Иван Сотиров, специално за Faktor.bg
При гласуването на новия заем в парламента, целият народ видя поредната омерзителна сцена, при която цели парламентарни групи и хора, които претендират, че са лидери, гласуваха точно обратното на това, за което се клеха до последно пред избирателите си. Не вярвам Първанов наистина да се оттегли като председател на АБВ, ако това не е поредното разиграване в стил - оставка значи оставам, ще може да кажем, че това е първият достоен политически ход от негова страна. Въпросът е дали Радан ще намери и грам политическо достойнство да подаде своята оставка, след като за пореден път нагло излъга избирателите си. Предводителят на храбрите рефор-мишки ни наду главата с обяснения колко е важно да се гласува за заема, а в пленарна зала направи точно обратното. Така беше и с предизборните му заклинания, че никога няма да гласува за това Борисов да е премиер - сигурно скъпите избиратели на РБ помнят това?! Нали също така реформаторите говореха, че ще подкрепят правителство с ограничен мандат, за да се проведат нови избори в рамките на една година. Сега, на реформаторите основният им аргумент за заема е осигуряването на стабилност, за да се изкара целият мандат. Май уютното място във властта под крилото на ГЕРБ им се услади?!
Драмата на Радан
е, че хем иска да е лидер на РБ, хем да се държи като опозиция на собствената си парламентарна група. Тези номера трябва да ги остави на Доган, защото на него не му отиват – изглежда комично. Който иска да е в опозиция си подава оставката и преминава в опозиция - няма как да си и на власт, и в опозиция; просто няма как! Тези Ганьовски номера не отиват на интелектуалната претенция на лидера на ДСБ. Срамно, срамно е за Радан да се радва, че си решава проблема с избирателите благодарение на това, че Гоце си е подал оставката! Дотам ли се стигна - от действията на Гоце да зависят отношенията на Радан с тези, които гласуваха за РБ? Ами ако Гоце се е пошегувал, ако размисли, ако националното ръководство на АБВ не му приеме оставката, ако го разубедят?! Какво става с Кънев и с неговите избиратели?!
Лидера на ДСБ казва: - „Пада ми голямо гайле от душата. С групата на АБВ работим много добре, просто работата ми с Георги Първанов бе голям компромис от моя страна.“ Тогава възникват въпросите към Кънев: А с шефа на групата на АБВ, антипротестъра и приятел на Трактора, Борислав Борисов добре ли работите? А с Румен Петков - как сте вие, двамата с Найден Зеленогорски? А с оня, когото избрахте за вицепремиер, Калфин, как сте? Той не беше ли министър и на Станишев? Чували ли сте, г-н Кънев за крилатата мисъл на Калфин, че :„Който обича Русия, той обича България!“? Тази сентенция е от кампанията на Калфин като кандидат-президент на БСП, произнесена на онова антибългарско сборище което комунистите организират ежегодно на язовир Копринка. Забелязахте ли също така, г-н Кънев, че Калфин, през цялата си кампания за президент говореше за големия шлем и как няма да пипа агентите на ДС в Президентството и посолствата?
Радан трябва да отговори и на въпроса:
Защо гласува против заема,
за който така горещо ни агитираше? Заради обърканите разсъждения, породени от сложното раздвоение, в което пак е изпаднал или просто защото видя, че РБ, от единствена опора на управлението, за каквато се помислиха в последните няколко дни, отново е изпаднал в компанията на предлагащите се на ГЕРБ : АБВ, ДПС и гастрольорите на Ковачки.
Знам, Радан е прав когато казва,че: „РБ не се купува и не се продава“, защото РБ вече е продаден на тези, които му осигуряват медиен комфорт, на който и ГЕРБ могат да завиждат. Знам, че тези, които стоят зад Кънев, са му поставили високо-патриотичната задача да им осигури икономическите територии, в които са се настанили тези гадни завоеватели от ДПС. Знам обаче, че пред лидерите на РБ има и една по-скромна задача, задачата поставена от десните избиратели, а тя е да се носи отговорност и че Радан трябва да се научи да носи отговорност, ако иска да бъде десен политик и лидер. Така поне пише в книжките, които реформаторите обичат да четат и цитират – Дясното е отговорност! Това, което бих добавил е, че лидерството не е пост, а начин на поведение - tanti nomini nullum par elogium — много звани, малко призвани!