Началото на сътрудничеството между КГБ с криминалните лидери започва в ГУЛАГ: политическите затворници стават толкова многобройни, че възниква опасност от бунтове в лагерите и колониите. За контрол на ситуацията КГБ започва да използва криминални престъпници, които сътрудничели с администрацията.
Проблемът рязко се обостря след разпада на Съветския съюз, когато от КГБ и създадените от него служби, уволняват 100 000 души.
Уволнените офицери с техните специфични знания и контакти се оказват крайно „привлекателни“ за криминалитета. В същото време се променя културата на криминалния свят. Ако в съветските времена съществува кодекс на така наречените „легални крадци“ (воры в законе), и най-важният принцип на криминалните престъпници е неучастие в легална дейност (действали само в контрабандата на бижута, хазарт и т. н.), то, след разпада на СССР и преименуването на КГБ във ФСС, криминалитета се впуска в легалния бизнес, цитира швейцарския доклад openrussia.org/post/view.
Едно от доказателствата за този съюз е спокойният живот на представителите на криминалния свят в Русия. Предполага се, че многобройните представители на организираните престъпни групи са „покриват“ не само от бившите служители на спецслужбите, но и от държавните органи, сред които и КТБ/ФСС.
На свой ред ФСС и Службата за външно разузнаване (СВР) се опитват да контролират цялата дейност на руските предприятия зад граница. Една от сферите, в която започва да действа този съюз между уволнените от спецслужбите и криминалните организации е
износът на природни ресурси зад граница
Основни източници на доходи продължават да бъдат държаните средства за присвояването, на които съществуват многобройни възможности. На първо място това е достъпът до енергийните ресурси на Русия и запасите от метали, които се купуват по „вътрешни цени“ и след това, в нарушения на законите за износ, се продават зад граница значително по-скъпо.
Нелегално получените средства, често се изпират с помощта на кухи фирми в чужбина, които получават фиктивни държавни държавни поръчки, така че сметките, на които са вложени парите да се легализират.
Такъв е случаят на Семьон Могилевич, една от най-могъщите фигури в руската организирана престъпност, който от 2003 година е издирван от американското ФБР за мошеничество и пране на пари, и който необезпокоявано живее в Русия вече 13 години.
За него се твърди, че дори е участвал лично по време на междуправителствените руско-украинските газови преговори.
И до ден днешен нито един от лидерите на организираните престъпни групи в Русия не е привлечен под отговорност, което едва ли може да бъде обяснено с липсата на достатъчно капацитет на службите, напротив – те се ползват със
защита на най-високо ниво
Владимир Путин е споменат два пъти в доклада на швейцарското разузнаване – във връзка с газопровода „Северен поток“.
Освен отдавнашната си дружба с майора от ЩАЗИ Матиас Варних, управляващ директор на Nord Stream AG, Путин е свързан и с швейцарския адвокат Урс Хаусхеер. Това става ясно от документите на основаната през 2005 година в Цуг фирма Nord Stream.
От 1987 до 1990 година Хаусхеером е член на съвета на директорите на Asada AG, фирма, която в нарушение на CoCom изпълнява поръчки на Държавна сигурност на ГДР. Швейцарското разузнаване смята, че Путин е влязъл в контакт с Хаусхеер още по времето, когато работи в Дрезден.
Интересен факт е, че по данни на германското списание „Фокус“, преди да се прехвърли в „Северен поток“ Урс Хаусхеер регистрира множество фирми-еднодневки в Цуг.
В началото на 2002 година разследването „Паяжина“ в Италия, което така и не стига до съда, подобно на испанското дело за руската мафия и прането на пари чрез спортни клубове, открива доказателства, че прането на пари от наркотрафик и други тежки престъпления е пряко свързано със специалните служби и властите в Русия.
Делото започва, когато по искане на италианските следователи в редица страни от Европа и САЩ са арестувани над 50 души, проведени са 146 обиска, блокирани са 200 банкови сметки. Всички те били част от престъпна международна организация за пране на пари.
С изключение на Семьон Могилевич, Борис Бирштайн и Григорий Лучански, не се назовават пълните имена на свързаните и с криминалния свят, и с руските спецслужби.
Използвани са инициали: например, „руският гражданин И.Р., офицер от СВР, разполагащ със значителни средства, от 2001 по 2003 година работил за неназована фирма в Швейцария. Фирмата е имала бизнес контакти Nordex и поддържа постоянни връзки с организираната престъпност“.
Инициалите не съвпадат с истинските, но в редица случаи може точно да се установи за кого става дума, по косвена информация.
Например, „В.Е. е представител на престъпния свят и поддържа контакти със Солнцевската групировка. От януари 2004 година е представител на Чечня в Съвета на федерацията“ - очевидно, тук става дума за Умар Джабраилов.
Друг пример е свързан с регистрираната също в Швейцария фирма за търговия с торове и е собственост на бизнесмена Вячеслав Кантор, който многократно пререгистрира в Женева фирмата Fimochim SA. Разузнаването има достатъчно основания да смята, че фирмата е контролирана от руската Служба за външно разузнаване, а Кантор поддържа връзки с престъпните групи в Перм.
Още един случай, в който могат да бъдат установени имената на действащите лица и фирми, има отношение към пране на пари на организирани престъпни групи чрез търговия с петрол.
През 1995 година в Швейцария в операцията участва фондът „Руска културна инициатива“ на Вячеслав Кирилов, свързан с Руската православна църква и Акционерното дружество от затворен тип (акциите не се предлагат на борсите и се преразпределят само между акционерите) „Международно икономическо сътрудничество“.
В Швейцария е проведено разследване за пране на пари при доставката на нефт, под предлог, че се връщат дълговете на СССР. Следователите не са открили преки доказателства за връзка със специалните служби на Русия, но фактът, че са използвани ценни книжа по руския дълг, е достатъчно показателен.
Но може би най-показателен е случаят с Григорий Лучански, създател на групата Nordex, той не само е лидер в криминалния свят, но и
посредник по прехвърлянето на „парите на КПСС“ на Запад
чрез подставени фирми, създадени от КГБ-ФСС, в края на 1980-те и началото на 1990-те години.
Нито в случая с Nordex (Григорий Лучански ), нито в случая cъс Seabeco (Борис Бирштайн) и до момента е невъзможно да се докаже по безспорен начин, че КГБ стои зад незаконните финансови операции.
Но и двамата поддържат добри политически контакти на най-високо ниво, а бързо придобитото богатство, спечелено чрез търговия с държавни ресурси, позволява да се предположи, че те едва ли са могли да действат без знанието и ободрението на органите на държавната власт.
Следите на американското разследване за пране на пари чрез Bank of New York също водят към фирмите на Лучански.
Различните взаимовръзки между организираните престъпни групи и специалните служби на Русия изплуват в скандала с прането на пари от Bank of New York. Това сочи, че в операцията, при която са откраднати 7 милиарда долара и двете страни-криминалитета и спецслужбите са работили заедно, имали са обща цел.
Интересно е, че с вице-президента на Bank of New York Наталия Гурфинкел е имал контакти Дмитрий Скигин (екстрадиран от Монако за връзки с престъпни групи и действия).
Както твърди петербургският бизнесмен Максим Фрейдзон, двамата са участвали пряко в прането на пари, чрез завладяната от руската мафия компания за търговия с нефт „Совекс“, която в момента е собственост на „Газпром“ и „Лукойл“.
Испанският прокурор Хосе Гринда дори заяви публично през 2015 година, че един от свидетелите по делото за пране на пари е потвърдил, че руската мафия е свързана със спецслужбите. Свидетелят дори признал, че Тамбовската групировка начело с Кумарин е създадена от ФСБ.
Максим Фрейдзон коментира „нерушимия съюз“ между кагебийците и бандитите така:
„Напълно съм наясно с органичната връзка между тях-те имат един и същи стил на работа и прекрасно си помагат. Бандитите винаги са купували информация от кагебейците, имаха и съвместни проекти“.
Другите свидетелства са не по-малко показателни.
Петербургският бизнесмен, собственик на компанията „Хевест“ Михаил Мокроусов, който напуска Русия през 2000 година разказва, как една от криминалните групировки се опитва да му отнеме незаконно сградата на медицинския център.
„Проблемът ми беше „решен“ от двама високопоставени чекисти, естествено срещу заплащане. По-късно, когато председател на Комитета за управление на градското имущество стана Герман Греф, „таксата спокойствие“ за бизнеса поскъпна 40 пъти и това доведе до преразпределение на собствеността в полза на хората от КГБ/ФСС“.
Представителят на японската Якудза Киничи Камиясу,
който през 90-те години „работил“ в Петербург, твърди, че негов личен шофьор бил офицер от специалните служби, който освен това му доставил и оръжие. Когато основните му партньори били арестувани за кратко, с остналания на свобода Владимир Кумарин, лидер на Тамбовската мафия, го запознал също офицер от КГБ:
„Моментът съвпадна с големите съкращения с КГБ и много офицери се прехвърлиха към организираната престъпност. Един от тях, който преди е работил в резидентурата в Бликия Изток, ме потърси сам и ми каза, че трябва да се срещна с Владимир Кумарин. Исках да изчакам партньорите ми да излязат на свобода, но те ме притискаха непрекъснато. Когато веднъж се прибрах в хотела беше пълно с хора от КГБ. Изплаших се и реших, че няма повече да остана там“, разказва японецът.
А испанския прокурор Хосе Гринда заяви публично през 2015 година, че един от свидетелите по делото за пране на пари чрез спортни клубове е потвърдил, че руската мафия е свързана със спецслужбите. Свидетелят дори признал, че Тамбовската групировка начело с Кумарин е създадена от ФСБ.
През 1990-те години служителите на специалните служби, преди всичко, действат в собствен интерес, използвайки възможностите, които им дава служебното им положение, а след това вече е трябвало да действат по заповед на службите.
Различните западни служби смятат, че не само отделни или бивши офицери от руските спецслужби са въвлечени в криминална дейност, но и, че самата ФСС е заинтересована в систематичното сътрудничество с престъпните групировки.
*Поверителен доклад на швейцарската Служба за анализ и профилактика (DAP) на Швейцарското разузнаване, в който се дава информация за връзките на специалните служби на Русия и останалите страни от ОНД с организирани престъпни групи.
Превод: Faktor.bg(със съкращения)