​БСП катастрофира, но в Пловдив Гочиту Гергов празнува победа

Пет масони на олигарха пробутани в парламента чрез различни партии

Христо Марков

Тези дни имах няколко инцидентни срещи с видни пловдивски социалисти. Без изключение всички са стресирани от унижението, което преживя БСП в двата пловдивски района – в града се докопаха до един мандат, а в областта с кански усилия успяха да вкарат двама – изпратения от Дериормана Димитър Дъбов, а Генов влезе от задна позиция, ползвайки преференцията. При това и двата района са с дължина на листите от 11 потенциални депутати. К. Арнаудов от Лява алтернатива: „Просто е невероятно как преживяваме този резил в двата района, а Гочиту се държи сякаш сме спечелили изборите. Този човек е пълен дебил и няма нищо общо със социалистическата партия, всичко при него е далавера и измама!” Към това възмущение се присъединява и един от водачите на младежите социалисти Иван Петков-Бебето: „Георги Гергов даде мъжка дума и трябва да я изпълни. На последната градска конференция той обеща, ако БСП има слаб резултат, още на 11 октомври да си подаде оставката от градската организация, а на 12-и и от областната. Време е най-после столетницата в Пловдив да има нов председател. 

Това с Гергов е най-голямото унижение, което сме преживявали!”

Стойчо Илиев е съвсем откровен: „Ние сме превърнати от Гергов в поделение на масонската му организация „Слънце-Ориент”. Самият той на градската конференция каза, че трябва да се гордеем, че той е и шеф на масоните в Пловдив и непрекъснато повтаряше и в града, и в областта да не се гласува преференциално, за да „не се прецака точния човек на „Позитано”, а когато му припомнихме, че е обещал на 11 октомври да се оттегли той най-нагло отвърна: ”Вие какво искате, бе… Аз моите хора/разбирай масоните/ си ги вкарах, дори и в различни листи. И Славчо/Атанасов/, и Шишков/Димитър/, и Борисов/Борислав/, и Венци/Каймаканов/ са наши хора, не е само Жоро Търновалийски. Политиката е сложна игра и трябва да имаш позиции навсякъде, да имаш влияние, не е само да вдигаш лозунги и знамена. На мен БСП ми е длъжник, аз толкова пари съм дал за тази партия, а вие искате да се откажа… Да не ме е ебал лудия, та да се отказвам, че двама-трима лумпени ми искат оставката. Я си гледайте работата, до месец ще имаме ново изпълнително бюро на БСП и започваме отново да градим организация.”

Пловдивските активисти на столетницата ми разказаха такива покъртителни сценки с лидера им Гергов, достойни за всяка панаирджийска сбирка на цигани. Като тази с дългогодишната червена хетера Пенка Калинкова – културтрегер на пловдивските червени фенери, дописник на в-к „Дума” и яростен радетел за българо-съветска дружба „от векове за векове”. Разказва Петър Ганчев от организацията на БСП в район „Северен”: „Стана Пенка да се изказва срещу своеволията на Гергов, критикува го съвсем обосновано жената, а той стана да и отговори и смрази всички: „Ами вижте кой е станал да се заяжда с мен – Пена?! Абе, Пено, що не млъкнеш и не се скриеш? Толкова пари съм ти давал, за документални филми, за какво ли не. Тук няма човек, който да не ми е искал лична услуга и най-често искате пари за това или онова. Като Пена – сега се сетила, че аз съм лош, а след това ще дойде да иска парички, както го е правила толкова години.” Най-безцеремонно я отряза, това е нивото и в градската, и в областната организация на БСП, такова падение преживяхме с него…”

След изборите в редиците на пловдивските социалисти особено е актуален един познат рефрен: 

„Кой?, Кой? Кой предложи Георги Търновалийски?”. 

Дори в документите на шестте района след изборите фигурира зловещият въпрос, който си е съвсем, ама съвсем риторичен, но Гергов отпразнува вече личната си победа на масонска сбирка миналата седмица, този път в новопостроен техен храм в село Белащица, за да са по-закътани за хорските очи. Там Гочиту в прав текст заявил, че е особено доволен от постигнатите резултати и „братята” завоювали сериозно лоби в бъдещия парламент, въпреки че за първи път в гр. Пловдив собствената му партия се срива до позорните по-малко от 20 000 гласа. Жестоко бе отмъщението на Гергов към бившия червен министър Петър Мутафчиев, който му се пишел близък другар, но на конгреса подкрепил с неговите 15 гласа кандидатурата на Корнелия Нинова за председател, а не свинепаса от с. Нивянин. И веднага не закъснява отмъщението: Мутафчиев е изхвърлен от всички листи на БСП и тотално изолиран от делата на партията в областната структура. На слисаните съграждани на Мутафчиев в Първомай червения олигарх обявил без никакво притеснение: „Така му се пада! Обеща на конгреса на ме подкрепи, а даде гласовете за Нинова, аз на предателите не прощавам!”

Наглостта, самодоволието и безочието на Георги Гергов достигна нови висоти миналата седмица, когато в интервю пред Радио Пловдив заяви: „Ако аз си подам оставката, то следва и цялата партия да направи това.” Въпреки трусовете сред обикновените социалисти в гр. Пловдив и Пловдивска област председателят им Гергов ще остане да ги води, но се замислям като каква е тази партия, която е функция на един крайно прост, елементарен и безмерно нагъл човек като Гочиту, който намира вече десетилетия път към абсолютно всички партии. Бе влязъл под кожата на Иван Костов и Петър Стоянов през 1999 год. и обяви, че бил „винаги от СДС”, докато му харизаха един куп хотели, после се прехвърли чевръсто към НДСВ е дори си спечели от Милен Велчев номинацията за кмет на Пловдив, а след като царете слязоха от властовия Олимп оглави всички местни социалисти и се произведе в „потомствен комунист”. И се връщам към пророческите думи на Асен Мичковски, когато го попитах през 1993 г. като какво общо има с този крайно елементарен човек, а той ми отговори: 

„Да, простак е, но има гениалната дарба да знае точно на кого, колко и за какво да даде…”

И вече двадесет години се убеждавам колко е бил прозорлив синия икономист. От три години Гергов живее в пълна хармония и приятелски, дружески отношения и с Герб в града , особено с кмета Иван Тотев, а протестиращите и гласуващите в града под тепетата непрекъснато и упорито налагат с бюлетини волята си, срещу бившите комунисти. На последните избори Герб в града за пореден път постигна най-високия резултат за страната – 42.4%, но Гочиту въобще не дава и полъх да повее към неговия пловдивски „долче вита” с всички политически партии, дори напротив – нагло и безцеремонно демонстрира абсолютната си власт в подземните, задкулисни, пловдивски потайности.

И вече си питам ще дойде ли някой, който да сложи край на това безобразие, пък социалистите да си го търпят и да му се радват?!