Според традицията в първата седмица след Великден, наречена Светла неделя, не се подхваща нищо. Изключение правят ритуалите, които се извършват на Светла сряда и Светла неделя.

На Светла сряда в някои райони на България се играят обредни танци. В Югоизточна България и най-вече Бургаско тези ритуални танци се наричат Мара Лешанка. В същото време в Западна България се играе Ладино хоро. Разлика в двата вида танца е, че на Ладиното хоро участват както моми, така и по-възрастни мъже и жени. Момите, които участват в тези игри, образуват сключено хоро, което две от девойките "разсичат"като размахват три пъти ритуални кърпи. Така се получават няколко по-малки хора. На тези хора се хващат и по-възрастни представители на местното население.

Този ритуален танц е свързан с плодородието и берикета. Вярва се, че чрез него ще бъдат прогонени лошите болести и природните бедствия като градушка, суша, наводнения и тъй нататък.

Ритуални танци, които се играят в Бургаския край са известни пък като Мара Лешанка. Той донякъде напомня обреда Буенец. Участничките в Мара Лешанка се събират в от дом, в който няма починало дете. Те вземат няколко червени и жълти чехли, които напъхват един в друг. След това ги забулват с булченски дрехи и накичват като женска глава. Така накичена главата на Мара Лешанка се взема и се разнася от лазарувала мома. Тя непременно трябва да е с живи родители. Заедно с другите моми отиват извън селото, обикновено близо до естествен водоизточник, където след ритуала момите си измиват лицата във водата. Но преди това на това място се присъйдиняват и останалата част от населението.

И двата ритуални танци- Ладино хоро и Мара Лешанка, игрите са придружени от обредни песни.