Ненад Печич, Radio Free
Гледайки новините и снимките от случващото се в Крим, изпитвам усещане за дежа вю. Това е все едно преживяното от мен през 1992 година - разпадането на Югославия и началото на войната в Босна и Херцеговина.
Когато руската пропагандна машина обяви, че загрижени граждани в Крим са се самоорганизирали в спонтанни групи за самоотбрана, без обозначения, изникна спомена за подобни "самоорганизирани" военни групи по улиците на Сараево през март 1992 година.
Точно както в Крим, тези групи нямаха обозначителни знаци. За сметка на това бяха екипирани с чисто нови калашници, безупречно организирана комуникация, както и военна и тактическа дисциплина. Сходството изглежда зловещо за всеки, който е бил в Сараево по онова време.
Каква е разликата между Владимир Путин и Слободан Милошевич ?
Около 22 години.
Те са един и същ човек с две сенки -един и същ модел на действие разделени времево от две десетилетия.
В същност, ако Милошевич беше жив, сигурно би съдил Путин за плагиатство. Руският президент обяви въоръжените мъже в Крим като "доброволци", защитаващи правата на етническите руснаци. През 90-те Милошевич използваше същата риторика, за описването на подобни групи в Босна и Херцеговина, обвявайки ги за защитници на етническите сърби.
Путин твърди, че суверенитета на Украйна трябва да се уважава, дори когато прави всичко по силите си да го подкопава. Молашевич говореше по същия начин, докато неговите войски правеха всичко възможно, за да сложат край на тепърва прохождащата нация.
И двамата лидери използват религията, като предпоставка за създадените конфликти, с което да оправдават намесата си. Руските медии наскоро обявиха – неточно, че един от манастирите до Киев е бил частично разрушен. Сръбските медии през 92-ра също твърдяха лъжи за разрушени църковни храмове на сръбската църква.
6 април 1992, пореден ден на демонстрации по улиците на Сараево, но ден, в който снайперисти започнаха да избиват протестиращите, подобно на случилото се на Майдана.
Руските медии съобщиха, че с разгара на кризата се засилва опасността от бежанска вълна. По техни думи 650 хиляди приближават граничните пунктове за да напуснат размирните зони. По същия начин алармираха и сръбските медии. и в двата случая, Организацията на обединените нации, развенча тези сведения. Но няма значение.
Мобилизирани да мразят
Както сръбските така и руските медии разчитат на изграждането на фалшиви образи, с които да илюстрират и засилят тезите си.
Политически и емоционален заряд на риториката на руските медии, новото управление в Киев се описва, като "фашистко", "анти-семитско", което също напомня как сърбите охарактеризираха своите опоненти. Хърватите бяха наричани "усташи", а босненците или босненските мюсюлмани бяха охарактеризирани като "муджахидини".
Ето така започна войната. Ето така обществото беше мобилизирано да мрази. Обикновените граждани облъчвани от пропагандната машина да се страхуват, което в крайна сметка доведе до подкопаване на доверието в другите етнически групи и националности.
През 1992-а сърбите бяха подведени от Милошевич, да вярват, че той се грижи за защитата и спасението на обсадената им страна. По същия начин, проучвания показват, че мнозинството руснаци смятат анексирането на Крим, за спасение на етническите им братя.
Далеч по-лесно е да повярваш, от колкото да задаваш въпроси.
Приликите между Милошевич и Путин не спират до тук. Те могат да бъдат открити още в зародиша на пътя им към властта.
И двамата първоначално не са избирани. Путин бе избран за министър председател от Елцин през 1999-а, обвявайки го за свой наследник. Когато Борис Елцин подаде оставка, месец по-късно, Путин зае временно длъжността президент.
По подобен начин започна и възходът на Милошевич. В далечната 1986-а, той бе посочен за новия лидер на сръбската комунистическа партия.
Началото на мандатите и на двамата бяха белязани от етнически конфликти. За Милошев бе Косово, докато Путин се разрази в кризата в Чечня.
И двамата установиха една псевдо-демокрация, със силно зависими държавни медии и фалшиви опозиционни партии. И двамата утвърждаваха позициите си с масови "спонтанни" про-правителствени митинги. И двамата използват "патриотични"младежки организации- "млади социалисти" на Милошевич и "Наши" на Путин, с които тормозят опонентите си.
Путин и Милошевич и двамата също така управляват общества, в които институциите са слаби, корупцията се разраства, върховенството на закона отсъства, а службите за сигурност са политически овластени.
Авантюрата на Милошевич трая "само " осем години, докато НАТО през 1999-а не се обедини срещу него в Косово, а последвалата мирна революция в Сърбия не доведе и до свалянето му.
За разлика от Милошевич, Путин се радва на своите предимства. За разлика от Сърбия, Русия е един от основните геополитически играчи с свое място в Съвета за сигурност на ООН, ядрена супер сила и решаващ доставчик на енергия за Европа.
Ако Милошевич, без подобни предимства застрашаваше съседите си осем години, то колко дълго Путин ще бъде в състояние да прави това???
Превод:Faktor.bg