Дебатът „За“ или „Против“ разпадащия се паметник „1300 години България“ пред НДК премина в съдебна фаза. Бранят го авторът – проф. Валентин Старчев и пазителите на заветите на XII конгрес на БКП, в чиято чест реално е издигнат. От другата страна, има идеята там да бъде възстановен Мемориалът на загиналите български войни от Първи и Шести полк, разрушен в годините на комунизма. Един от инициаторите е Пейо Колев, автор на сайта “Изгубената България“, съхранил няколко хиляди уникални снимки от миналото на родината.
Faktorbg ви предлага коментара на Пейо Колев, по скандалната тема, публикуван на страницата му във Фейсбук.
Краткият текст, който бях подготвил за дебата. Реших да не го чета, когато видях колко откровени психопати бяха дошли в защита на петохуйника. Няма никакъв смисъл от дебат с такива хора, защото никакви аргументи не са в състояние да променят мнението им.
Адмирации и респект към проф. Александър Кьосев, проф. Слави Минеков, проф. Михаил Неделчев, д-р Тодор Чобанов, Прошко Прошков, Иво Антонов и всички други, които имаха нерви да обяснят очевидното на психо-дружинката, макар да се съмнявам да има повече полза от това да спориш с радиоточка. Както казах - ние няма да отстъпим, защото сме на правилната страна.
Щеше ми се, да ви прочета нещо разтърсващо, нещо, написано от някого, чийто авторитет е останал безспорен, нещо като Епопея на забравените от Вазов, защото тя би била толкова на място, когато говорим за памет. После обаче разбрах, че няма никакъв смисъл, защото тъкмо паметта е била проблем, тази памет за падналите, така старателно разградена и захвърлена в задния двор до оградата на военното гробище. Много е тънка границата между патологията на патоса и преклонението пред паметта, малка крачка - и вече си я престъпил, и попадаш в блатото на патриотарщината. Точно там е удобното място на всяка смислена кауза, защото трудно се оборват наглед нормални аргументи против нея.
Запознат съм с всички аргументи, пласирани навред от защитниците на онова съоръжение, красиво опаковани в благородното „да спасим”. Вариациите се простират от неразбиране на високото изкуство, преминаващи през сравнения с Айфеловата кула, с пирамидите, та дори и с Колизеума и стигат до беспросветността на талибаните. Кой знае защо пропускат червените кхмери, може би поради чувствителност към конкретното оцветяване. Трябва да ви кажа, че аргументацията на спасителите, макар и твърде закъсняла еволюира, или по-точно мутира ежедневно като едноклетъчно, изложено на силна радиация. Пласират се щедро версии, коя от коя по-убедителни. Как мемориалът бил разрушен от бомбардировките, а не за да се издигне онова нещо там, как всъщност нямал автор (откакто се разбра, че има - е обявен за мракобесник), защото това били просто три калкана с табели, как дори не бил точно там, дори има абсурдно твърдение, че всъщност и те искали възстановяването му, но на по по-подходящо място, защото не било редно да се събаря паметник, за да се вдига друг.
Да, не е редно съгласен съм, но тъкмо това се е случило и то не заради бомбардировките, а цели 30 години по-късно. И то точно там, до метър. При това, не за да се отбележи спорната годишнина от хилядолетна България, а за да се отбележи 12-ият конгрес на българската комунистическа партия. Изглежда този конгрес е бил доста важен, след като и днес
защитават годишнината в съда
Защото когато жалиш в съда, всъщност си пазиш интереса. Любопитно, в този случай интересът политически ли е, или финансов, или пък и двете? Защото тая годишнина от 12-ия конгрес на БКП е заплатена твърде щедро с пари от нашите джобове – 5 милиона в 1981 г. – за протокола около 50 милиона сегашни. Е, резултатът е твърде жалък за тая сума – разпадът започва доста скоро след конгреса, както впрочем и на целия режим. Всички знаем какво е останало от него, и всички се досещаме, че „спасяване” би означавало повторно построяване. Защо? Нови няколко милиона? Или нов конгрес? Или просто искат да ни осъдят хем да го платим отново, хем да го харесваме. Ама ние тая присъда я излежахме, другари, ние простосмъртните талибани, които го платихме.
И последно, разчистването на руините му не е политически въпрос – политически въпрос беше построяването му и събарянето на Мемориала на 1-ви и 6-ти полк.
Възстановяването на мемориала е
въпрос на морал и на справедливост
За да не питат утре децата „какво е това?” и да се чудим как да им обясним какво е 12-ти конгрес на БКП в името на високото изкуство. Ние сме длъжници на 3000 загинали в битки, за да можем днес да дебатираме постиженията на художествено-творческата номенклатура.