​Мистерия! Защо досието на Доган е запазено и стана публично, а на Местан изчезна?

Когато в ПГУ липсват документи – или са изнесени и унищожени, или ги е поискала братска служба в СССР

Методи Андреев, специално за Faktor.bg

Лютви Местан обяви в емоционално интервю преди седмица, че е обект на атака с мазохистична последователност, заради осветяването му като агент на ДС Павел. Той отрече да е излъгал обществото, подписвайки през 1990 г. декларация като кандидат за депутат от СДС, че никога не е работил за тайните служби на комунистическия режим, защото всъщност не е знаел, че са го водили агент на ДС.

За хората и електората му това алиби изглежда някак си правдоподобно, но Местан не отрече, че има все пак картонче за съпричастност към ДС. Реално то е най-важният документ за идентичност между личността 'агент Павел' и 'политическото лице' Лютви Местан. За да стои този картон в архивите, това не е просто прищявка на някой офицер или оперативен работник на тогавашната ВКР. Местан твърди, че цялата мистерия се е случила когато е бил войник и е логично да е тогава. В казармата действаше ВКР, а фактът, че сега политикът прави асоциации с това време, означава, че все пак си спомня смътно, че някой го е карал да подписва някакви документи. Ролята на ВКР беше като на Шесто, но в армията. Те прихващаха будните младежи и после ги прехвърляха на другите управления. Но ВКР е Трето управление на ДС, то имаше невероятния достъп до младите хора в държавата и по-перспективните ги правеше съпричастни към своята работа. Безспорно, г-н Местан притежава качества, това никой не отрича – отличавал се е с интелект, обща култура и съвсем нормално оперативният работник да го привлече като свой агент, защото такива 

хора като Местан са ценни за службите

Те не носят просто сведения, а могат да бъдат използвани за влияния, за създаване на настроения и внушения. Те трябва да имат много по-широк спектър на въздействие върху обществото. Затова е ясна и логиката - защо това се е случило в казармата. Съвсем разбираемо е и това, че политикът не си спомня, защото това е тежка компрометирща история от неговия живот. Но крайното решение за тази съпричастност е взето от Местан. Аз не мога да кажа дали това се е случило доброволно или под натиск, но го е направил. Когато човек е извършил една спорна постъпка, най-нормално е да се разкае за нея. Не е престъпление да се поддадеш на натиска на службите, особено когато си представител на турското малцинство и когато си в казармата. Може да ти се случат доста неприятни неща, когато си под пагон, на никой не ги пожелавам. Не е неморално да защитиш здравето и живота си и да се поддадеш на натиск. Проблемът е когато ти започнеш да консумираш своята моментна несигурност, колебание или слабост. За мен Лютви Местан е извървял целия път към вербовката, за да се появи това картонче, което сега смущава миналото му - трябва да има предложение за вербовка от съответния началник, след това се пристъпва към събеседване с кандидата, на който се предлага да стане сътрудник или агент към съответната служба. Когато агентът се съгласи, а това няма как да не се е случило, щом е бил войник, било е невъзможно, тогава се прави рапорт за извършване на вербовка. Тези документи се подписват от началника на съответното ниво във ВКР. Чак след като агентът се е съгласил да работи за службите му се изготвя картон, Образец №4. И какво пише на този картон – това е единственият документ, който се намира в секретната картотека на ДС и само с него може да се направи връзка между конкретното физическо лице и агента, който се крие зад псевдонима. По време, когато се изготвя този картон Образец №4 се дава и нещо уникално – съответен регистрационен номер. Агенти с името Павел може да има много, но има само един, и това е Лютви Местан, със съответния регистрационен номер. И сега, ако се направи една насрещна проверка по регистрационния номер, който има г-н Местан на картон Образец №4 и регистрационния дневник ще се види, че точно

срещу този номер трябва да пише 'агент Павел', 

и към кои управления е бил вербован. Аз си обяснявам технологично целия процес. Допускам, че е имало и случаи, когато някои оперативни работници са злоупотребявали с правата си и предварително са регистрирали сътрудниците си, но хора, които са извървели целия този път на вербовка, хора, които имат всички атрибути – регистрационен номер, агентурно име, картон Образец №4 – е абсолютно недопустимо да се говори, че принадлежността им е била фалшифицирана и случайна. 

Още по-интересен е фактът, че за г-н Местан е останало само едно картонче, това не е просто грешка от недоглеждане. Най-вероятно за г-н Местан не е трябвало да има даже и картонче, трябвало е всичко да бъде унищожено и заметено. Защото онези дълбоко законспирирани и особено ценни агенти, за които говореше покойният вече Цвятко Цветков, имат точно такава съдба – за тях няма нищо останало в българските архиви. Но не изключвам възможността да има нещо запазено в други архиви. Фактът, че г-н Местан е прехвърлен от ВКР в Първо главно, означава, че той се е развивал като агент, бил е перспективен кадър на службите. Не може ей така да бъде прехвърлен, само защото е пожелал някой оперативен работник и от ВКР да стане сътрудник на Първо главно, тоест сменя се подчинението му.

Историята на Местан изключително много прилича на агентурната история на Ахмед Доган. Тогава по линия на ДС агенти са ги правили по един и същ калъп, по една и съща технология. И Доган започва във ВКР и отива в Първо главно, и Местан също стартира кариерата си от ВКР, но е прехвърлен в Първо главно. Големият въпрос, на който би трябвало да се отговори, но не конспиративно е защо работното досие на Доган е запазено и стана публично, и защо принадлежността на Местан към ДС беше прикрита от Комисията, която аз ръководих преди години. Картончето му се появи на един по-късен етап. Защо Първо главно управление на ДС твърдят, че нямат документи за Лютви Местан, след като знаят, че той е прехвърлен към тях?

Отговорът не зная къде се крие. Възможно е Местан да е бил перспективният агент и времето го доказва, но мога да кажа кога в ПГУ липсват документи – или ако те са изнесени и унищожени, но тогава трябва да има протокол за унищожаване, или ако братска служба в СССР ги е поискала.

Никой не се съмнява, че в навечерието на перестройката България е представлявала особен интерес за съответните отдели на КГБ и ГРУ в Москва. Защото България като част от съветската империя и руските служби, съветските другари са се интересували много силно накъде ще тръгне страната след перестройката. Никой не си е правил илюзия, че самият строй ще бъде реформиран и ще прекъснат процесите само със свалянето на първия секретар Тодор Живков. Затова тогава съветските служби са направили нещо много важно и интересно – хвърлят сили да подсигурят бъдещото политическо развитие на България с хора, които са зависими от тях. Този похват е много изпитан – нека само да си спомним, че Априлският пленум и идването на Тодор Живков на власт е пак свързано със силното влияние на съветските служби. Тогава агенти на бившия полицай Гешев стават водачи и ръководители на комунистическата държава, но документите за тях се съхраняват не в българските архиви, а в руските. Този изпитан похват – да сложиш зависими хора на важни места, които да ти осигуряват политическо присъствие, е бил използван от древни времена. Предполагам, че подобно нещо се е случвало и в периода на перестройката.

Аз лично съм виждал копия на няколко документа, които са създадени в периода до 19 февруари 1989 . В тях става дума за лица агенти, секретни сътрудници, доверени лица на службите. Интересното е, че част от тези лица са действащи български политици, много активни фигури в българския обществен живот. Този списък е известен като

план „Възраждане“, 

а в него присъстват различни хора, но най-вече зависими лица с агентурна принадлежност и зависимост. За тях всички документи, доказващи връзки към ДС, в България са унищожени. Те са прехвърлени в архива на съветските служби. Целта е чрез тях да се подсигури политическото влияние на Русия след демократичните промени в България. Такъв списък с 54 секретни имена е подготвен от ген. Велинов, който е бил един от началниците на Шесто управление на ДС, а горе, в десния ъгъл има печат с подпис на Григор Шопов. Неговият подпис съм го виждал много пъти, Шопов е бил слабо образован, но много добър полицай. Подписът му е по-особен, нащърбен, но макар и на ксерокопие смятам, че е истински. Тогава са били направени няколко такива списъка и много интересно е дали г-н Местан не фигурира в някой от тях? Сигурен съм, че Доган го няма.

Днес Местан вместо да се кълне, че ще напусне политиката, ако излязат агентурни материали за него, е по-добре да потърси разкаянието и реално да покаже с действия, че не е зависим от сянката на службите.