Лили Иванова: Работата не ме изморява, мисля за успеха утре

Навремето Ванга ѝ казала: „да не съм чула да пееш в малки места“

"Мисля за успеха утре, човек не трябва да спира, защото ако спре, трудно е след това да тръгне. Ако човек смята, че е постигнал всичко, това е краят. Аз не смятам, че съм постигнала всичко.“ Това споделя в  интервю за БНТ примата на българската естрада Лили Иванова. 

Певицата разказа отново за предстоящите си участия в страната, както и за наскорошния си концерт пред около 2 хиляди души в Лондон. И добави, че работата ѝ никога не я изморява – единственото, което може да стори това, е мръсотията, във всичките ѝ измерения.

„Когато постигна нещо, не спирам, продължавам да се усъвършенствам, да се доказвам – каза примата на българската естрада. – Не мога да си кажа – какво толкова, имам си публиката, репертоара, имам си днес успеха. Аз мисля за успеха утре. Какво трябва да направя. И затова моят репертоар непрекъснато се променя.“

Певицата обясни още, че е длъжна да бъде във форма, за което я стимулира работата ѝ – настоящата, но и бъдещата. Разказа, че не си почива, лежейки, когато няма работа или пътуване.

„Само мръсотията може да ме измори, във всичките ѝ измерения – каза Лили Иванова. – Но аз не се изморявам от моята работа.“

Певицата добави още, че изискването ѝ при концертите е залата да е голяма – не огромна, но голяма, защото не обича малки места. Тя разказа, че и още навремето Ванга ѝ казала: „да не съм чула да пееш в малки места“.

На 23 юли Лили Иванова открива със свой концерт новата зала „Арена Русе“. След това ѝ предстоят участия в летните театри на Варна (26 август), Бургас (28 август) и Пловдив (3 септември). В края на октомври ще пее зад Океана – на 30 и 31-и съответно в Торонто и Монреал. Тази година пък изявата ѝ в София ще е само една, и то клубна – на 21 ноември в „Джой Стейшън“ в Студентски град.

„Вълнувам се от реакцията на публиката, понякога това се отразява на някоя дума или на пеене ми, но се разчувствам. Все пак не съм певица без чувства – обясни Лили Иванова. – Когато свърши даже концерта, не казвам: „Ах, излязох, разбих ги“, няма такава реплика при мен. Излизам и питам: „Как беше, направих ли грешка някъде?“ Атмосферата зависи от публиката, как поема нещата. Как ще започне един концерт, как ще протече, как ще завърши, зависи от самата публика, това не зависи от мен, не зависи от моите музиканти, от никого. Само от публиката.“