Ние сме олимпийски шампиони по гонене на Михаля - и в спорта, и в политиката

Невероятно, на факт – в спорта на Балканите сме последни, но по политици на глава от населението - сме първи

Александър Йорданов

Резултатите и класирането на Олимпийски игри са своеобразен критерий за развитието и майсторството в спорта на една държава. Нека не се мерим с най-големите. Там нещата са ясни. Американците са далеч, далеч на върха със 121 медала, от които 46 златни.

Нека да погледнем в нашия балкански двор. И да оставим да говорят фактите.

С най-много медали, включително златни, в региона е Хърватия – 10 медала: 5 златни, 3 сребърни и 2 бронзови и 17-о място в общото класиране. Гърция е на 26-а позиция с 6 медала – 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови. Сърбия е на 32-о място с 8 медала – 2 златни, 4 сребърни и 2 бронзови, а Турция е 41-а с 8 медала – 1 златни, 3 сребърни и 4 бронзови.

Словенци и румънци също са пред нас. Словения е на 45-о място с 4 медала – 1 златен, два сребърни и 1 бронзов, а Румъния е 47-а с 5 медала – един златен, един сребърен и три бронзови. С десет места пред нас е дори Косово, което "вчера" стана държава – 1 златен медал.

Ние сме на 65 място

с 1 сребърен и 2 бронзови медала. Затова и въпреки голямото ни самочувствие и панаирджийските коментари единственото ни утешение е, че три наскоро създадени държави – Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония, останаха без медали, а компания им прави и Албания.

Затова пък по брой на партии и респективно на политици сме категорично на първо място не само на Балканите, но и в Европа,а може би и в света. Ние сме партийно-политически олимпийски шампиони. Без конкуренция във всички партийни дисциплини – от ляво до дясно. У нас има регистрирани към 350 политически партии. Като пресметнем ръководствата им, а и членската маса, като нищо ще се окаже, че кажи речи няма българин, който да не е членувал или да не членува в политическа партия. И стотици хиляди са партийните юнаци, които се изживяват като политици – и тренират ежедневно и участват във всяко партийно състезание. Затова и има голямо текучество в политспорта у нас.Състезателите много често си сменят отборите, екипите, минават заминават през парламента без да ги запомним нито като имена, нито по дела.

Как да се промени тази ситуация като е толкова голям меракът български да следваме олимпийския девиз: важно е участието, а не класирането. И участваме. Гоним Михаля – и в спорта и в политиката.