За загубите на държавата от АЕЦ „Белене” може да се търси само морална, но не и наказателна отговорност
Няма опасност от криза в други банки, казва пред Faktor.bg извесният икономист
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Станчев, експерти говорят за 10% увеличение цената на тока. Раеални ли са тези стойности, възможно ли е да са и по-високи?
- Вероятно има някакви основания 10% поскъпване цената на тока. По принцип е грешка да се обявява предварително какво би било увеличението преди да се види какво е заложено в тези сметки. Ако то е 12% или 13% тогава би се компенсирала неефективността на последните решения на ДКВР от миналата година и би се възстановило едно състояние, което е относително поносимо, както за потребителите, така и за цялата система. Ако се тръгне на постепенно увеличение ( ако от мен зависеше, не бих го направил), стъпката може да не е 10%. Ако се увеличи еднократно – това би било сравнително тежко. Ако зависеше от мен - не бих се ангажирал с предварителни проценти в публичното пространство
- Наистина ли се налага увеличение на цената на електроенергията?
- Да. Дори хора, които по някакъв начин са подпомагали предишното правителство и са участвали във взимането на тези решения като например Атанас Тасев, дори те признават, че всичко това, което се случва е възстановяване на грешки. Ако ще възстановяваме грешки - нека увеличението бъде 13%, 14%. Има доста неефективности, които не знам дали се отчитат при идеята за тези 10%.
- Какво очаквате да свърши новосъздадения Енергиен борд, какви са резултатите от разговорите, които сте провеждали?
- Има няколко неотложни неща, които трябва да се свършат. Първо – промяна на механизмите, по които се формира миксът; оценка на риска за отделните сегменти на системата; механизъм за откриване на разходите – той трябва да бъде достатъчно прозрачен и пряк. Това изключва въвеждането на ваучери или друг вид подобни документи през сметките на домакинствата. Ако има условно делене на „бедни/богати”, тогава винаги се получава, че по-бедните плащат сметките на по-богатите независимо от тяхното съотношение. Другото нещо, което се получава е невъзможността да се въведе пазарен механизъм. Например ако има прогнозирано потребление за година напред и управлявате предприятие, вие може да сключите договор. Ако имаме непостоянство на решенията на регулатора и различни цени, не може да се направи прогноза. Трябва да има еднакво третиране. Това упражнение (увеличение), е играно вече един път – между 2002 и 2005, когато цените се повишиха с около 15% на година при много по-голяма бедност на населението, от тази, която имаме в момента.
- В момента се очаква развръзка по делото за АЕЦ „Белене”. Какви могат да са последиците за страната ни?
- Искът е за един милиард евро, но аз не вярвам той да бъде напълно удволетворен. Много се спекулира с този въпрос, но всяка една сума над половин милиард евро е вероятна. Относно отговорността – който и да я понесе, тя може да е само морална, но не и наказателна. Това е и един от най-големите проблеми на ДКВР. Решенията му са колективни и отделните членове на комисията нямат спирачка да предлагат решения, които са ирационални. Това е много различно от отговорността, която носят членовете на УС на БНБ, например. За отделните ресори, включително и Банковия надзор, законът казва, че отговорността се носи индивидуално. Това беше направено нарочно, когато се писа този закон – по тоззи начин се избегна решенията да се взимат, за да се угоди на някого. Нещо такова трябва да бъде направено и в закона за енергетиката.
- Продължава подготовката за „Южен поток” и спекулациите по темата? Кой е полезният ход на страната ни, за да може националният интерес да бъде защитени?
- Общото при трите случая „Южен поток”, „Уестингхаус” „Белене” е , че това което законът изисква – а именно – предварителна оценка, не е направено. Нямаме нито оценка на въздействието; нито социално-икономически анализ; нито оценка на рисковете т.е в момента не е ясно кой е българският интерес. Българският интерес аз си го представям по следния начин – в интерес на гражданите е да има по-малко разходи за българската страна. Това е пряко свързано с броя на изпълнителите и подизпълнителите. Това трябва да става на конкурентна основа, за да се постигнат пазарни нива на разходите. Това не беше направено и затова разходите се оказаха три пъти по-големи, отколкото в Германия струва полагането на подобни тръби. Второто нещо, което е в интерес на българските граждани и фирми, е да има достъп на трети страни до тръбата, за да няма допълнително оскъпяване. Трябва да приложим третия енергиен пакет, където това е заложено. По този начин ще се предотврати съществуването на монополно положение. Русия и държавните й фирми в момента държат около 75% от всички енергоресурси на България, а в последните 6 години зависимостта от руски газ е 96%. Има само още 4 страни като България – прибалтийските и Словения – във всички останали зависимостта е около 30-40%. Едно сравнение с Румъния – за последните 6 години зависимостта й е 35% и въпреки, че е много по-малка тя въвежда третия енергиен пакет и разработва находища. Това, на което сме свидетели в момента, по повод „Южен поток”, е следното: решението за спиране на проекта беше взето в ситуация, когато администрацията и държавните дружества вече не слушаха министър-председателя. Сега сме свидетели на тривиални усилия от страна на служебното правителство да въведе някакъв ред. За жалост имаме същата неефективност при вземането на решение, защото служебният кабинет се разглежда като преходен от фирмите. Но докато служебното правителство е легитимно, то трябва да направи всички възможно да реши този проблем. От всяко следващо правителство трябва да се изисква да спазва националния интерес в измеренията, за които говоря.
- Какви трябва да са най-спешните реформи, с които да се заеме следващото правителство, за да стабилизира държавата?
- Само да отбележа, че всяка кофигурация не си я представям като по-малко популистка от всички, които са били от 2005 насам. В областта на енергетиката трябва да се запази Енергийният съвет. Това ще е изгодно за всяко следващо правителство, защото има някои неща, които популистко правителство няма да иска да ги върши, затова е хубаво да има една структура, която да носи отговорността. Второто нещо, което трябва да се направи, е да се възстанови фиксалната дисциплина - да се върви към по-консервативни макро-икономически рамки и да се направи ясен план за реформи, които не са били осъществявани – най-вече в здравеопазване и пенсионно дело. Актуализация на бюджета най-вероятно ще се наложи, но защото трябва да се изчака третото тримесечие.
- Оправдани ли са все по-честите призиви за спасяване на КТБ с публични средства, опасно ли е, че срокът за отварянето на банката отново бе удължен?
- Първоначалната идея на БНБ и на отиващото си правителство беше КТБ да се спаси с публични средства. Но това не се осъществи, поради обстоятелството, че БСП не искаше нейният имидж да се асоциира с втора банкова криза и големи разходи за данъкоплатците. Това не стана и сега трябва да се мине цялата процедура – да се поканят акционерите и т.н. Що се отнася до призивите – много е хубаво да има такива призиви, но те не могат да бъдат осъществени без нов парламент, така че не са нищо повече от клатене на въздуха. Не вярвам новият парламент да вземе такова решение, поради няколко причини. Първо – трябва да има разчет на бюджета и да се направи бюджета за следващата година. Технически такова решение би било възможно към края на март, началото на април следващата година. Най-големият проблем от самото начало е, че не се знае какви за обезпеченията на кредитите. Когато нямаме тези данни, не може да преценим колко ще ни струва нито едно от решенията, които може да се вземат. Причините за състоянието на тази банка, са изцяло политически. Ако решим да я спасяваме по начина, по който се спаси Еспирито Санто, това означава да премахнем политическата отговорност. В следващите 6 месеца, БНБ трябва да бъде оставена да си свърши работата.
- Може ли кризата в КТБ да подкопае стабилността и на други банки?
- Не. Експозицията на тази банка към други е ограничена. Доколкото знам, 12% от активите й са свързани с други банки. Те – в следствие на развитието на тази банка увеличиха своята депозитна основа, т.е. са по-здрави, отколкото преди. Онова, което стои като въпрос е връщането на държавната помощ от страна на ПИБ. Но тя е достатъчно голяма и лесно може да си върне получените пари.
- Защо с ПИБ проблемът беше решен за три дни, а при КТБ няма развитие толкова месеци, само до политическа воля ли опира всичко?
- Много е просто. В ПИБ имаше чиста паника на вложителите, докато в КТБ има голяма неяснота при структурата на обезпеченията, съотношение привилегировани/непривилегировани клиенти, свързани лица към капитала на банката и т.н. В първия случай имаме една стабилна банка. Ако тръгнем към този вариант и за КТБ – той няма как да стане за момента, защото в самото искане за държавна помощ трябва да бъде добре формулирано с ясни показатели – т.е трябва да е ясна „дупката”
- Има ли опасност за България от новата икономическа криза, надвиснала над Европа?
- Наскоро имаше подробен анализ за стегнацията в Европа. Основният извод е, че няма голямо раздвижване за последните 5 години. Това, което е очевидно е, че търсенето на екстравагантни идеи за съживяването на икономиката не помагат. Трябва да се върнат към учебникарските истини – намаляване на данъците, разширяване на търговията. За жалост това става много трудно и резултатите от европейските избори показват по-голям популизъм, сравнение с преди, което може би отрязява и нагласите на избирателите.
- Как ще повлияе руското ембарго, заради кризата в Украйна?
- Не влияе по никакъв начин. Имаме прилагането на един принцип на ЕС, че когато правителствата създават неочаквани ситуации – те трябват да покрият частично загубите. Но те не са големи.