Георги Георгиев
Има нещо достолепно и величествено в нашето Северно Черноморие с тези огромни скали, надвиснали над уютни плажчета. Сякаш Добруджа изведнъж ти казва: "Аз съм до тук, уморих се от жега, от жито, от работа..."
И неслучайно тук масирано бетонират наши и руски олигарси и го превръщат в жалко подобие, да не кажа пародия, на Монте Карло и Монако. Една част от тях стоят построени и празни вече години наред, а милионите, хвърлени в тях се разяждат от зимния бриз и морската сол, докато населените бетонни кютуци тънат в някакъв евтин лукс, контрастиращи с грозната обкръжаваща ги мизерия и прахоляк и навяват усещане за карамфил в нужник.
Днес посетих едно такова райско местенце, окупирано още от комунистическата власт и станало недостъпно за повечето българи – курортен комплекс „Русалка.”
След вчерашните 35 лв. за чадър и шезлонг на плажа на голф-комплекса нищо не може да ме изуми.
Уцелих момента, в който пристигнаха местните феодали, представят ги като
наместници на императора Путин - семейство Баневи
Неслучайно бяха преди време и на първия ред до Митьо Гестапото и почетния руски консул-свиневъд, член на Висшия съвет на БСП Гергов при представянето на книгата на руския външен министър Лавров. Оня, нали се сещате, един такъв с конска мутра. Нахален като муха.
Сеир за крепостните. Г-жа Банева излиза от предната седалка до шофьора от Рейндж Роувъра, а зад нея спира прословутия Майбах-майнеибах, струващ колкото годишните възнаграждения на целия й персонал и семействата им - единствените 5000 човека, гласували за нея на евроизборите, като включим и родата. Тоалетът й е в стил "царица Костадинка“, ама по-обрано.
Веднага около тях 10 бичмета се строяват в окръжност,
а един турист ме пита на развален английски дали не е дошъл Министър-Председателя. Почти. Отговарям му на развален английски, че са местните феодали, собственици на комплекса. Хвана се за главата...
Отново да уточня. Бариерата си седи. За да влезеш и стигнеш до плажа плащаш рекет 6 лева. Всичко е по 6 лева. Чадър, шезлонг, сафрид. Обясняват ти, че има и свободен плаж, без чадъри, който не е само за гости на комплекса. Но пак трябва да платиш 6 лв. Иначе трябва да се върнеш с колата 2 км. нагоре по тесен път, където няма къде да паркираш и да бъхтиш пеша.
6 лв.?!? Според Конституцията и законите на България плажовете са изключително държавна собственост.
Това означава, че за тия 6 лв. кметството в Каварна прави свирка на Баневи, защото бариерата е на общинска земя, а така също и всички министър-председатели и правителствата им, защото плажът е на държавата.
Свирка за 6 лв. правят и журналистите от десетките медии и телевизии. Важното е да си на първия ред пред Лавров.
Областният управител кара камиона с върбови клонки, от които правят свирките.
Плащаме още 12 лв. за чадър и шезлонг от любопитство и се отправяме към плажа за гости на комплекса.
Не ми стана ясно какво става с платилите след нас или с гостите на комплекса, защото заехме последния свободен комплект, а буквално след 5 секунди пристигна група руснаци с лентички на ръцете и взеха да се озъртат като бити...Бе, като бити от ген. Колев, но през 1916 година в Добруджа.
Плажът е рай, лагуната е уникална. Съотношение между температура на водата, на въздуха, соленост – недостижими за летния ад на Средиземно море. Недостижими за който и да е френски курорт. Дупето си да съдерат в Монако не могат да го имат. Но тук си имаме феодали.
Там ги гилотинираха още през 18-ти век...
На обяд предпочитаме да отидем на истинския ресторант, кацнал над скалите, вместо да пробваме олинклузив-булмача за социални олигофрени, забъркан в казани за стотици хора.
Уцелваме момента, когато и феодалите с охраната пристигат.
На съседната маса бивш депутат атакист и псевдо патриот, сменил няколко партии си бърка страстно в носа и изучава съдържанието на фона на морето и чайките. После аристократично го цъква към морето. Романтика. Когато Баневи пристигат с Майбаха и охраната, бавно и достолепно политикът-русофил се отправя към изхода на ресторанта. Патриотични му работи...
Сервитьорът, който преди малко ми е препоръчал честно и почтено пресния сафрид, уловен днес, идва с огромна извинителна усмивка, че не е сигурен дали ще има, щото „шефа дойде, пък и охраната и не съм сигурен дали ще има...”
На съседната маса някакъв дебил си поръчва калкан. Замразен калкан можеш да ядеш по всяко време на годината, но идиотите предпочитат да го ядат до морето на цена по две.
Щото са идиоти. И снобари.
А сафридът ми дойде. Сервитьорът беше искрено доволен, че е хартисало от „шефовете”.
Питам се що за феодал може да лиши гостите на ресторанта си от основно меню, щото е решил днес охраната му да плюска там.
The answer my friend is blowin' in the wind,
Ответ, мой друг, завис в воздухе,
А около джакузитата с минерална вода и басейна се носи руски рап. Руски рап, дървено желязо, ароматни говна, все тая...
Руските негри – най-пълноправните негри на земята. Нито един руски негър не е избягал в САЩ. Няма такъв случай...
6 лв. вход, 6 лв. свирката. Всичко е по 6 лв. Даже и сафридът.