Иван Сотиров
На 24 април тази година се навършиха 100 години от арменския геноцид. През април 1915 година в Османската империя започва етническо прочистване, жертва на което стават над един милион арменци. В навечерието на тази годишнина папа Франциск нарече масовите убийства на арменци "първият геноцид на ХХ век", нареждайки ги до престъпленията извършени от нацизма и сталинизма. На 15 април Европейският парламент прие резолюция, няколко дни след изявлението на папата, като призова Анкара да се възползва от стогодишнината, за да продължи усилията да приеме миналото си, да признае арменския геноцид и така да положи основите на истинско помирение между турския и арменския народ. Очакваше се и Българският парламент да приеме най-сетне декларация, с която да признае геноцида над арменците, още повече, че нашите два народа са имали сходна съдба в рамките на Османската империя.
С огорчение, но не и с учудване трябваше да видим, че мнозинството от народните ни представители, които иначе обичат да кичат кабинетите си с портрета на Левски, демонстрираха поведени на покорна рая. Оказа се, че от съпричастността на Яворов в парламента ни е останало нещо по-мизерно и от окаяната му къща музей. Първо трябваше да наблюдаваме унизителното хитруване, чрез жалките опити точно на датата за почит на жертвите на геноцида, да бъде преместена точката от дневния ред на Народното събрание назад с надеждата да не се стигне до нея. След като това не стана, започнаха срамни кандърми, за да се сътвори следната декларация:
„Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 - 1922 година е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения, България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви”.
Да сътвориш толкова гафове, след толкова усилия, само в две изречения, е дело постижимо единствено от нашите водещи политици! Първо, геноцидът не може да се превежда като масово изтребление. Геноцидът е целенасочено унищожаване на дадена национална, етническа, расова или религиозна група. Масовото изтребление може да е в следствие на война, бедствие или дори на вътрешен конфликт в самата група. Явно „преводът“, който очевидно не е мотивиран от патриотични подбуди за запазване на чистотата на българския език, цели да угоди на турската страна с удобна за нея интерпретация, а за вътрешна консумация се разчита на
благоразположената медийна среда
Турция ни била натискала да не признаем арменския геноцид - ами че тя натиска всички да не признават арменския геноцид, но само ние се подадохме на този натиск и то така се подадохме, че я свършихме като кучето на нивата. Нито от Анкара са доволни - протестира и срещу мекия вариант, защото не могат да схванат тънкостите на политическия превод, които схващаме само ние в България, нито Арменците са очаровани от измъчената полуподкрепа.
Нелепи са и уточненията за разграничаване на историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция. Естествено е, че никой народ не може да носи колективната отговорност за действията на тези, които са го управлявали, още повече когато се отнася до събития станали преди 100 години. Въпросът за признаването и разграничаването от нехуманни действия е етичен, а не формално-политически. Демократичните институции на България осъдиха възродителния процес и го определиха като„етническо прочистване и геноцид”, независимо че беше извършен от Комунистическия режим, от който те се разграничават.
Дават ли си въобще сметка творците на този фундаментален документ, че в престараването си да се докарат на Анкара са постигнали точно обратния ефект. Да заявиш на Давутоглу и на Ердоган, на идеолога и на лидера на неоосманизма, че „България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция“ е по-страшно от това дапризнаeш арменския геноцид.