Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие". Живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден. Вярва се, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.
Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гръмовержец, Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
Затова в много райони селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни селища в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.
На Илинден празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.
В знак на почит към пророка много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.
Днес имен ден имат Илия, Илиян, Илко и Илияна.