Съвсем наскоро на книжния пазар се появи последната книга на проф. Петко Ганчев – „Философия на българската история“.
Български учен с енциклопедични интереси и съвременно мислене, хуманист и родолюбец, той ни предлага един дълбоко премислен и задълбочен анализ на нашето историческо минало и настояще, и перспективни решения на сериозните проблеми, пред които е изправена днес България като част европейското пространство и света.
“Философията на българската история” в по-голямата си част снема в изложението и предлаганите изводи публикувани в монографията “Към философията на българската история”. Заедно с това в този анализ са използвани десетки нови източници – монографии и статии, поставят се нови теми и проблеми, свързани с историческото битие на българите от времето, когато като етнос заявяват своето участие като субект на световната история, та до наши дни. Предлаганите изводи и оценки в изследването, както и вярата в потенциала на духа на българите са постигнати не само чрез осмисляне на огромния масив литература за материалната и духовна култура на трите етноса, от които се ражда още в Х век съвременният български етнос – траки, славяни и древни българи, но и на следващите до наши дни поколения българи, техния жизнен съзнателен опит, който е и остава единствената призма, през която ние възприемаме света и го осмисляме.
Ето какво казва самият автор на книгата за своето последно изследване: "Предлаганата “Философия на българската история” е опит в голяма степен да се постигне рационално образа на българите като етнос, нация и народ чрез осмисляне на нашата драматична, героична, не рядко обаче и трагична история, по признанието на един от великите философи на историята Арнълд Тойнби. Но всяко осмисляне не е просто физическо елементарно оглеждане в готови щампи, нито пък е някакво народопсихологическо есе, а е усилие на духа и волята да се самопостигнеш като свободен човек, част от един народ, една култура и една история, и да направиш онова, което можеш и трябва да направиш за този народ и неговата история. И правейки другите щастливи сам да бъдеш щастлив."
Макар темата да не е нова за учения, това изследване на проф. Ганчев има много достойнства, които заслужават вниманието. На първо място това са подходът, избраният богат тематичен обхват и удачно изградена структура. Повествованието в книгата е организирано в три раздела. Първият от тях, озаглавен „От предисторията към нашата история“, е посветен на два основни тематични кръга, свързани с историята на древните българи преди идването им на Балканите и формирането и изграждането на славянска православна цивилизация в периода 7-10 век, когато се създава и разгръща българската държава и култура. Поставяйки акцент върху индоевропейския облик на древните ни предци, изследователят компетентно разкрива и приноса на България за изграждането на източно-православната цивилизация, която е част от големия християнски свят.
Вторият раздел носи показателното заглавие „С бремето и зестрата на миналото“ и включва 12 глави. Разработените в него проблеми дават и основното съдържание на изследването. Темите, които се разглеждат в него, са свързани с: основната и носеща структура на националния модел на българската история; държавното и народно начало; случайността и алтернативите в българската история; икономическите, социално-политически и духовно-културни модели на взаимодействие; мястото на социалното и осевото време; историческите ритми и цикли на българския национален космос; целите на историческото движение и структурирането на пространството на българската история и българската национална идея и идеал.
В последната, трета глава на книгата „В битка с бъдещето“ проф. Ганчев дава отговор на трудния за съвременното ни общество въпрос – а сега накъде? Като анализира обективно и мотивирано неудачите на „демократичните ни промени“ през годините на прехода, ученият дава три възможни сценария за бъдещето на България през следващите десетилетия.
Макар и много лаконично представено съдържанието на „Философия на българската история“, то ни убеждава в значимостта на кръга от теми, който обхваща, важните и актуални проблеми, които поставя ученият. А оригиналната трактовка и позиция на автора определят до голяма степен това изследване като задълбочено и широко обхватно повествование, което заслужава внимание.