Александър Йорданов*
Всички знаем: приятел в нужда се познава. И с него се споделя – болка, тревога, проблем. На приятел ръка се подава. Ако сгреши – казваш му в очите. Ако ти сгрешиш – споделяш с него. Приятелството предполага откровеност и откритост, а не лицемерие и потайност. Затова и казваме: или си приятел или има нещо скрито-покрито.
Днес ще разгледаме въпроса:
МОГАТ ЛИ РУСОФИЛИТЕ ДА НИ БЪДАТ ПРИЯТЕЛИ?
Казват ли ни те истината за себе си и за своята „любима”? Вече се досещате сами, че ако „русофилите” ни бяха приятели, то те щяха да бъдат най-големите критици на руската империя. Както такива са били нашите възрожденци и националреволюционери – това сме го учили в урока по история. Щяха да критикуват и категорично да отричат съветския комунизъм – Русия на Ленин, на Сталин, на Брежнев. Щяха да кажат директно на Путин: хей, самозабравилият се, спри се, 21 век сме, не нападай други държави и
не граби територии като гърменски ром
Щяха да споделят с нас, българският народ, колко злини е донесъл на човечеството съветският комунизъм. Да разказват като на приятел ден и нощ, колко милиони хора е избил режимът на руския сатрап Сталин и как днешният руски президент възхвалява този главорез. Русофилите обаче крият от българския народ тези истини, не говорят за тях, дори се опитват да рекламират това ужасно античовешко време в държавата, на която са „фили”. Разбира се, тази потайност или открити лъжи, показват, че наистина са русофили, а не българофили, т.е.приятели.
Но като добър човек, който цени приятелството, аз искам да вярвам, че русофилите са фили на Русия не заради Ленин, Сталин, Брежнев и Путин, а заради нещо друго. Но те мълчат за това „друго” и не го споделят. И така засилват съмнението, че харесват руското и съветското, заради някой руски император, заради Ленин, Сталин, Брежнев и Путин. Защото логично е да е обратното – АКО ХАРЕСВАШ РУСКОТО, НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ХАРЕСВАШ руските императори, Ленин, Сталин, Брежнев И Путин. Разбира се, има и друга гледна точка. И тя е, че руските императори, Ленин, Сталин, Брежнев и Путин са еманация на руското.
Каквито са руснаците такива са им и „вождовете”
Или, каквито са „вождовете”, такива са и руснаците. Казано по нашенски – ЕДИН ДОЛ ДРЕНКИ. Ако русофилите са приятели на България, то те би трябвало първи да споделят с нас това, което вчера говорихме в часа по история – как зад гърба ни Русия е сключвала договори за окупация и разделение на единното ни отечество. Биха ни казали русофилите, какво зло за човеството са донесли и носят все още Ленин, Сталин, Брежнев и Путин. Не го правят. А ние, българите, ценим приятелите. И приятелството. Но трябва ли тогава да ценим русофилите и русофилството? По погледите Ви чета отговора: не не трябва. Защото не са приятели. Благодаря за вниманието. Свободни сте.
*Текстът е публикуван във Фейсбук страницата на автора.