Ако финансовата институция бъде спасена, това не означава да се върне на Цветан Василев
Вложителите в КТБ нямат вина, Орешарски отличаваше банката като най-добра, казва пред Faktor.bg известният банкер и финансист
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Александров, какво се случва с казуса КТБ, има ли шанс да заработи спасителен план за банката?
- Последните седмици не бях в България, за да проследя. Но на последната среща им казах пред Инициативния комитет за спасяването й да не хранят напразни надежди за прибързани действия. Много от тези хора нямат необходимата подготовка, има и други, които размахват писма, че Брюксел дал съгласие да се емитират 3 млрд.лв. дълг. и че те били за КТБ. Няма такова нещо – тези средства ще отидат при необходимост в банковата система – за това си има институции и органи. Така че и да искаме – не може да начертаем спасителни планове без да има оценка на КТБ от БНБ?
- Защо тази оценка се бави три месеца?
- Това е най-големият проблем. БНБ се оцапаха отвсякъде и най-вече Искров, който дискредитира институцията с изявленията си, че банката е стабилна, а след 2 дни я поставя под специален надзор; че колкото пари трябват – толкова ще се осигурят; че зад спасяването й стои държавата и политическите сили. То не бяха чували с пари; то не бяха уж проблемни кредити. Случиха се абсолютно недопустими неща за такава важна и отговорна институция. Но БНБ трябва окончателно да каже какъв е проблемът към деня Х. Но те се оляха много – първо като бездействие, а после – грешни изявления. Сега разчитат някоя външна институция, например външна одиторска компания да им каже, за да имат оправдание утре да си измият ръцете. Но кой по-добре от тези служители, които са в Банков надзор, би могъл да посочи какво е реалното състояние в КТБ. Ако ние нямаме вяра на тези служители, останалите 30 банки са поверени на също на тях, утре може да се окаже, че положението е подобно и в други финансови институции? Трябва да впрегнат всички усилия тук, дори ако се налага да извадят ревизионните екипи от други банки и да ги вкарат в КТБ. Трябва да се каже колко е тази финансова дупка, не е въпросът до стотинка, разбира се. Тогава да се мисли в две посоки – как да се покрие тази капиталова дупка. Дали ще бъдат обезценявани акциите на сегашните акционери или не; дали те ще бъдат привлечени; дали ще дойдат нови потенциални инвеститори, които да работят с акционерите; дали ще се намеси държавата. Това са варианти, които трябва да бъдат обсъдени.
Вторият проблем е този с ликвидността, т.е да има възможност тези 6 милиарда, които са привлечени, да бъдат изтеглени. Никоя банка в света не може да издържи, ако 20% от активите й бъдат изтеглени. 6 милиарда са привлечени, но 5 милиарда са дадени като кредити. Не може на 21-ви септември да кажеш на хората „върнете парите, защото депозитарите си ги искат”.
- Какво според вас е най-доброто решение на проблема?
- Първо трябва да се направи анализ. Има няколко групи хора, които искат най-лошия сценарий – обявяване в несъстоятелност. Първите са тези със защитени депозити с оглед да си получат парите. Няма защо да им се сърдим, въпреки че са огромен процент. Някои говорят, че става дума за над 3 млрд. и половина в тази графа. Тук са хиляди граждани и фирми, които като виждат, че няма друго спасение, се надяват поне на това. Има друга заинтересована група – тези с кредитите, които могат да намерят някаква схема да не си погасят задълженията. Третата група – най-страшните, които са си наточили зъбите и имат пари – ако се отиде в ликвидация, кредитите ще станат изискуеми, активите, които покриват тези кредити ще бъдат извадени на пазара и ще бъдат придобити от нови собственици. Четвъртата група са някои политици, които искат да си прехвърлят топката и да си приказват и да се изживяват като ангели спасители,
Смятам, че 21 септември беше достатъчно дълъг срок, за да се направи предварителната оценка. В момента дори не се знае дали има дупка и дали е голяма. Имаше очаквания, но квесторите изкараха около 100 милиона лоши кредити и нищо повече. Ако решим да отворим банката, трябва да се види дали държавата ще се ангажира по някакъв начин за нейната ликвидност – чрез гаранции, или чрез наливане на пари. Но това в никакъв случай няма да означава, че тези пари ще бъдат загубени, те ще бъдат върнати, както стана с ПИБ.
- Защо с ПИБ проблемът се реши за три дни, а при КТБ тази схема не се приложи?
- Там се реагира навреме. КТБ беше поискала 200 или 300 милиона, не милиард. Ако беше излязъл някой от правителството или от БНБ и беше успокоил хората, кризата нямаше да се случи. Банката беше атакувана с месеци чрез медийни публикации. Арести, обвинения, чували с пари – всичко това беше сервирано на порции и хората полудяха.
- Кой трябва да поеме политическата отговорност за тази криза в банковата система?
- Няма значение кой трябва да я поеме и без това в България никой не поема отговорност за нищо. А и не е само политическа. Например, ако обвиним Чобанов и Орешарски, те винаги ще кажат – това е банков въпрос и банковата система е независима, БНБ не е искала нашето съдействие и ние не може да им се месим и се отървават. Централната банка ще каже, че управлението на КТБ е поискало поставянето под Специален надзор.
- Какво следва, ако се стигне до най-лошия сценарий – ликвидация?
- Вече е публична тайна, че във Фонда за гарантиране на влоговете няма нужните средства – не достигат с над един милиард. Но те са гарантирани от държавата, така че трябва да бъдат осигурени. Това ще е възможно най-скъпият вариант, но обикновените граждани се плашат с това, че с „парите на клетите данъкоплатци” ще спасяваме богаташите – например господин Рашидов или мен самия. Но никой не им казва, че другият вариант – ликвидация и осигуряване на пари във Фонда пак ще е за тяхна сметка. За жалост това не се коментира по този начин и се търсят сензации.
Ако банката бъде спасена – не казвам, че трябва да се върне на Цветан Василев. БНБ има право да задължи акционерите да си продадат акциите; както да ги лиши от правото да закупят нови акции; БНБ може да прецени на кого да ги даде и дори самата държава може да ги вземе. Но всичко това може да стане след подробен анализ на състоянието.
- Стабилна ли е банковата система, въпреки кризата КТБ?
- Няма да се ангажирам с отговор. Всеки е свободен да си държи парите, където иска, ако иска и в чужбина, но там няма лихви. Може хората да си държат парите под дюшека или да си купят ценни книжа – всеки си решава. Например в западна Европа и други банки бяха застрашени, но бяха подпомогнати от държавата. У нас е характерно, че богатите хора са мразени. Много хора не мога да допуснат, че някой е забогатял с труд и талант – по честния начин. На такива хора средствата са им в КТБ. Вежди Рашидов, например, ли е най-големият бандит, че хората злорадстват, че може да загуби парите си. И решението им не е било само заради високата лихва, но и заради престижа.
- Какво е мнението ви за гражданите с депозити, които се вдигнаха на протест?
- Съчувствам им. Много от тях имат текущи сметки в банката и в момента едва преживяват. Но хората не са виновни, че са си вложили там парите – все пак банката многократно е била отличавана като „отличник” от самата банкова общност. Самият Пламен Орешарски е бил в комисиите, които определят победителя.