Горан Благоев, специално за factor.bg
Те са населението на половин България. Според официални статистики – между 3 и 3,5 милиона. Българите от чужбина или задграничните българи. Наричат България майката родина или прародината. Когато могат, й помагат. Но тя какво прави за тях?
В понеделник, 9 февруари, деветима кандидати ще се състезават за поста председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). За първи път в четвъртвековната история на Агенцията шефът й ще се назначава с конкурс. Поискаха го представители на българските общности в чужбина след скандалния опит на правителството да удостои с председателството на ДАБЧ приятелката на икономическия министър Божидар Лукарски – нашите сънародници обвиниха дамата в некомпетентност и кабинетът отстъпи пред техния протест, като назначи конкурса. Но вместо задграничните българи да се успокоят, че държавата ни изоставя формалния си подход към тях, те отново са разбунени. Причината е
начинът, по който конкурсът се провежда
Първо, не е ясно защо ресорният вицепремиер Миглена Кунева е задвижила премиерската заповед за конкурса с близо месец закъснение – Бойко Борисов я издава на 19 ноември, Кунева я обявява на 12 декември 2014 г.?! Бюрократично забавяне или възможност “подходящите” кандидати да имат преднина за писането на концепция?
Второ – конкурсът е обявен като публичен, но публичността се изразява единствено в предварителното публикуване на концепциите на кандидатите и изпитването им от комисия, назначена от Кунева. Конкурс при закрити врата. Едва постфактум ще станат известни стенографските протоколи. Но реално публичността ще е постфактум.
Трето – няма параметри относно компетентността на комисията, която ще препитва мераклиите за шеф на ДАБЧ. Предвижда се в нея да бъдат включени специалисти от външното, вътрешното и правосъдното министерство, тъй като една от основните функции на Агенцията е свързана с даване на българско гражданство. Но сред изпитващите няма представител нито на културното, нито на образователното министерство – сякаш българите в чужбина нямат никакви проблеми в тези ресори, или не се нуждаят от духовна връзка с отечеството?! Няма данни в комисията да са включени и специалисти по българската диаспора. Може да се окаже, че изпитващите са лаици в сравнение с някои от деветимата кандидати. Най-малко четирима от тях издълбоко познават истинските нужди на заграничните българи – двама са от новата емиграция, двама са етнически българи от историческите ни общности.
Четвърто – според едно от допълнителните условия кандидатите трябва да владеят поне един чужд език. Без да се уточнява какъв. И без да се изисква сертификат за нивото на владеене. Т.е. бъдещият председател на ДАБЧ може да говори екзотичен език, но да срича на английски или френски.
Пето – не е упоменат срок, в който класирания на първо място в конкурса ще бъде назначен от премиера за председател на ДАБЧ.
Наши сънародници от четири континента, които са съпричастни към проблема, подозират, че с председателския пост на Агенцията отново може да бъде овъзмезден някой от коалиционните партньори в кабинета – този път официално: “За българите в чужбина е неприемлива и възможността... да се изтъргува председателското място в ДАБЧ в замяна на подкрепа за правителството от определени политически сили”. Ерго – конкурсът може
да се изроди в партиен аукцион
С писма до Б. Борисов и М. Кунева 19 временни обществени съвети на български общности от Европа, САЩ, Канада и Австралия изразиха резервите си, че конкурсът ще бъде прозрачен. Те настояват в комисията, която ще класира кандидатите, да участват също техни представители и български общественици, ако не са държавни служители. Вицепремиерът Кунева контрира, че включване на българи от чужбина ще провокира въпроса за тяхната легитимност. Много е трудно да бъде осигурена консенсусна представителност на сънародниците ни в комисията, понеже са пръснати на шест континента, а някои от организациите им често си съперничат – де факто всеки българин от чужбина може да попита с основание по какви критерии в комисията е предпочетен един представител пред друг. Така че в това отношение екипът на Кунева няма как да бъде упрекнат.
Все пак правителството можеше да избегне конфуза, като приеме другото предложение: след комисията, сънародниците ни също директно да задават въпроси на кандидатите – на място или онлайн от чужбина. Нали ДАБЧ е създадена именно за задграничните българи?! От ведомството на Кунева обаче им предоставиха единствено имейл, на който да изпращат питанията си към кандидатите предварително. Но няма гаранция дали въпросите не ще бъдат
селектирани тенденциозно
Конкурсът за председател на ДАБЧ щеше да неутрализира основателните упреци на сънародните ни и да спечели доверието им в кабинета Борисов, ако през последните 15 години някое правителство беше задвижило един от механизмите на Закона за българите в чужбина – създаването на Национален съвет на българите извън Република България. Идеята за него е доусъвършенствана и в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която е факт от миналото лято. Вярно, тя беше приета от кабинета “Орешарски” пет минути преди края на мандата му и изобилства от недомислици, неясноти и противоречия, които тепърва ще породят проблеми между българската държава и сънародниците ни зад граница. Най-малкото защото не е ясно каква е стойността на документа в българския правен мир. Но предвиденият от стратегията Национален съвет на българите извън Република България дава възможност за тяхното широко представителство – той е консултативен орган на обществени начала към Президента или Парламента, като българите от чужбина формират 4/5 от неговия състав. Изборът на членовете трябва да се провежда успоредно с изборите за национални институции. Което ще рече, че на есенния парламентарен вот сънародниците ни от чужбина можеха да гласуват и за Националния съвет – така че с днешна дата той да е заработил и да може да излъчи представители в комисията, която ще определи новия шеф на ДАБЧ. Но този шанс беше пропуснат.
В този ред е крайно време и да се създаде многомандатен избирателен район “Чужбина”, в който български граждани зад граница ще избират свои депутати в Народното събрание. Такава идея издигна още Световният форум на задграничните българи под патронажа на вицепрезидента М. Попова през ноември 2012 в Брюксел. Предложи се и при разискванията на Изборния кодес в 42-то ОНС през февруари 2014 г. Практиката е позната в други европейски страни и е цивилизована възможност близо 2 милона български граждани от емиграцията или историческите ни общности да бъдат парламентарно представени у нас, за да решават адекватно проблемите си. Освен това ще засили чувството за общност между българите в отечеството и извън него.
И най сетне – правителството, въпреки недоимъка, трябва да отпусне бюджет на ДАБЧ за 2016 г., който съответства на нейната мисия. За тази година са предвидени едва 644 000 лв., в които влизат заплатите и режийните на Агенцията. С такива сума и най-опитният мениджър не може
да опази българското етно-културно пространство зад граница
Преди да назначи комисията, която ще изпитва новите кандидати за председател на ДАБЧ, вицепремиерът Кунева да си припомни как изглежда дом “Родна стряха” в столицата. Заможни емигранти бяха дарили средства да бъде средище на всички българи по света. Вярно, залязващият социализъм у нас погълна това дарение и повече от 30 години недовършеният строеж в кв. „Манастирски ливади” стърчи като чудовище от корозирала арматура – “паметник” на държавната немара към хората, които повече милеят за отечеството, отколкото то за тях. Отдавна модерна България трябваше да им докаже, че наистина е родната им стряха. Все още може да се случи, ако на 9 февруари комисията успее да излъчи достоен кандидат, който е мотивиран да решава проблемите на българите в чужбина, а не осигури поредната синекурна длъжност на поредната партийна креатура. Иначе да не корим сънародниците си в чужбина, ако все по-мъчително намират основание да се чувствуват българи.