Вълшебният свят на Аладин оживява с музиката на Нино Рота

Последна редакция на 08/03/13 14:43
„Аладин и вълшебната лампа” е едно очаквано събитие в репертоара на Софийска опера и балет. Представлението, чиято премиера е на 9 март, ще дари родната публика с проникновеното душевно откровение, прераснало в страстна изповед на кръстника на филмовата музика Нино Рота.        

 Адресирана към най-малките, в третата си опера за деца Рота повежда младите зрители (от 6 години нагоре) в загадъчния свят на 1001 нощ и в увлекателния свят на Аладин и вълшебната лампа. Големият майстор на музиката създава свое приказно музикално сказание още през  далечната 1965 г. През 1968 г. за пръв път тя е поставена в Неапол. Режисьорката Днес магията на това предсказания са пресъздали Вера Петрова в творческо сътрудничество с диригента Стефан Недялков. Те са подготвили за ценителите на изкуството завладяваща интерпретация на тази вълшебна музикална приказка, която за пръв път на сцената на Софийска опера и балет ще бъде представена с най-съвременните средства на визуалното изкуство.

Спазвайки сюжетните линии и символиката на приказната история, създателите на спектакъла онагледяват музикалната притча със завладяващи постановъчни находки, съчетават екзотичните костюми на героите с непознати досега мултимедийни конструкции и ефекти. Изпълнителите пресъздават изключително емоционално, с искрена отдайност историята на бедното момче Аладин, когото злият магьосник лукаво използва, за да се добере до вълшебната лампа, скрита в пещерата с несметни съкровища. Притежателят на лампата получава власт, по-голяма от тази на всички царе на света. Сдобивайки се с лампата, Аладин е поставен в смъртна опасност от злия вълшебник, но духовете на пръстена и вълшебната лампа го защитават и му помагат да завладее сърцето на прекрасната принцеса Бадр-ал-Будур.

 В постановката е даден проникновен израз на вечните човешки надежди и съновни илюзии, като с ведро чувство за хумор са изобразени насмешките на съдбата над тях.       

Посланието на музиката на Нино Рота, нейното тълкуване от маестро Стефан Недялков, в съчетание с изобретателната режисура на Вера Петрова, дават израз на неутолимата потребност от любов, изтъкват човека, който търси истината, провокирайки изящно нашата фантазия и романтичните спомени от детството.                                                                                           

 Нино Рота (1911-1979) е един от символите на цяла една епоха в киното. Създал незабравими музикални творения, той си партнира с неповторими майстори на Седмото изкуство, като Кастелани, Висконти, Дзефирели, Моничели, Копола. Незабравимо ще остане сътрудничеството му с Федерико Фелини, създал цяла плеяда филмови ленти, записани в златния фонд на световното кино. Маестро Рота е роден в Милано, в семейство на  музиканти. През 1929 г. завършва  Римската консерватория, където е възприеман като истински вундеркинд, доказал се като блестящ композитор и диригент на оркестър. Още с първата си оратория печели овации в Милано и Париж.                                                                                                   От началото на 40-те години започва да композира музика за филми, които до края на живота му звучат в 172 произведения на Седмото изкуство. Завинаги ще бъдат запомнени лайтмотивите към филмовите шедьоври – валсът в „Роко и неговите братя” на Висконти, мелодиите, украсили знаменитите сцени в „Сладък живот” и „Осем и половина” на Фелини, лиричната тема в „Ромео и Жулиета” на Дзефирели. През 1975 г. Нино Рота получава „Оскар” за музиката към „Кръстникът 2” на Френсис Форд Копола. Но безспорно най-плодотворно е неговото сътрудничество с Федерико Фелини, ставайки част от негови шедьоврите, като започнем от „Белият шейх” (1952) та чак до „Репетиция на оркестър”, излязъл само месец и половина преди смъртта му на 10 април 1979 г.                                                                                              Нино Рота е автор на опери, като „Необитаемият остров”(1932, поставена в Милано), „Удивително посещение” (по Хърбърт Уелс, 1970, Палермо), балетни спектакли, оратории, четири симфонии, и други произведения за оркестър, камерно-инструментални ансамбли и пиеси за пиано. От 1939 г. преподава в консерваторията в Бари, където след 1950 г. е неин директор. 

Той е истинско вдъхновение и пример за едни от най-изтъкнатите композитори, които киното обиква завинаги и също толкова силно – като Енио Мориконе. Неговото творчество оказва силно влияние върху прочулите се по-късно Джон Уилямс, Анджело Бадаламенти, Ханс Цимер, Мишел Льогран, Клинт Менсъл, Горан Брегович, Хауърд Шор и др. превъзходни филмови композитори.