​Светлана Джамджиева: Медии станаха съучастници в кражбата на века

Трябва да има яснота за собствеността и произхода на парите в печатните и електронните издания, казва пред Faktor.bg гл. редактор на Медии "Клуб Z"

Интервю на Анелия Димитрова

- Госпожо Джамджиева, как ще коментирате, че в последното изследване на „Репортери без граница” свободата на медиите в България става все по-ограничена, сринали сме се до стотната позиция в класацията?

- Свободата на медиите зависи от свободата на обществото. И от необходимостта на обществото от свобода. Ако едно общество допуска да бъде манипулирано, заплашвано, купувано, лъгано, ако то не е достигнало степен на развитие, в която това да е неприемливо за него, ако то не си е изработило механизми да се противопостави... Тогава няма как да очакваме медиите да са свободни, смели и неподкупни.

Електоратът си избира политици, те си създават обръчи, обръчите си купуват медии, медиите обработват електората при избора на политици... В последните години обаче - когато обръчите завзеха голяма част от икономиката и от финансовите ресурси - те поеха и водещата роля - избират политици, свалят политици, окрупняват медийната си власт, свиват до минимум правото на избор. По време на икономическата криза държавата, управлявана от обръчите и техните политици, се превърна в най-големия работодател. И в най-големия рекламодател, ако говорим за хляба на медиите. За каква свобода говорим?!

- До каква степен тази зависимост на медиите от задкулисието е релевантна на зависимостите на другите обществени институции - партии, гражданско общество?

- Всъщност вече отговорих на този въпрос. Но по-лошото е, че зависимостите са неизбежно и логично свързани. Защо една партия като “България без цензура”, например, създадена абсолютно безцеремонно пред очите на всички именно от обръчите, да има интерес от свободни медии? Коя партия, дошла на власт, ще се откаже от медиен уют, който би й струвал няколко уж дребни икономически “услуги”? Колкото до обществото като цяло, според мен то страда от тежък дефицит на грамотност. Което го прави лесно манипулируемо и лесно управляемо.

- Какво е участието на сивата икономика в зависимостите на медиите?

- В различна степен. За съжаление, не са много медиите, които могат с абсолютна сигурност да кажат не само кой е собственикът им, но и какви са парите, с които са направени и се издържат.

- „#Кой?” ли се оказа главният въпрос пред медиите, и журналистиката?

- “Кой?” е основен въпрос в журналистиката като цяло. Но към “кой, какво, къде, кога” трябва да се научим да си отговаряме и на въпроса “Защо?. И тогава може би ще можем да отговорим на въпроса “докога?”.

- Собствеността ли е „първородният грях” за медийната несвобода? Кои са останалите?

- Собствеността? Не само. Между причините са бедността, липсата на избор, и неосъзнаване от обществото на необходимостта от по-свободни медии. А докато обявяването на собствеността на медиите е фиктивна, докато никой не се интересува кой с какви пари, с какви заеми и срещу какво придобива медии, кой държи реално разпространението на печатните медии, кой искаше да обсеби разпространението на телевизионните канали... Дотогава трудно ще се справим с несвободата.

Направете една проста сметка - колко от тези 4 милиарда дупка в КТБ са отишли за медии? Под формата на заеми, през разни подставени фирми и всякакви финансови машинации? Какво ще стане сега с една телевизия? Колко от медиите всъщност са станали съучастници в кражбата на века? Нали сега, когато лъснат сметките, ще получим яснота за редакционната политика на това или онова издание...

- До каква степен онлайн изданията, социалните мрежи и платформите за видеообмен компенсират така наречените „традиционни медии” – печат, радио, телевизия?

- Недостатъчно. Традиционните медии имат своята огромна публика. А онлайн изданията много често се правят недостатъчно грамотно, една голяма част от тях също са “несвободни”, с неизвестни издатели. Колкото до социалните мрежи, те са страхотен разпръсквател на информация, твърде често недостоверна. Мисля, че както обществото, така и журналистите се нуждаят от ограмотяване. От друга страна, онлайн медиите са по-евтини за издателите и досега безплатни за потребителите, което е обещаващо за свободата и за избора.

- Доколко тази тенденция може да се оцени като полезна за състоянието на медиите и журналистиката у нас?

- Тази тенденция създава условия за много по-реална конкуренция и за повече гъвкавост. Но и тук е редно да има яснота за собствеността и произхода на парите.