Петър Бояджиев, Франция
Верните бойци на задкулисието – Станишев, Първанов, Каракачанов и други техни пропагандатори насаждат в общественото мнение някаква въображаема намеса на Турция във вътрешните работи на България. Папагалски думите им се повтарят и преповтарят, издавайки единствено некомпетентността на политическата класа. Но да погледнем отвъд партизанската пропаганда. Да се опитаме да направим паралел с действията на Русия в България.
Турция е съсед на България с много важна и дълга сухопътна граница. Освен това имаме и морска граница с нея. Това е страна с 80 милиона население и с най-силната икономика в района. Притежава и най-силната армия в Европа. Ако отчетем само прокудените от комунистите, там живеят няколкостотин хиляди наши сънародници с двойно гражданство. Огромната част от тези хора чувстват България за своя родина, защото са родени тук. Имат родственици, приятели и други лични връзки. Тази даденост, добра или лоша, съществува. С рухването на Съветската империя, съветските архитекти, подпомогнати от комунистическата Държавна сигурност, успяха да поставят под политически и икономически контрол мюсюлманската общност в България и чрез нея да използуват изселниците, живеещи постоянно в Турция. Успяха да лишат българската демократична политическа тенденция от половин милион избиратели и нещо повече - да използват този ресурс точно срещу българската демократична политическа тенденция, в услуга на чужда държава, която беше в продължение на 45 години окупатор на България. Голяма част от живеещите в Турция с не голяма охота приемаха това състояние. Много от тях бяха пострадали от комунизма и отказваха да приемат контрола на Доган, нищо, че в България величаеха Сокола като голям политик и визионер. Но всичко това бе част от манипулациите и активните мероприятия. Те обслужваха единствено политическата партия ДПС и нейната върхушка. За добро или зло, турската държава толерираше това състояние. А
българските русофили и комунисти черпеха с пълни шепи ползи
от тази неестествена ситуация. В съзнанието на масовия българин се впръскваше отровата, че тази партия е протурска. За да се легитимира този образ, се създаваха дори псевдопатриотични формации като "Атака", за да поддържат жив мита, че Доган е представителят на лошата Турция в България, шпионина на петвековния ни поробител.
Организацията, която Доган създаде под контролът на руските специални служби и на българската Държавна сигурност, беше полувоенизирана и никой не можеше да диша свободно в районите, контролирани от него и обръчите му. Основна вина за легитимирането на тази формация обаче има БСП, защото именно те дадоха смесените райони на концесия на Сараите, оказваха задкулисно съдействие за утвърждаването на тези неприемливи реалности. Поне двама политици, с много висок ранг участваха в легитимирането на ДПС.
Но светът се променя, Европа се променя. Отношенията Русия - НАТО, Русия - ЕС както и Русия – САЩ също бяха поставени на сериозни изпитания чрез руската агресия в Украйна. Ситуацията още повече се усложни след намесата на Русия в Сирия и срива на цените на енергоносителите по международните пазари. Русия е в най-дълбоката криза след рухването на Съветската империя. Спецификата на властта в Русия не ѝ позволява да направи нужните корекции, за да избегне катастрофата. С други думи, всички баланси в международните отношения са разместиха и близкото бъдеще съвсем не е ясно дори и за водещите страни.
В България равновесието в обществото също не съществува. Маските масова падат от лицата на политиците и създадената задкулисна структура на властта пращи по всички шевове. Тази структура съответствуваше на
баланса на отношенията между Турция и Русия
Да, но сега те са коренно променени и поне за идните 10 години, ако не и повече недоверието няма да бъде преодоляно, заради руската агресия в Украйна. На Турция отдавна е ясно, че ДПС чрез Доган и структурите, контролирани от хора на Държавна сигурност, е инструмент на руската политика в България. Но предвид равновесието в отношенията си с Русия беше толерантна, въпреки, че през последните години Ердоган на няколко пъти даде индикации, че не иска да приеме контакт и партньорство с лица, обслужвали комунистическата доктрина и работели против етноса си. При новите реалности Турция, която е от старите членове на НАТО и кандидат за ЕС, не може да остане сляпа и глуха.
От друга страна Русия има нужда от всеки и дори най-малък актив, в който е вложила средства и усилия. Така се стигна да агресивната атака на Доган пред опасността да изгуби контрол над полувоенизираната си организация. От интерес ли е за България да бъде подкопана и разобличена тази фалшива политическа организация, която от години се е превърнала единствено в машина за печелене на пари и обществени поръчки, забравяйки основните ценности, заради които бе създадена – правата и свободите? Отговорът е „да“ и той е в съзвучие с обществените нагласи. От години открито се говори за опасността и вредите на тази обслужваща Русия и интересите й в България полувоенизирана организация.
Така, като контрапункт на руските интереси и агресия у нас бе противопоставен митът, че Турция се намесва във вътрешните работи на България, че има някакви тайни и специални геополитически интереси. Всъщност тази опасна игра -
с образите на „приятеля“ и „врага“
се експлоатира мощно и умело още след Освобождението ни от Османско владичество. Какво може да иска Турция от България ? Земя ли, нефт, газ, природни изкопаеми? Ако Турция имаше агресивните намерения, то поне няколко пъти имаше възможности да действа срещу България – след насилствения Възродителен процес, по време на Голямата екскурзия през лятото на 1989 г., непосредствено след разпускането на Варшавският договор. Турция можеше да си присвои територии от България, каквито неадекватни примири даваше и бившият премиер – съветски гражданин – Сергей Станишев.
Но да оставим митовете и внушените страхове за глупаците и да говорим конкретно за претенциите на Турция. Основната й претенция е една - да няма зад гърбът си руската пета колона в лицето на Доган, която е приватизирала гласовете на огромна маса етнически турци и мюсюлмани, превърнати в крепостни селяни с мълчаливото съгласие на държавата. Русия отиде на границата на Турция със Сирия. Всеки ден и инжектират бежанци. Всеки ден подклаждат кюрдските комунисти да трошат мирното съжителство чрез атентати. Турция иска на вратата на Европа мир и приятел. За нея това е важно, а не
руски троянски кон, вързан в Боянските сараи
Стратегически важният за България въпрос е да изясним каква е намесата на Русия във вътрешните работи на страната ни? Колко са проруските партии в България, опаковани в различни цветове? Защо тези формации пред националните интереси винаги предпочитат руските. Те водят масова пропагандна война срещу България, но и срещу Турция и то последователно в полза на Русия. С тях е едрият бизнес, който е основно руски, медийната пропаганда, също е на команда от Кремъл. Нещо повече - в управляващата коалиция също се уредили проруски партии - като ВМРО и АБВ, които водят системно антитурска политика в полза не на България, а на Русия. Идва моментът когато е нужна много политическа смелост, за да се дефинират, обявят и защитят трайните български национални интереси. Утре ще бъде късно, ако днес си затваряме очите. Нямаме нужда от митове и създаване на фалшиви страхове чрез хибридни войни, а от реалистични оценки за българската кауза - чиста и свята европейска република, нямаща нищо общо с държавата на мафията, обръчите и задкулисието, които изцеждат националната енергия.
Днес на нацията е необходимо да прогледне, но с очите на Строителите на съвременна България, на народните будители, които преди 138 години осъзнаха какво страшно нещо е московлъкът. Това, което те са видели и усетили, беше сатрапски пазено през 45-годишното комунистическо робство. Подмениха историята ни, скриха и пренаписаха истинските слова на патриотите ни, накараха ни да виждаме себе си единствено през московските интереси. Днес дори и някои уж десни политици припяват, че имало антируска истерия. Няма истерия, а просто народно проглеждане и осъзнаване, които повече не могат да бъдат оковани с митове и фалшификации.