Професор: Ток от Черно море може да захранва цяла България

Запасите на сероводород в Черно море се изчисляват на около 4,5 млрд. тона. Обърнати в енергия е около 10-12 тераватчаса годишно

Ток от Черно море може да захранва цяла България. Това смята професор Бешков, който е ръководител на екипа, който работи по революционната идея за получаване на ток от сероводорода в морската вода от дълбочините на Черно море.

Теоретичните сметки показват фантастични резултати. Запасите на сероводород в Черно море се изчисляват на около 4,5 млрд. тона. Обърнати в енергия е около 10-12 тераватчаса годишно. Цялото това количество не може да се използва, но дава гаранция за устойчивост на ресурса и на процеса.Този източник практически въобще няма да се изчерпа, заяви експертът по биохимичен инженеринг проф. Венко Бешков пред в. "Телеграф". Годишният прираст на сероводорода в Черно море се изчислява на 75 милиона тона. Сероводородът е заплаха за живота в Черно море. В същото време количеството му във водата в дълбокото море се равнява на около 43 млрд. куб. м природен газ в енергиен еквивалент. Българската консумация на газ е между 2,5 и 3 млрд. куб. м. годишно. Виждате, че годишно могат да се оползотворят 10 пъти повече енергия, еквивалента на природния газ.

Това веднага ще реши енергийния баланс на България, твърди професорът. Ние няма да дупчим морското дъно - с всичките опасности, рискове и разходи на сондажите за газ и нефт. Ние просто спускаме една тръба и черпим вода от 1000 метра дълбочина и след като добием електроенергия, я връщаме обратно, разказва професорът за самия метод. Ще върнем в морската вода сулфатни йони, които са компонент на морската вода. Те се подават в дълбокото море, където живеят бактерии, използващи сулфатните йони като източник на кислород. Бактериите редуцират кислорода до сероводород, който ние взимаме с морската вода. Това е огромен ресурс, зелен, възобновяем, с огромен принос в енергийния баланс на която и да е страна в Черноморския басейн. От една страна проектът ще бъде по евтин, а от друга - по-безопасен за морската среда и морското дъно. Трето - при него няма абсолютно никакви въглеродни емисии. Не се отделя въглероден двуокис, не се горят твърди горива. Четвърто - това е инсталация и процес, който може да се спира и да се пуска без никаква инерция.

Трябва да използваме сероводорода в Черно море, иначе има опасност да стане мъртво. Реките Дон, Днестър, Дунав непрекъснато вкарват замърсени води в него. То е затворено с ограничени размери и водата в него не се обменя. Натрупва се и се насища с органична маса, планктонът се размножава, изчерпва кислорода в един пласт от 150 метра и от 150-200 метра надолу започва да се покачва концентрацията на сероводород. Кислородът поглъщат сулфатните йони и ги превръщат в сероводород. Той е отровен, всичко измира и от там надолу има само бактерии. Така се е получило такова натрупване на сероводород в нашето море, смята професорът.