Разбулиха ​8 тайни за живота на Винсент ван Гог

Импресионистът може би не се е самоубил - бил е убит

За творчеството си на пост-импресионист, Винсент ван Гог получава признание от света след трагичната му смърт през 1890 г., когато е едва 37 годишен. През последните години животът на художника бе филмиран в две ленти - "Lust for Life" и "Midnight in Paris", представящи ни битието на твореца, изпълнено със страдания и неувереност, осакатено от многобройните житейски изпитания и терзания. Има обаче факти, които малцина знаят за един от най-нестандартните и скандални художници на 19 век.

1.Сред много хора съществува мнението, че Винсент ван Гог очевидно е поставял свещи на шапката си, за да може да рисува и през нощта

В действителност това не е точно така. В писмо до брат си Тео споменава, че за да нарисува картината „Звездна нощ“ е използвал газова лампа. В друго писмо до него пише: „Често ми се струва, че нощта е много по-жива и с по-богати цветове от деня.“

2. Въпреки, че е общоприета версията, че импресионистът се е самоубил, той може би е бил убит.

Биографите Steven Naifeh и Грегъри Уайт Смит - носители на награда “Пулицър”, издадоха книга през 2011 г., наречена „Ван Гог: Животът“, в която твърдят, че Ван Гог не се е самоубил, а по-скоро местен хулиган е убил твореца. Твърденията не са добре приети от някои изкуствоведи и историци, но в статия на Vanity Fair от Ноември 2014 е публикувано становището на съдебномедицинския учен, извършил аутопсията, който е скептичен относно възможността ван Гог да се е застрелял сам, тъй като е поради невъзможно художникът да държи пистолета толкова близо до тялото си и да липсват следи от изгаряния по ръцете му.

В действителност не е открит дори пистолетът, с който е произведен изстрела. А също толкова невероятно звучи и историята, че е изминал разстояние от близо миля - от житните поля до страноприемницата, в която е отседнал, със такава смъртоносна рано, преди да умре.

Идеята за самоубийство всъщност идва от самия Винсент вав Гог – когато пристига в страноприемницата, той отказва категорично всякаква медицинска помощ, а на брат си прошепва: „Тъгата ще продължи вечно.“

3. Може би някой друг е отрязал ухото на Винсент ван Гог

Всъщност не става дума за цялото ухо на художника, а само за част от меката тъкан на лявото му ухо. Според статия в Le Petit Journal, излязла три дни след инцидента, ван Гог в действителност е дал част от ухото си на проститутка, но дали той е отрязал меката част на ухото си - е доста съмнително.

По това време той е живял заедно с колегата си Пол Гоген, който е бил добър фехтовач. Двамата доста често са се дуелирали, при това с голяма доза насилие и ярост. Затова не е изключено при подобен двубой да се е стигнало до инцидента, а с твърдението, че ван Гог сам е отрязал част от ухото си най-вероятно е целяло да прикрие срама на холандския художник.

По някаква причина в писмо до брат си Тео заявява, че няма спомен от въпросната нощ, но отбелязва – „за щастие Гоген… все още не е въоръжен с картечница и други бойни оръжия.“

4. Ван Гог рисува „Звездна нощ“, докато се взира в звездната нощ през прозореца на лудницата Sain Paul.

През януари 1889 г. Ван Гог е изписан от психиатрията в Сент Реми, в която постъпва след инцидента с отрязаното ухо. Въпреки това няколко месеца по-късно, по собствено желание той се връща там, с чувството, че психичното му здраве не е напълно възстановено. Малко след постъпването му, брат му Тео пише до ван Гог: “Боли ме да разбера, че здравето ти не е напълно възстановено. Въпреки, че нищо в писмото ти не издава слабост на ума ти, а напротив - фактът, че това е твоето решение, го прави достатъчно сериозно само по себе си. Надявам се това да е само превантивна мярка. До колкото добре те познавам, съм готов да повярвам, че си готов на всевъзможни саможертви, смятам, че тези действия целят да обременят по-малко тези които те познават“.

По време на престоя си Ван Гог рисува някой от най-добрите си произведения - "Ириси", "Маслиновите дървета" и "Звездна нощ". Творби, които той посочва като провал, особено „Звездна нощ“, изпраща по пощата на Тео, който обаче не успява да продаде нито една от тях.

5. Надгробен камък с името на художника в родния му град, съпътства живота му от самото му рождение.

Ван Гог е роден в Зунден, Холандия. Баща му, Тео Ван Гог, е избран за пастор на холандската реформаторска църква през 1848 г. Преди раждането на великия импресионист, семейството има син, носещ същото име – Винсент, който умира като бебе и е погребан в църквата на бащината му енория.

В Зунден, родното място на художника, има площад на негово име, възпоменателна статуя на него и брат му Тео, както и копие на родната къща на Винсент Ван Гог. За съжаление оригиналната, намирала се на главната улица на селото - Маркет 29, била съборена.

6. Винсент ван Гог започва да рисува чак, след като навършва 27- 28 години, но творчеството му включва близо 900 творби. Това означава, че художникът е създавал по 2 картини на седмица, предвид краткия му живот – умира едва 37-годишен.

Преди да се захване с рисуването, ван Гог се пробвал като учител и търговец на картини, упражнявал е и други професии. Ето какво пише, както отбелязва Van Gogh Gallery изтъква, на брат си Тео в края на декември 1881 г.: “Тео, аз съм толкова щастлив с моята кутия с бои. Мисля, че постъпих правилно, като се захванах да рисувам сега, когато се справям изключително добре през последната една година, отколкото, ако бях тръгнал да се занимавам с това веднага ... Тео, с рисуването реално започва моята кариера. Не смяташ ли, че съм прав да мисля така?

Преди смъртта си ван Гог създава близо 900 картини и повече от 1100 ескизи (рисунки на хартия). Плодовит – да... Но Ван Гог е имал особена форма на епилепсия (диагнозата му е поставена приживе) и поведенческо състояние, наречено хиперграфия – болезнено чувство за ранимост, което кара такива хора да изпитва огромно желание да пишат, а в случая с ван Гог – да рисуват.

7. Жълтата боя, която използва в картините си ван Гог, избледнява и се втвърдява с течение на времето.

Картините си художникът подписва винаги в жълто и това е станало възможно благодарение на индустриалната революция, която открива нов пигмент, наречен хром жълто. Подобно на много други пигменти токсичният оловен хромат има структура, която е химически нестабилна.

За съжаление тези жълти мазки, използвани в картини, като "Спалня в Арл", значително са избледнели и втвърдени с течение на годините и затова съвременните зрителите не могат да усетят изключителна яркост на това жълто, каквото е имало то във времето, когато са създадени картините.

Тази промяна е постоянна, според Koen Janssens, ръководител на изследователска група, които изучава въз основа на взети проби от избледнявалата с времето боя. "Ако се предотврати протичащата химична реакция, вероятно ще бъдат нанесе много повече щети на картините," казва Koen Janssens.

8. Най-възрастният все още жив човек, срещнал Винсент ван Гог, го е запомнил като "мръсен, зле облечен и неприятен" човек

Роден през 1875 г., Jeanne Calment е най-дълголетният човек на земята досега. За нея се твърди, че умира през 1997 г. на 122. Тя живее в Арл, Франция, където Ван Гог прекарва известно време през 1888 г. През същата година ван Гог отива в един магазин, собственост на чичо й, от когото художникът закупил бои. По-късно чичото описва ван Гог като "мръсен, зле облечен и неприятен."

Самата Jeanne Calment, която тогава е едва на 12 -13 години, според некролога на New York Times, също споделя, че ван Гог е "много грозен, неучтив, недружелюбен и болен човек – простено да му е, те го наричаха Loco ''.