Ето как Западът ще сложи край на руското вето в ООН

Западни държави обмислят да се позоват на резолюция на ООН от 1950 г., известна като "Обединени в името на мира"

Западни държави искат да сложат край на продължаващата месеци наред парализа на Съвета за сигурност заради конфронтацията с Русия за войната в Сирия и обмислят да заобиколят руското вето, като се позоват на резолюция на ООН от 1950 г. Днес тя е известна като "Обединени в името на мира" и е изиграла ключова роля за военната операция под егидата на световната организация, с която Южна Корея е защитена от нахлуването на армиите на комунистическия Север.

С нея се позволява въпрос, по който 15-те страни в Съвета за сигурност не успеят да се договорят, да бъде прехвърлен със съгласието на 9 от тях към Общото събрание на световната организация. Там с гласовете на две трети от страните членки може да се вземе решение и никоя от сегашните пет страни, постоянни членове на Съвета за сигурност, не може да използва ветотото си.

Резолюция 377 A (V) от 3 ноември 1950 г. е приета в момент, когато Йосиф Сталин изтегля представителя си от Съвета за сигурност с цел да получи съгласие за добавянето на маоистки Китай към постоянните членове на съвета. Заради натиска Москва блокира взимането на решения за конфликта на Корейския полуостров.

В член 27, параграф 3 на Хартата на ООН се определя, че за приемане на резолюции от Съвета за сигурност е нужно съгласието на поне 9 страни от съвета, включително на постянните членове. Но през 1950г. мнозинството държави в съвета смятат, че отсъствието на една от тях не бива да пречи на останалите да си свършат работата. Тази позиция е потвърдена по-късно и от Международния съд в Хага (International Court of Justice или ICJ).

Държавният секретар Дийн Ачесън убеждава Общото събрание, че трябва да изиска да поеме отговорността за международния мир и сигурност, която му се възлага с Член 14 от Хартата. Така се стига до резолюция 377 A (V).

Най-важната в този документ е Секция А, определяща, че когато Съветът за сигурност - поради липсата на единодушие на постоянните му членове - не успее да спази основната си отговорност за поддържане на световния мир и сигурност, с това трябва да се заеме Общото събрание.

Следват описания на процедурата как става това - ако събранието не заседава, се свиква извънредна сесия (както вече се е случвало 10 пъти) по искане на Съвета за сигурност или на мнозинството от членовете му. Тази сесия трябва да бъде свикана с цел да бъдат отправени съответните препоръки "за колективни мерки..., включително употребата на въоръжена сила, ако се наложи".

Става дума само за "препоръки", а не за цялостно заместване на Съвета за сигурност. С резолюцията са създадени Комисия за наблюдение на мира (тя съществува до 1960г.) и Комисия за колективните мерки (тя съществува само две години). И двете структури нямат значителна роля през 50-те години.

Подобни извънредни сесии са свиквани както с несъгласието на Великобритания и Франция (първата през 1956 г. заради войната за Суецкия канал), така и на СССР (през същата година, но заради смазването на унгарското въстание от Червената армия).

Конкретният конфликт, около който се появява идеята за възраждане на 377 A (V), е употребата на химически оръжия в Сирия. Досега Москва 11 пъти е блокирала с вето каквито и да е действия срещу Сирия със санкция на Съвета за ситгурност на ООН. Един от най-ярките примери е отказът на Русия в края на ноември 2017г. да удължи мандата на механизма на ООН, с който се определяше кой е отговорен за химически атаки в сирийската война.

Според лондонския "Гардиън", цитиран от "Дневник", идеята за прибягване до документ на ООН отпреди почти 70 години е била повдигната преди дни на годишна среща в Швеция на представители на страните членки на Съвета за сигурност. Обсъждането й продължава и тази седмица, твърди изданието.

Швеция посредничи в дипломатическа инициатива за създаване на нов механизъм за разследване на химическите удари в Сирия. Екип специалисти на Организацията за забрана на химическите оръжия посети Дума - дамаското предградие, от което има свидетелства, че е извършена последната такава атака. Но те могат само да потвърдят дали и какво вещество е използвано, но не и кой го е направил.

Такъв разследващ механизъм теоретично би могло да бъде създаден с решение на Общото събрание на ООН. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предложи да се създаде специална комисия за Сирия по модела, използван за разследване на масови убийства в Шри Ланка, но Русия лесно може да го отхвърли с мотива, че подобен орган се появява само по искане на ръководителя на световната организация.