Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
Плачът как санкциите срещу Русия вредят на българската икономика – включително и като отлив на руски туристи у нас, отклонява от същественото. Този плач вижда решаването на проблема на парче – без цялостна и последователна визия. Визия, която да не се свежда просто до гарантиран и нарастващ приток от туристически (на първо време) колонизатори. Или статутът на лагера при Камчия, или парка „Росенец” са нещо друго. Визия, която да не поощрява на всяка цена сервилност пред гости и собственици на имоти заради печалбата. Оправдан залог за печалбата на местните ли ще е да се увеличава руската собственост и присъствие по родното крайбрежие. А може би планът е именно отсъствието на такава визия.
Все по-агресивно наши сънародници демонстрират, че са имунизирани от чувство за национална принадлежност за сметка на подкрепата и принадлежността им към една друга държава. И от това не произтича нищо. Не ние и държавата им държим сметка за това, а те държат сметка на нас и на държавата.
„Прииждат, връщат се” разни хора от страната, която чувстват по-родна от собствената си.
Личното си унижение възприемат за гордост
Че с него унизяват България, за тях не е проблем. Да унизяват България в полза на Русия е код, вписан в майчиното им мляко. С него са закърмени и иначе не могат.
В истинската си родина българският гражданин М. Миков заявява позицията на партията си – за отмяна на санкциите срещу Русия и против въвеждането на нови. Влияели лошо върху икономиката на България и върху икономиките на страните от Източна Европа.
Ти да видиш
Какво значи като провинен ученик да слушаш упреци, че България следва „указанията на Брюксел и Вашингтон” от лице със забрана да посещава страни от Европейския съюз. Но когато г-н Сергей Наришкин не може да дойде в България, то тогава г-н Михаил Миков отива при него. Какъв е проблемът. Г-н Наришкин определил посещението за „позитивен принос в установяването на руско-българския диалог, който за съжаление в наши дни изживява съвсем не най-добрите си времена.” Това бяха времената, когато България не беше оплетена от мрежите на ЕС и НАТО, а беше в едни „по-уютни” и „правилни” мрежи.
Появата на белгийския инвеститор с руска уседналост е тласък тъкмо към тези мрежи.
България е малка хапка
на фона на ескалиращата във всякакви мащаби мобилизация на изток. Някои българи ще търкулнат хапката в таралежови бодли – да я направят по-трудна за преглъщане. Да я опазят. Други ще я облеят в масло, кефир и водка – да мине по-лесно през хранопровода на ”освободителя”-завоевател.
„О, тогаз, майко юнашка.” Неизпитали срам и разкаяние, не говорим за възмездие, тези с маслото, кефира и водката, какво ще ги спре да организират нов „народен съд”, ако член 5 от устава на алианса не се приведе в действие.
А може би си струва да се замислим за приликите и разликите между втория пилот, който погуби 150 души наскоро във френските Алпи, и днешна Русия, която заплашва да погуби целия свят.
Днес в Русия пилотът е само един.
Б.Р. Заглавието е на Faktor.bg