У нас всяка година около 200 българчета се раждат с "парализирана" ръка. Не могат да я движат, тя "виси" неестествено, безжизнена е и сякаш им е чужда. Състоянието се нарича родова или акушерска парализа. Причинява се от начина на раждане, ако то е било проблемно, както и от малформации у майката.
"Става дума за травматично увреждане на нервния сплит - наричан още плексус, който отговаря за функцията на съответния горен крайник. Т.е. нервният ток към мускула е прекъснат. Не става дума за две или три деца. Проблемът е тежък, социално значим, но искаме хората да знаят, че е лечим!", заяви доц. Маргарита Кътева, специалист по хирургия на ръката в столичния "Пирогов", информира Труд. Тя е българката, която прави уникалните операции и връща движението в малките ръчички на бебета и едва проходили мъници.
Като на Матьо. Той е от сливенското село Калояново и е едно от родилите се през миналата година деца (идва на бял свят на 30 септември) с акушерска парализа. "Като го видяхме за първи път, ръката му беше неподвижна. Чудехме се какво му е. Притеснявахме се много! Чухме обаче, че има една доцентка в София, която прави нужната интервенция и отидохме при нея", разказа вчера бащата на Матьо - Стоян Василев (29 г.).
Доц. Кътева оперира тримесечното бебе през януари, а четири месеца по-късно родителите му се обаждат по телефона. Точно седмица преди Великден. "Докторке, Матьо движи ръката си! Може да я свива в лакътя, хваща предмети", казват щастливите родители. Водят сина си в "Пирогов" и доц. Кътева го преглежда. Операцията е успешна. Дала е резултат.
Ако не бяхме открили доцентката,Матьо щешеда е инвалидказва младият татко, който има и три малки дъщери.
Още с навършването на тримесечна възраст бебетата, чиято ръка е безжизнена, могат да се подложат на връщащата към нормален живот операция. "При хирургичната интервенция правим ревизия на нервния сплит, т.е. проверяваме доколко структурите му са увредени. Проблемът в тях може да се дължи на кръвоизлив, който да ги притиска, възможно е плексусът да е усукан или да е прекъснат. Затова нашата задача е да "изчистим" кръвоизлива и ако някъде нещо в тъканите е прекъснато, да го зашием", посочи доц. Кътева. Казано така, много хора ще си кажат - виж ти, колко е лесно. Но за да е в състояние да направи интервенцията, доц. Кътева е учила над 20 години. Тя е възпитаник на световноизвестния корифей на т.нар. хирургия на плексуса - австрийския проф. Хано Милези. Както тя казва на близките си: "Само аз си знам колко операции с учебна цел съм направила, докато се науча..."
За да не е единствената у нас, която да може да се справя с тежкото състояние, доцентката създава екип. Най-ценното в труда е, че отстранява травмата още в самото начало, месеци след раждането. Т.е. не чака години наред пациентът да се мъчи и чак след това да се намеси. Още повече че колкото по-рано се стигне до хирурга, толкова по-лесно се постига положителен резултат.
"Ако още в самото начало зашиеш прекъснатия нерв, той се възстановява. Затова трябва да се реагира до втората година от живота на човека! Ако обаче поемеш пациента, когато той е на 10-20 или повече години, не се знае какво точно е разкъсано и чакаш с години след операцията да се възстанови функцията на нерва! Само че не е сигурно дали ще стигнем до очаквания ефект. В същото време човекът всеки ден ходи на физиотерапия, за да му се активират мускули, семейството му не се откъсва от него, трябва да помага, всички се мъчат", разказа доц. Кътева.
Как точно зашива тя проблемния нерв? "Ако краищата му са удебелени, те се "изсичат", за да се съединят, когато вече имат здрав край. В този случай се поставят и нервни присадъци, които се вземат от крака на пациента (без това да му се отразява)", каза нашият експерт. Знае се, че след такава интервенция нервът се възстановява по 1 мм дневно. Това означава, че след броени месеци ръката вече може да се движи и използва нормално. Затова и след 4 месеца Матьо от Калояново също има две здрави ръчички.
Здравната каса покрива стойността на операцията за деца, а от 1 юли т.г. - и на възрастните.