Оферта за оздравяване на Корпоративна търговска банка е подадена късно снощи в БНБ и Министерството на финансите, потвърдиха за БНР от Министерството на финансите.
Тя е от новосформирания консорциум от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и "Джемкорп". Офертата е за над 2 млрд. лева. Това е около половината от нужния капитал за спасяване на банката. През цялото време инвеститорите са настоявали за държавна помощ.
По думите на служебния министър Румен Порожанов текстът представя тяхната визия за оздравителен план и какво би се разгледало в един или друг вариант. Според министъра обаче освен този план консорциумът трябва да представи ясни гаранции за ресурса, който ще вложи, за да покажат сериозността на техните намерения. Нужни са и по-ясни параметри и размери.
Според Вера Ахундова инвеститорите предлагат рекапитализация за над 2.3 млрд. лева, които те да вложат, като след това да има 50% тяхно участие и 50% участие на държавата. Имат няколко идеи как да стане оздравяването.
Потенциалните инвеститори имат представа какви активи са в капитала и обезпеченията на банката - над 9,8 млрд лева, обясни тя. Има бизнеси и стратегически активи, които са заложили в банката и до 2-3 години тя ще излезе на печалба, уверена е Ахундова.
Междувременно агенция БГНЕС публикува писмото на кандидат-инвеститорите, което е било изпратено до нея. Оманският фонд официално е подал оферта за Корпоративна търговска банка (КТБ) на 29 октомври, въпреки вчерашните информации, че реална оферта не е подадена.
В писмото се казва, че Оманският фонд очаква от българското правителство чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, да предостави до 2,3 милиарда лева като кешов капитал.
Освен това консорциумът е готов да предостави необходимите допълнителни средства като активи и пари в брой на банката, за да запълни липсите. Това ще осигури на банката достатъчен нов капитал за повторното й отваряне.
Оманският фонд подчертава, че не е получил достъп до доклада на одиторите за КТБ, според който дефицитът на банката възлиза на 4,3 млрд. лева. Консорциумът настоява за достъп до доклада на одиторите, за да започне работа с настоящото и бившето ръководство на банката с цел да се установи дали дефицитът е сходен с настоящите изчисления.
Собствениците на гарантирани депозити, които искат да изтеглят парите си, ще получат средствата си в пълния им размер, без активирането на схемата за застраховане на вложителите, отбелязват още от фонда. В писмото се посочва още, че вложителите, чиито депозити не са гарантирани от държавата, може да се наложи да приемат намаляване на средствата им в рамките на програмата за помощ на настоящите кредитори и някои вложители в банката.
Припомняме, КТБ е поставена под особен надзор вече повече от четири месеца. Кризата около банката избухна в края на юни. Тогава КТБ се обърна към БНБ с молба за помощ и беше поставена под специален надзор. Кризата се задълбочи от медийните изяви на управителя на БНБ Иван Искров, който изнесе противоречива информация за състоянието на банката. Миналата седмица бе внесен доклад в БНБ, в който се казва, че дупката в КТБ е 4,2 милиарда лева.
Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в момента се намира в Сърбия. Оманският фонд и руската Внешторгбанк са сред миноритарните акционери в КТБ.
Очаква се днес да излязат окончателните финансови отчети на групата около Корпоративна търговска банка. По закон, ако те доказват отрицателен капитал, БНБ трябва да отнеме лиценза в рамките на пет дни. Ако до този момент депутатите успеят да променят законодателството, може и да се стигне до спасяване на банката.