Членът на Гражданския съвет на Реформаторския блок и кандидат-депутат от 24 МИР София Гроздан Караджов излезе с лична позиция по казуса "КТБ", в която експертът посочва седем истини, които трябва да се знаят за банката на Цветан Василев, които обягват от вниманието на българските граждани.
"Трети месец Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й ТБ “Виктория” са затворени, мажоритарният им собственик Цветан Василев, избягал точно преди поставянето под специален надзор, продължава да е в неизвестност, а независимата по закон БНБ бездейства.
Ефектът от случилото се с четвъртата по размер на активи банка събуди страховете да не се повтори националната катастрофа от 1996-97 г. и да се отрази негативно на финансовата ни система.
Това се случи след многогодишни заклинания от страна на БНБ, че се намираме във валутен борд и в абсолютно непоклатима финансова ситуация. Една наглед тривиална ситуация – войната на група политически олигарси – ни показа, че опашките пред банките могат да се извият отново само за няколко часа и още по-лошо - вратите на банките да се затворят. Влоговете и спестяванията на хората се оказаха застрашени.
Какво още ни убягва от вниманието в казуса КТБ?
1. България е единствената държава в Европа, която не осигури незабавен достъп до малките и средните депозити от страна на вложителите. В ситуация на банкова криза трябваше да се активира целият обществен ресурс (естествено, без ангажиране на бюджетни средства), за да се защити интересът на малките и средни депозанти. Това тяхно право е в съответствие с европейското законодателство.
Поведението на държавата ни е прецедент в Европа - в апогея на своята некомпетентност тя доказа как у нас не работи една европейска директива. Нюансът за качеството на банката като такава не е от значение за малкия и средния депозант. Българинът е европеец и той има права, които държавата не може да му отнеме.
2. Общественият дебат за оздравяването на КТБ се върти основно около това колко обществени средства ще се налеят в нея. За благозвучие, “спасяването” се опакова в термини като оздравяване, преструктуриране, и др. В предложението на Оманския фонд, например, няма предложено нито едно число като вложение. Това ни говори, че всички други потенциални инвеститори също ще се интересуват преди всичко от размера на публичния ресурс, т.е. нашите пари от данъци, които държавата е склонна да налее в банката.
Това е недопустимо. БНБ трябва ясно да заяви минималните изисквания към потенциалните оздравители, извън които е загуба на време да се водят каквито и да е преговори. Правителството трябва ясно да заяви, че под никаква форма няма да позволи бюджетни средства да се използват за спасяването на КТБ. Иначе излиза, че който е крал – крал, а сега ще плащаме всички ние.
3. Трети месец липсва информация за реалното финансово състояние на банката. Това е безобразие. В рамките на три месеца се реформира целият банков сектор на Гърция, коя тогава е причината за нулевия резултат у нас?
Първо, политическите играчи, замесени в създаването и вегетирането върху обществени поръчки и държавни пари в КТБ. Второ, липсата на експертиза в БНБ за справяне с този проблем. В предизборната ситуация няма да се справим с първата пречка, но защо не поканиха за одит специализирана международна разследваща компания с безкомпромисна репутация, с опит в управлението и оценката на проблемни активи. Реформаторският блок направи това предложение преди два месеца на специална пресконференция.
4. Кризата с КТБ прояви редица несъвършенства на финансовото ни законодателство. Например, как да се платят 3.5 млрд. лева гарантирани депозити в КТБ, при условие, че във Фонда за гарантиране на влоговете има само 1.8 млрд. лева? Ако похарчим целия фонд, пак ще останат 1.7 млрд. лева, които фондът трябва да вземе назаем. Сегашният закон не позволява такава маневреност. Очевидно е, че Законът за гарантиране на влоговете в банките трябва да се промени така, че да позволява при нужда увеличаване на финансовия му капацитет.
В конкретния случай с КТБ може да се вземе облигационен заем с подкрепата на международна финансова институция и това няма да струва на държавата нито един лев.
5. България е единствената държава в Европа, която е лишила своите граждани от истинска депозитна застраховка. Мнозина ще възразят на тази теза. Да, де юре има такава защита, но де факто я няма. Вложителят обаче се интересува какво на практика ще стане с парите му в случай на банкрут на банката, в която държи парите си.
В случая с КТБ дължимите на вложителите гарантирани средства надвишават два пъти наличните във Фонда. Как е допуснато това да се случи? Никой ли не е предвидил тази възможност? Практиката в редица европейски страни е колкото по-агресивна е една банка във влогонабирането, толкова повече средства заплаща във Фонда за гарантиране на влоговете. Логично е, нали? Защо тогава управляващите не са предприели тези адекватни законодателни мерки? Моят отговор е: твърде силно банково лоби!
6. Често “загрижени” спасители спекулират, че средствата на общини, болници, училища, детски градини и др. са “арестувани” в КТБ. За тях се говори като за загубени пари. Трябва ясно да заявим, че тези средства са защитени и далеч не са загубени. Всички те по закон са гарантирани с държавни ценни книжа (ДЦК), т.е. са забавени. Държавата ще ги възстанови на основание на закона. Блокирането им ще създаде временни проблеми с ликвидността на общините, но той може да бъде решен лесно по пътя на оборотното финансиране от друга банка. Тази седмица община Казанлък например изтегли безлихвен заем от бюджета заради близо 6 милиона лева блокирани в КТБ.
7. Казусът "КТБ" извади на бял свят безпомощността на БНБ да се справи с първата след 1997 година банкова криза и неспособността на нейния управител. Едно радикално, но практикувано от някои европейски страни като Великобритания, например, решение е управителят на Bank of England да не бъде от същата страна.
Позицията ми в случая с БНБ е процедурата за нов управител да бъде открита и за чужденци. Крайно време е този изключително важен сектор да се дисциплинира. Като леко намигване ще подскажа, че един стриктен германец ще приляга много на поразпуснатата българската банкова система.
Ние от Реформаторския блок сме за това всички вложители до гарантирания размер да получат максимално бързо средствата си. Те са действали съобразно закона, били са добросъвестни и държавата им дължи законовата закрила.
Ние от Реформаторския блок сме против да се ползват държавни пари за връщане на по-големите влогове."
Mediapool.bg