Денят е 5-и декември 1989 г., градът е Дрезден. Минали са едва няколко седмици след като Берлинската стена е съборена. Комунизмът в Източна Германия умира бързо и силата на доскоро потискания народ изглежда неустоима.
Пред щаб квартирата на ЩАЗИ (източногерманските комунистически тайни служби, еквивалент на Държавна сигурност) се събира огромна тълпа, която напада сградата. Бившите всевластни служби изглеждат безсилни. Малка група демонстриращи решава да пресече пътя към голяма къща, която тогава е местният щаб на съветските тайни служби, КГБ.
"Охранителят на оградата моментално избяга обратно в къщата", припомня си един от групата, Зигфрид Данат.
"Малко след това един офицер се показа – доста малък и раздразнен. Той заяви на нашата група: "Не се опитвайте да влезете в този имот. Моите другари са въоръжени и им е дадена властта да използват оръжията си при необходимост".
Това убеждава групата да се оттегли.
Офицерът от КГБ е знаел колко точно опасна остава ситуацията. По-късно той описва как се е обадил на щаба на танкова дивизия на Червената армия, за да поиска защита. Отговорът, който получава, е опустошителен, променящ живота шок.
"Не можем да направим нищо без заповеди от Москва. А Москва мълчи", заявява гласът от другата страна.
Фразата "Москва мълчи" преследва този мъж оттогава. Предизвикателен, но безпомощен докато революцията от 1989 г. го помита, сега самият той е "Москва" - президентът на Русия Владимир Путин.
"Мисля, че това е ключът към разбирането на Путин", смята неговият германски биограф Борис Райтшулер.
"Бихме имали друг Путин и друга Русия без прекараното от него време в Източна Германия".
Това преживяване му дава уроци, които той никога не е забравил, дава му идеи как да моделира обществото и оформя амбициите му за силна мрежа и лично богатство. Повече от всичко, то остава в него дълбокото впечатление на крехкостта на политическия елит, който лесно може да бъде свален от народа.
Путин пристига в Дрезден в средата на 80-те години на първото си чуждестранно назначение като агент на КГБ.
Германската демократична република е важен преден пост на Московската сила и често е наричана "витрина на социализма", тъй като за нея се полагат най-много усилия да изглежда добре уредена под комунистическа власт. Заради нейната близост до Западна Европа страната е пълна със съветски военни и шпиони.
Путин искал да е член на КГБ, откакто бил млад, вдъхновен от известните съветски истории за тайни агенти. Той си припомня:
"Усилията на един човек могат да постигнат това, което цели армии не могат. Един шпионин може да реши съдбата на хиляди хора".
В началото основната част от работата му в Дрезден е скучна бумащина. Сред документите в архивите на ЩАЗИ в Дрезден има писмо от Путин, в което той моли за помощ ЩАЗИ за прокарването на телефон за техен доносник.
Има също така детайли за безкрайните съветско-източногермански социални събития, на които Путин е присъствал, за да подчертае връзката между двете страни. Но ако шпионската работа не е толкова вълнуваща, то Путин и младото му семейство поне са могли да се насладят на сравнително добрия живот в Източна Германия.
Тогавашната жена на Путин Людмила си припомня за огромните разлики между живота в СССР и Източна Германия.
"Улиците бяха чисти. Те миеха прозорците си веднъж седмично", заявява тя в интервю, публикувано през 2000 г. Интервюто е част от проекта First Person – книга с интервюта с новия и тогава малко познат президент на Русия.
Семейство Путин живеело в специален блок със семейства от КГБ и ЩАЗИ. Людмила забелязва интересен факт:
"Хората от държавната сигурност на ГДР получаваха по-високи заплати от нашите хора, съдейки по това как нашите германски съседи живееха. Разбира се, ние се опитвахме да икономисваме и да спестим достатъчно, за да си купим кола".
Източна Германия е имала по-висок стандарт на живот от Съветския съюз и бившият колега от КГБ Влазимир Улоцев описва как Путин е прекарвал часове наред преглеждайки западни каталози за поръчка по пощата, за да е в час с модата. Той също така се е наслаждавал на бирата и си е осигурил специална седмична доставка от местната Radeberger. Това го карало да изглежда по-малко спретнат от гологръдия спортен имидж, който днес му градят президентските ПР-и.
Източна Германия се различава от СССР и в друго отношения. В страната има няколко отделни политически партии, макар и страната все още да е под комунистическа власт – или поне така изглежда.
"Той имаше като цяло един свой малък рай, смяташе, че Източна Германия е неговият политически модел. Сега той построи някакъв вид Източна Германия в Русия", коментира Борис Райсшустер.
През есента на 1989 г. този рай се превръща в ад за КГБ. По улиците на Дрезден Путин наблюдава как властта на народа се надига по неочакван начин.
В началото на октомври стотици източногерманци, които са потърсили политическо убежище в западногерманското посолство в Прага, получават разрешение да отпътуват за Запада в запечатани влакове. Докато преминават през Дрезден, огромни тълпи се опитват да пробият през кордона и се опитват да се качат на влаковете, за да избягат от социалистическия рай.
Комунистическият кмет на Дрезден по това време Волфганг Бергхофер заявява, че е настъпил хаос, когато осилите за сигурност започват да се борят с практически цялото местно население.
Мнозина са смятали насилието за неизбежно.
"Съветски танкови войски бяха разположена в нашия град", припомня си Бергхофер.
"И съветските генерали ми заявиха ясно: "Ако има заповед от Москва, танковете ще влязат".
След като Берлинската стена пада на 9-и ноември, тълпите стават по-дръзки навсякъде. Те приближават крепостите на властта на ЩАЗИ и КГБ в Дрезден.
Без съмнение Владимир Путин е смятал, че висшите съветски офицери – мъже, с които той редовно е общувал – наистина ще изпратят танковете.
Но не, Москва под ръководството на президента Михаил Горбачов "мълчи". Танковете на Червената армия няма да бъдат използвани.
Той и колегите му от КГБ панически изгарят доказателства за шпионската им дейност.
"Аз лично изгорих голямо количество материали", припомня си Путин във First Person. "Изгорихме толкова много неща, че печката избухна".
Две седмици по-късно на Путин бива нанесена нова травма, когато канцлерът на Западна Германия Хелмут Кол пристига в града. Той произнася реч, която прави обединението на Германия да изглежда неизбежно, а Източна Германия обречена.
Кол хвали Горбачов, човекът в Москва, който не праща танковете, и използва патриотичен език. Произнася думи като Vaterland (родина), които като цяло са били табу в Германия от войната и които сега предизвикват екстаз.
Не се знае дали Путин е бил в тази тълпа. Но като агент на КГБ в Дрезден той със сигурност е знаел всичко за случващото се.
Социалният взрив в Източна Германия през последвалите месеци оставя сериозен белег върху неговия живот и живота на семейството му.
"Ние имахме ужасното чувство, че страната, която почти бе станала наш дом, повече нямаше да съществува", споделя съпругата му Людмила. "Моят съсед, който бе мой приятел, плака цяла седмица. Това бе срив на всичко – техните животи, техните кариери".
Един от ключовите контакти на Путин в ЩАЗИ, генерал майор Хорст Бьом – човекът, който му е помогнал с инсталирането на телефонната линия за доносника, е бил унижен от демонстрантите и се самоубива в началото на 1990 г.
Това предупреждение какво може да се случи, когато властта на народа стане доминираща, със сигурност е било обмисляно от Путин по време на дългия му път към дома.
"Германските им приятели им дали 20-годишна пералня и с това те карали до Ленинград (дн. Санкт Петербург)", разказва биографът на Путин и негов критик Маша Гесен.
"Имало е силно усещане, че той е служил на родината си и не е имал какво да покаже от тази служба".
Той се завръща в страна, която е трансформирана от Михаил Горбачов и самата тя е на ръба на разпада.
"Той се е оказал в страна, която се е променила по начини, които той не е разбирал и не е искал да приеме", твърди Гесен.
Родният му град Ленинград сега отново се превръща в Санкт Петербург. Какво би могъл да прави той там?
За известно време обмисля да кара такси. Но скоро Путин осъзнава, че е придобил нещо много по-ценно от стара пералня.
В Дрезден той е бил част от група хора, които може да са загубили ролите си в Съветския съюз, но са добре позиционирани, за да преуспяват в личен и политически план в новата Русия.
В архивите на ЩАЗИ в Дрезден е оцеляла снимка на Путин от годините му там. Той е в група на висши съветски и източногермански военни и дейци от разузнаването. Той е с относително нисък ранг на тази снимка, забутан в ъгъла, но вече има връзки с елита.
Професор Карън Давиша от Университета в Маями, автор на книгата "Клептокрацията на Путин: Кой притежава Русия?", твърди, че хората, които е срещнал в Дрезден, "ще станат... част от вътрешния му кръг".
Те включват Сергей Чемезов, който от години ръководи руската агенция за износ на оръжия, а сега ръководи държавната програма за подкрепа на технологиите, както и Николай Токарев, който е директор на държавната газопроводна компания "Транснефт".
Не само руските колеги на Путин са останали близки с него.
Да вземем за пример Матиас Варниг – бивш офицер на ЩАЗИ, за който се смята, че е бил в Дрезден по същото време, когато и Путин е бил. Той сега е управляващ директор на "Северен поток" - газопровода, който внася газ директно от Русия за Германия през Балтийско море.
Този газопровод символизираше това, което доскоро бе смятано за новата специална връзка на Германия с Русия. Кризата в Украйна най-малкото остави тази връзка на изкачване.
Наблюдателите на Путин вярват, че събития като протестите на Майдана в Киев са предизвикали лоши спомени – най-вече онази нощ в Дрезден през декември 1989 г.
В него може още да има спомен за това как промяната може да бъде оформена не само от сила или слабост, но и от емоция. През 1989 г. той видя в Дрезден как патриотичното чувство, обединено с желанието за демокрация, се оказва много по-могъщо от комунистическата идеология.
Когато се чудим какво ще направи Владимир Путин, добре е първо да си припомним какво е преживял до момента. Едно нещо е сигурно – докато Владимир Путин е на власт в Москва е малко вероятно Москва да е тиха.