Вместо идеен скандал на поколенията, липсата дори и най-малко чувство за морал, създаде буря около основателите и овладелите ключовите постове в „Литературен вестник“ творци.
Поетът Едвин Сугарев обяви днес в Открито писмо (виж ТУК ,б.р.), че си подава оставката и като редактор във вестника, и като член на УС. Той настоява и името му да бъде незабавно изличено от редакторското каре. „Това вече не е моят вестник – и не бих искал да имам нищо общо с него“, категоричен е Сугарев. Само преди дни той бе отстранен манипулативно като председател Управителния съвет на фондацията, издаваща изданието.
Оказва се че в „Литературен вестник“, който е наследник на “самиздатските” списания от годините на тоталитаризма “Мост” и “Глас”, и успя да оцелее в тежките години на прехода, е извършен
мълчалив преврат
Конфликтът тръгва наскоро, след като основателите на изданието Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Румен Леонидов, Ирма Димитрова, и Ани Илков не са поканени на честването по случай 25-годишнината от излизането на първия брой.
Според поета Владимир Левчев, който публикува във „Факел“ своя статия за скандала (виж ТУК ,б.р.), конфликтът тръгва, след като Ани Илков започва да отправя основателни критики към начина, по който вестникът се списва. „Говорил е и лично с Бойко Пенчев да се поканят за водещи броеве още двама млади писатели. Тезата му беше: Давайте и вие повече път на по-младите, както ние дадохме път на вас! И правете вестника по-интересен, а не го превръщайте в някакво академично издание, в университетски нюзлетър“, пише Левчев.
В Отвореното си писмо Сугарев припомня: „Именно ненавиждания от тези мълчаливци Ани Илков доведе Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов и Бойко Пенчев в ЛВ. Бяха негови студенти, станаха редактори, превърнаха се в „знаменитата четворка“. Вестникът беше инструментът, благодарение на който се наложиха в литературния живот, станаха професори, лауреати на най-различни награди, неизменни членове на литературни журита и на екипи, работещи по добре платени проекти.
Ако не беше този жест, вероятно
сега щяха да се борят да станат директори на прогимназии
някъде в Разград или в Ямбол. Само че сега са тук и си мълчат.“
„Проблемът е, че вестникът отдавна няма никаква политическа изостреност. Отправихме критики към редакторите му с цел да променим характера му. Едвин искаше да предложи Ани Илков, Ирма Димитрова, Владимир Левчев и аз, като съ-основатели на вестника, да станем и членове на Управителния съвет. Целта е да можем да повлияем за известна промяна на редакционната политика, а не да взимаме някакви постове, казва пред Faktor.bg Румен Леонидов.
Вместо вслушване в думите им, Йордан Ефтимов публикува лична критика, озаглавена “Спекулата с младите”. В нея обяснява: “Причината да напиша тези размишления е едно явление, което напоследък се отличава с прекалено досадна честота – бойният вик „Дайте път на младите!“ Обикновено произнасян от автори на възраст около 60-те, които са спрели да публикуват (а вероятно и да пишат) активно от години.” След това Силвия Чолева публикува текст, в който защитава тезите на Ани Илков, но позицията й става причина да бъде изгонена като редактор. Основателите на вестника, Едвин Сугарев, Румен Леонидов, Ани Илков, Ирма Димитрова и Владимир Левчев, излизат в защита на Силвия Чолева с писмо озаглавено “Похитеният Литературен вестник”.
Следва спешно събрание от зам.- председателката и главна редакторка Амелия Личева на 6 август, с цел смяна на ръководството. Сугарев също иска свикване на събрание на учредителите, за да разшири Управителния съвет. На събранието обаче опозицията на Сугарев в УС пристига с адвокат, който се опитва да го убеди, че форумът е нелегитимен и не може да се проведе. Сугарев настоява да се гласува, а
резултатът е 3:7
Седмината вдигнали ръка „против“ са Амелия Личева, Миглена Николчина, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Бойко Пенчев (според Амелия Личева, която твърдяла, че имала пълномощно от него) и проф. Ивайло Знеполски.
„Не е важно говоренето на адвоката – той е само наемник и може да бъде уважаван като такъв. Важно е мълчанието на другите. То говори много. И казва неща, които са омерзителни“, пише в Отвореното си писмо Сугарев.
„Не искат диалог за вестника, не искат да решават морални казуси. Искат да вдигнат ръка и да ни прогонят – и съзнават много добре, че именно това постигат с малоумното свое гласуване. Трима сме за легитимността на заседанието – аз, Ани Илков и Ирма Димитрова. Останалите са против“, добавя още Сугарев.
„How do you sleep“ И как спите всички вие – в новото си качество на литературни талибани?“, пита Сугарев опонентите си, припомняйки знаковата песен на Джон Ленън, посветена на Пол Макартни след раздялата им. И добавя: „За мълчанието на Георги Господинов и единодушно вдигнатата му ръчица мога да кажа само едно: жалко. Още един български писател не се оказа достоен човек“.
„Със седмината (гласували „против“, б.р.)
нямаме вече какво да си кажем
(Те отказаха да водят разговор с нас и след пледоарията на своя адвокат просто гласуваха срещу нас.) Но бих искал да кажа нещо на тези най-млади писатели, които публикуват в “Литературен вестник”, или участват в редактирането му.
На времето, когато създадохме вестника и много преди да поканим Господинов, Ефтимов, Дойнов и Пенчев за редактори, ние бяхме млади — под 35 години. Имаше тогава едни други “около шейсетгодишни” писатели, които бяха наши благодетели, учители и приятели — като Иван Теофилов, Блага Димитрова, Константин Павлов. Никога не ни е хрумвало да се отнасяме към тях с друго освен с уважение. Дори ако по някакъв повод са ни критикували. Камо ли да ги отстраняваме (с помощта на адвокат) от нещо, което сме получили от тях. Но изглежда, че заедно с времената и нравите, се мени и понятието за морал“, акцентира в статията си поетът Владимир Левчев.
Мълчаливият преврат в „Литературен вестник“ вече е факт, а дали ще остане изданието прозорец за младите автори или ще бъде окова за свободното слова, остава да прочетем на страниците му.