В неделя минаваме от лятно часово време към астрономическо. В 4 ч на 26 октомври, когато е Димитровден, трябва да върнем стрелките на часовниците с час назад. Преминаването към зимно часово време пести енергия и осигурява повече светлина на хората.
Промяната обърква биологичния часовник на човека, обясни д-р Бисер Георгиев, специалист по обща медицина в 11-и ДКЦ в София. Характерни за сезона са депресивните състояния. Сред неприятните симптоми са гадене, световъртеж, главоболие, дезориентиране, намаляване на апетита. Основната причина е нарушаването на нормалната продукция на хормона мелатонин.
Няколко дни са необходими за адаптация на организма. За да се преодолеят трудностите, е добре да се увеличи физическото натоварване, съветва д-р Георгиев. Това осигурявало по-лесно заспиване. В този период е важно пълноценното хранене. Не трябва да се злоупотребява с алкохола и напитките с кофеин.
Организмът ще трябва да се адаптира допълнително и заради предстоящото захлаждане – през уикенда температурите чувствително падат надолу и се очаква да вали сняг.
Въпросът за здравните проблеми
Изследването "Смяната на лятно и зимно часово време и инфарктът на миокарда", публикувано в New England Journal of Medicine през 2008 г., установява, че случаите на инфаркти нарастват силно в първите три дни след прехода към лятно часово време през пролетта. Обратно, имало е по-малко случаи на сърдечни удари при прехода от лятно към зимно време наесен. Изследователите твърдят, че най-разумното обяснение за това е негативният ефект от недоспиването върху сърдечно-съдовата система.
Друго изследване, публикувано в Current Biology през 2007, твърди, че системата за смяна на ден и нощ в човешкия организъм не се пренастройва към завъртането на часовника и сезонната адаптация към смяната на времетраенето на светлото време се нарушава от лятното часово време. Друго изследване от 2008 г. анализира връзката между лятното часово време и общото човешко здраве, особено психичното такова, като свързва завъртането на часовника напред през лятото с ръст на самоубийствата.
Независимо от всички аргументи "за" и "против", България засега си остава стабилен привърженик на завъртането на часовника през пролетта и есента - и не е спряла да го прави от 1979 г. насам.
Изследването "Смяната на лятно и зимно часово време и инфарктът на
миокарда", публикувано в New England Journal of Medicine през 2008 г.,
установява, че случаите на инфаркти нарастват силно в първите три дни
след прехода към лятно часово време през пролетта.
Обратно, имало е по-малко случаи на сърдечни удари при прехода
от лятно към зимно време наесен. Изследователите твърдят, че
най-разумното обяснение за това е негативният ефект от недоспиването
върху сърдечно-съдовата система.
Друго изследване, публикувано в Current Biology през 2007,
твърди, че системата за смяна на ден и нощ в човешкия организъм не се
пренастройва към завъртането на часовника и сезонната адаптация към
смяната на времетраенето на светлото време се нарушава от лятното часово
време. Друго изследване от 2008 г. анализира връзката между лятното
часово време и общото човешко здраве, особено психичното такова, като
свързва завъртането на часовника напред през лятото с ръст на
самоубийствата.