С Бойко Борисов сигурно сме различни като характери, но толкова повече имам основание да уважавам общото сходството в целите
Елцин ме предупреди, че следи моите дела, а Шарапов не си тръгна от България, докато кабинетът на СДС не падна, казва пред Faktor.bg първият демократично избран министър-председател
Филип Димитров е премиер на България в 79-то правителство (1991-1992). Лидер на СДС, депутат в 36-то 37-то и 40-то Обикновено народно събрание. Преподавател в Американския университет в Благоевград, европейски посланик в Грузия.
Той е единственият политик в най-новата ни история, който сам поиска вот на доверие на правителството си, отказа се от посланическия пост в САЩ, след избора на Първанов за президент, напусна сам политиката и парламента. Вярва в Бог, а днес признава, че сам е избрал пътя, по който е вървял и не се отказва от този избор.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Димитров, неотдавна приключи Вашият мандат като европейски посланик в Грузия, познавате добре района, до колко вярно е усещането, че основната стратегическа цел на руския диктатор е контролът на Черно море. Очаквате ли Путин да разшири агресията си и към нашите брегове?
- Да не забравяме, че една от първите стъпки на новата руска политика беше войната срещу Грузия през 2008 г. Тогава мнозина се втурнаха да обвиняват грузинския президент Саакашвили и заразказваха легенди за неговата неуравновесеност. Впрочем той беше единственият политик, който през септември 2013 г. от трибуната на ООН предупреди, че трябва да се очакват действия в Крим.
Що се отнася до България обаче, тя е член на НАТО и по тази причина агресия срещу нея от когото и да било би значела, че целият световен ред напълно се е сринал. Така че успокойте читателите си. Апокалипсисът не започва от България.
- Бившият медиен съветник на грузинския президент Саакашвили - Уил Катчкарт, твърди, че Путин поддържа напрежение в Източна Украйна, за да отклони вниманието от анексията на Крим и откъсването на грузински територии, основателни ли са тези опасения?
- Не мога да коментирам мотиви. Но анексията на Крим беше обявена, а откъснатите грузински територии са признати от Русия и сключват договори за сътрудничество с нея.
- Много сънародници смятат, че руската заплаха е измислена конспирация от САЩ и Запада, но как да си обясним факта, че наскоро дори във Финландия беше повдигнат въпросът за влизане в НАТО?
- Не мога да коментирам финландската политика. Но темата за конспирациите на САЩ не слизаше от комунистическите медии през целите ми детство и младост, и България беше пълна със сочни вицове за тези т.нар. конспирации. Защото тогава за повечето българи беше ясно, че това е долнопробна комунистическа пропаганда. Възможно ли е тези вицове да са вече забравени?
- Можем ли днес категорично да кажем, че вашето правителство преди 23 г. беше свалено от про-руските сили в България?
- Нека не опростяваме нещата. Срещу моето правителство се обединиха и враждебните, и страхливите, и късогледите, че даже и някои уж много радикални. Но факт е, че при посещението си в България президентът Елцин се обърна към мен с думите, че внимателно следи за моите дела. Също така факт е, че след месец бившияj посланик Шарапов пристигна на лечение в България и не се излекува до падането на правителството ми.
- Вие не криете симпатиите си към Борисов, каква е причината за това привличане, съществуват ли прилики между вашето правителство и неговото, с какво той е по-различен от другите министър-председатели на прехода?
- Държава, която има да догонва другите, се управлява най-трудно през време на световна криза. Няма много място за героични дела, каквото и да постигнеш не стига, за да те похвалят, а държавата трябва да издържи. До сега Бойко Борисов е премиер все през такова време. Ние сигурно сме различни като характери, но толкова повече имам основание да уважавам сходството в целите. Аз поддържах, че само европейската и атлантическа ни позиция (а не фасони към партньорите) гарантират сигурността ни и виждам, че неговата позиция е същата. Аз спрях „Белене“ и след 20 години, и множество правителства той го приключи. Аз се опитах да започна магистралите без особен успех, той ги направи. Аз издадох първата заповед за досиетата, той изтегли хората с досиета от посолствата ни. Има и още много примери.
- Помним речта ви от 18 септември 1992 г., когато заявихте, че се създава мафия и поискахте мандат за битка с нея. Тогава голяма ви мислеха за луд - защо не ви повярваха, какво пропусна да види тогава обществото, че днес мафията да си има държава, а българите да виждат изход в Терминал 2?
- Не мисля, че има какво да обяснявам. Но решително негодувам срещу опита проблеми, които, уви, са общи за повечето бивши съветски сателити, да се представят за единствено български. Ние най-обичаме да си повтаряме, че няма по-ужасно нещо от родното ни място.
- На къде пренасочи страната покойният преподавател по ”Стопанска история” Любен Беров? Ренета Инджова обяви, че той е управлявал правителство на „Мултегруп“ и мафията, потвърждавате ли тази тежка констатация?
- Че мафията разцъфтя през управлението на Любен Беров и на следващото комунистическо правителство е безспорен факт. През 1996 г. дори убиха бивш премиер. Същата година се стигна и до хиперинфлация. Но да пренасочат страната - очевидно не успяха.
- Вярно ли е, че вие като премиер сте запознал Стоян Денчев, ректор на Библиотекарския институт с боса на „Мултигруп“ Илия Павлов?
- Не помня да съм запознавал Стоян Денчев като началник отдел с никого, а и нямах лични отношения с Илия Павлов, за да мога да го запознавам.
- Съжалявате ли за поискания вот на доверие, десните ви обвиняват и до днес, че сте се поддал на емоции и честолюбие, имахте ли друг полезен ход?
- Вотът на доверие е част от парламентарната битка, когато другите възможности за отстояване на позиции са изчерпани. Който не е проумял, че тогава това запази СДС, за да може да се върне във властта отново, няма да го проумее и сега.
- Каква перспектива можеше да има България, ако кабинетът ви беше изкарал пълен мандат, имахме ли по-ранен шанс за ЕС, НАТО и откъсване от Русия, можеше ли да се случи друг преход или всичко е било планирано извън нашата воля?
- Въпросът ви се свежда до това дали, ако не ни бяха бутнали стълбата, можехме да оберем всички зрели круши от дървото. Реформите обаче не са круши и не се берат, а се правят и всяка стъпка е свързана с мъчителни усилия (като например 40 стачки за 6 месеца). Т.е., въпросът може да се формулира и друго яче: Ако моето правителство не беше успяло - въпреки яростната съпротива - да впише България убедително в кръга на кандидатите за ЕС и НАТО, щеше ли сега който и да било терминал да е достъпен за българите?
- Можеха ли досиетата на тайните служби да бъдат отворени още през 1992 г., както и да се приеме закон за лустрация?
-Трябваше мнозинство за това. В парламента обаче такова мнозинство нямаше. Затова трябваше да издам премиерска заповед за достъп до досиетата. Но помня, че първото решение на Беровия кабинет беше отмяна на тази моя заповед.
- Поехте отговорността и признахте Македония, но 24 години по-късно тази държава ни приема като врагове и няма воля за общ прочит на историята?
- Признах Македония, защото това беше полезното решение и за двете страни. Не съм давал обещания, че всички ще се държат разумно, а камо ли мъдро. Но и за нас, и за тях в дългосрочен план сближението остава единствената разумна перспектива.
- „Врагът“ от зората на демокрацията БСП/БКП вече е стигнала до санитарните 10% подкрепа, но заедно с нейния провал се оказа съсипан животът и на няколко поколения българи, кои са най-сериозните предателства на Столетницата, каква отговорност трябва да носят лидерите й?
- Помня, че през 2000 година един мой политически приятел се вайкаше какво ще правим сега, когато опозицията (т.е.) БСП е толкова слаба. Има и друг интересен феномен. Като че ли в някои европейски страни тези, които бяха свикнали да гласуват за социалистите, напоследък гласуваха за т.нар. националисти.
- След убийството и самоубийството на СДС, какви са перспективите за десния избирател?
- Не мисля, че ми допада подобна терминология. Избирателят затова е избирател, защото според разума и опита си сам си определя перспективите.
- След ден навършвате 60 години, ако имате право на избор бихте ли извървял отново този път?
- Аз избрах пътя, по който вървях и не се отказвам от този избор. Направих, каквото можах, който може повече, да го направи.