Методи Андреев, специално за Faktor.bg
След кървавата трагедия в „Шарли ебдо“ светна червената лампичка и много хора в България започнаха да си задават въпроса: Ние, като външна граница на ЕС имаме ли достатъчно добра стратегия, за да водим превантивна и ефективна кампания, за да не се случват и на наша територия такива жестоки събития? За да получим ясен отговор се изисква задълбочен анализ - кои са външните и вътрешните опасности за България?
Всички анализатори са категорични, че една от външните опасности това е Ислямска държава, но за да приемем, че само радикалният ислям е опасност пред България, трябва много дълбоко да познаваме причините, генезиса на това радикализиране на мюсюлманските общности. Ако се върнем десетилетия назад, ще видим, че когато световното противопоставяне беше между провалилата се социалистическа система, обединена от Съветския блок и проспериращите Западни демокрации, тогава още през 70-те години на миналия век, за да създадат плацдарм на своята идеология в Близкия Изток, руските служби КГБ и ГРУ, започват една масирана кампания, която да противопостави ислямския свят на западната демокрация. Ако сега внимателно се изследва генезисът на водещите сили и лидери в Ислямска държава, ще се види, че там са обединили сили наследниците на тайните служби на сваления иракски диктатор Садам Хюсеин и на наследниците на чеченските терористи. Тоест, идеологически радикалният ислям се явява един изпуснат вирус на някогашното противопоставяне между двете световни системи. Този факт трябва внимателно да бъде анализиран от съвременните служби за разузнаване и сигурност, защото без да се познават тези процеси и факторите, които движат Ислямска държава, трудно може да се прави превантивна стратегия за предотвратяване на подобни
кървави атентати
Интересно е да наблюдаваме какво се случи през последните седмици – престана да съществува „Южен поток“, но се появи „Турски поток“. Защо Кремъл отмина надменно изключително доброто за Европа и за Русия предложение на българския премиер Борисов за изграждане на газов хъб? Това е чиста форма за правене на бизнес с енергоносители. Сега ясно можем да кажем, че руската идея за „Южен поток“ не е била бизнес с ЕС, а по-скоро е ставало дума за политически проект, който да постави под зависимост определени части от стария континент, в това число и България. Защо беше предпочетен „Турски поток“ и какво иска да каже Путин със заиграването с Турция, знаейки се много добре, че по непотвърдени сведения режимът в Кремъл оказва в известна степен логистична подкрепа на радикални прояви на някои ислямисти. За българската национална сигурност е важен анализът – какво цели Путин чрез Турция? Той трябва много внимателно да бъде направен от нашите спец служби, защото тук не може да се търси чисто икономически, а по-скоро политически подтекст.
На фона на външните опасности е важно да назовем и вътрешните капани за България, защото те съвсем не са за подценяване. Какво всъщност е радикалният ислям – това е използването на религията за политически цели. Знае се от историята, че радикализирането на исляма срещу християнството е започнало още от времето на кръстоносните походи за освобождението на Светите земи. Помним, че през 1099 г. кръстоносците са изклали при завладяването на Йерусалим повече от 35 хил. души – мюсюлмани, евреи и християни, които са защитавали исляма и юдаизма. От тогава исторически датира и откритото противопоставяне между исляма и християнството. През последните 7-8 години тази нетърпимост радикално се възроди и доведе до една много опасна тенденция – верската нетърпимост се превръща в оръжие за постигане на политически цели. Когато говорим за вътрешните опасности в държавата, трябва да си зададем въпроса - дали има партии, които използват религиите и вероизповеданията за правене на политика? Отговорът за съжаление е „да“. Става дума за две партии у нас, които са като скачени съдове, те се поддържат взаимно и се хранят от противопоставянето си, но и за двете е в сила едно – използват религиозните общности и вярата за прокарване на политически интереси и получаване на дивиденти. Едната партия безспорно е ДПС, а другата е Атака. Едните поставят в основата на своята политическа дейност защитата на правата на българските мюсюлмани и турци, но без реално техните права и свободи да са заплашени. Нещо повече – те
използват исляма като политическо оръжие
Не е тайна, че на много от техните политически събрания и митинги присъстват имами и ходжи. При другите общобългарски партии няма подобно смесване с християнското духовенство и православието. Единствено Атака изважда като свой коз за съществуването си в политиката защитата на православието. Но интересно е, че тяхната версия за защита на православието минава през руските интереси и хегемония.
ДПС и Атака са двете връхчета на два опасни айсберга, които могат в един момент да предизвикат сериозно напрежение в държавата. Заиграването с религиозните чувства на хората и манипулациите в тази посока са опасни за демокрацията. Навремето, когато се създаваше ДПС българската политическа класа не беше укрепнала и съществуваше много силно изразена задкулисна власт, която дирижираше политическите процеси в страната. Ако тогава българското общество нямаше как ефективно да се противопостави на тази опасна тенденция за създаване на етническа партия, въпреки изричния текст в Конституцията, то сега, когато сме член на ЕС и НАТО трябва да бъдем изключително бдителни към един много опасен процес – ислямизирането на най-неустойчивите прослойки в обществото, а именно - на българските роми. ДПС са последователни в тази асимилаторска политика – първо откъснаха жива плът от българомохамеданската общност, внушавайки тезата, че религиозното самосъзнание е тъждествено на етническото, тоест, ако си мюсюлманин, то ти си турчин. Сега тази схема се прилага към ромите. И за да не бъда голословен - ще дам примери. В циганската махала в Пазарджик, където има съмнение за практикуване на радикален ислям, ако се провери коя политическа партия печели убедително изборите, ще се види, че е ДПС. Там ромите са подкрепили тотално формацията на Лютви Местан, тоест, ислямизирането на най-нестабилната част на рамското население е функция на идеологията на ДПС - че чрез исляма трябва да се прави политика. Насажданото от Местан напоследък клише, че ДПС е единствената политическа партия, защитаваща правата на ромите, всъщност трябва да бъде отчетено като стратегия за ислямизиране на ромите. Ако един човек по рождение е мюсюлманин, приемайки фамилните традиции, това не е опасно. Тези хора са с изключително стабилна ценностна система - работливи и честни. Но какво се случва сега в ромските гета – там едната година са адвентисти, след това стават протестанти, а сега се засилва комерсиалното им ислямизиране. Тоест, плащат се едни пари, за да се носят бурки, плащат се едни пари, за да се твърди, че са мюсюлманин. Такава нездрава ценностна система, която се базира на търговски взаимоотношения, а вярата се прокарва по комерсиален начин, в един момент може пак чрез пари и други услуги да се радикализира, и тези хора да бъдат използвани като оръжие за корпоративни и политически интереси.
Какво всъщност предлага ДПС на българските роми?
Ако партията на Местан беше постигнала успех в социалното и културно стабилизиране на българските турци и те се бяха превърнали в едни от най-проспериращите български граждани, щях да приема този експеримент да бъде прехвърлен и към ромите. Но на какво сме свидетели – българските турци станаха по-бедни през последните години, живеят в мизерия и недоимък, въпреки, че формацията ДПС, която твърди, че ги представлява беше най-дълго във властта през последните 25 години, а лидерите й са едни от най-богатите. Проблемът е още по-зловещ – българските турци бяха политически феодализирани в смесените райони. През последните няколко години се наблюдава един положителен процес – демократизация на вота на българските турци и освобождаването им от юздите на ДПС. Неслучайно на последните парламентарни избори над 120 хил. турци и мюсюлмани гласуваха за ГЕРБ, Реформаторите и други алтернативни формации. Повече от ясно е, че политическото феодализиране на една част от българските турци не може да бъде поддържано чрез страх и насилие, и затова елитът на ДПС се насочва към овладяване на ромите. Какво може да предложи ДПС на тази общност? Нима ще ги научат да спазват българските закони?! Нека си спомним как през 2005 г. лицето Ахмед Исмалиов Ахмедов, представящ се като Доган, правеше избори в пловдивския квартал „Столипиново“. Тогава кварталът имаше огромен дълг към Енергото. Но Доган успокои ромите, че дългът им ще бъде разсрочен, тоест, идеята, която ДПС ще влага при защита правата и свободите на българските роми е те да не спазват законите. ДПС прокарва цялата кампания върху внушението, как може да си ром в България и да имаш само права, но не и задължения към обществото. Това е много опасна политика, още повече че политически, социално и културно нестабилността на това население може да създаде проблеми на държавата в момента, в който ДПС успее да ги капсулира и феодализира. Стратегията на ДПС за така наречената защита правата на ромите е всъщност не защита правата на тази бедна и онеправдана общност, а използването им като машина за гласуване, а в конкретен момент - и като средство за социални конфликти и напрежение. Неспособността на ръководството на ДПС да превърна партията наистина в общонационална, произтича от генезиса на тази формация – тя бе създадена от ДС. ДПС ще контролира тази общност чрез ромскитет барони. Политически Местан, чрез своите хора в институциите ще отвори чадъри за тези барони, а те ще им гарантират гласовете на обикновените цигани. Българските служби трябва да отчетат този много тревожен факт. Ако навремето беше допуснато създаването на етническа партия, то сега е изключително опасно корпоративното феодализиране на ромите от Сараите. Тенденциите са много опасни и на фона на изявленията на Лютви Местан, който, боравейки с евроатлантическа риторика, всъщност прикрива истинските цели на ДПС. Ако се анализира точно какво представлява ДПС и каква политика защитава, не може да се подмине разкритието на „Ню Йорк Таймс“ само от преди няколко седмици, че
ДПС е проруска партия
Не трябва да се пропусне и друг анализ, публикуван преди няколко месеца в Германия по данни на тяхното разузнаване – там също ДПС се посочва като проруска партия. В същото време Местан ни внушава, че ДПС е най-последователната евроатлантическа партия в България. Но как тези уверения се съчетават с фактите – в деня, в който в България пристигна държавният секретар на САЩ Джон Кери, Местан заплаши открито, че ще има предсрочни избори, ако тази коалиция остане на власт. Да не пропуснем и факта, че когато Путин обяви, че спира „Южен поток“ за България, ДПС гласува в парламента в защита на руските интереси. Как тогава се случва така, че уж най-последователната евроатлантическа партия в България дестабилизира държавата и обслужва чужди интереси? На кой служи изказването, че ДПС тръгва към предсрочни избори? Преди да заплашва правителството Местан трябва да си отговори, дали последните три знакови посещение в България само за седмица - на държавния секретар на САЩ, на външния министър на Великобритания и на генералния секретар на НАТО, можеха да се случат само преди пет месеца, когато БСП, ДПС и Атака управляваха с марионетката си Орешарски. Къде беше тогава тази евроатлантическа партия ДПС, нали точно тя беше фундаментът на предишната олигархична власт. Тогава логичен е въпросът – за чии интереси се бори ДПС? Явно работи за външни сили, които не са настроени добре именно към евроатлантическата ориентация на нашата страна и искат да я заменят с Евразийска.
Анализатори все по-често говорят за предстояща война, но тя няма да бъде като познатите от миналия век , тя ще се води с други средства. Налагат се представите за така наречената хибридна война, чрез етнически дестабилизации, противопоставяне, политически шантажи, енергийни и икономически зависимости и рекет. Защо да не допуснем, че в предусещането на една такава война, ДПС подготвя почвата именно за такава дестабилизация, капсулирайки, вота на ромите, ислямизирайки ги. Дано Местан да има ясни отговори на подобни съмнения, защото на този етап думите и делата му се разминават и поставят тревожни въпросителни пред националната сигурност на България.