук диктуват нежелание да се поеме стопанско-политическата отговорност.” (Статията на Иван Костов - “Компромиси срещу упадъка” - в.”Труд”, бр.56 от 21.03.1990г.)

Малко след този призив правителството на Андрей Луканов замрази плащанията по външния дълг. Резултатите ги видяхме.

Трябва да се отбележи и това, че по време на неговото правителство, не само че не беше привлечен, но и изобщо не се допусна нито един стратегически западен инвеститор, за сметка на руските инвестиции и кагебистките офшорки с източените от страната ни и изпрани от БКП и ДС номенклатурата пари, като перлата в руската корона беше Нефтохим. Най-голямата рафинерия на Балканите, беше буквално подарена на Лукойл, за сума равностойна на цената на складовите й наличности, с абсурдното и невярно обяснение:“А иначе: “Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт.”(Иван Костов – в.”Труд” 25.02. 2004г.)

Геополитическата последователност на Костов е оценена по достойнство – показателно е, че той няма, след изтичането на премиерския му мандат, не само официално посещение в САЩ, но и покана по какъвто и да е повод в посолството им, въпреки дългогодишното му лидерство на заявилата се като дясна и прозападна партия ДСБ. Той е известен и с последователността си в още едно отношение: въпреки че беше депутат, министър, министър-председател и лидер на най-голямата дясна антикомунистическа партия, не присъства на нито едно от поклоненията пред жертвите на комунизма.