Смъртността през зимата е епидемиологичен факт, който никой не оспорва. „Всяка година се регистрира средно увеличение на смъртността с 9% през месеците от декември до март“, пише „Фигаро“, позовавайки се на данни от Висшия съвет по метеорология.
Според статистическо проучване от 2006 във Франция сезонната смъртност през последните 30 години от зимния студ е 8 пъти по-висока в сравнение с горещите периоди. Опасни са горещите вълни с продължителна жега, а смъртността през зимата започва да се увеличава, щом температурите минат под 15 градуса, смятат учените.
Често обвиняваният грип не винаги е причината за зимния мор, въпреки че някои от пиковете на смъртност може да се дължат на периодите с инфекции.
Лекарите смятат, че опасната зона е, когато термометрите слязат около нулата в продължение на няколко дни или седмици. Организмът изпитва затруднения да се съпротивлява на студа. Но хипотермията, пряко свързана с ниските температури, е причина за само 1% от смъртността в студовете. В действителност студът не убива директно, а утежнява съществуващите патологии, като сърдечните болести, мозъчните инсулти, заболяванията на дихателните пътища. Според статистиката смъртността от тези болести нараства почти линейно с падането на температурите.
Честите промени в атмосферното налягане предизвикват спазми в съдовете, а скоковете в артериалното налягане може да станат причина за образуването на тромби. В резултат на това сърцето не се снабдява с необходимото количество кислород и съществува повишена опасност от инфаркт или исхемичен инсулт.
Често срещаните инфекции през зимния период (включително грипът) повишават риска от сърдечен пристъп. Според британски учени този риск може да нарасне два пъти. Изследване, проведено от специалисти от Лондон, показва, че възможността от сърдечен пристъп не зависи от възрастта и пола, а при респираторни заболявания той нараства 2 пъти седмица след началото на болестта. Те са изследвали 2 милиона души и са установили, че един от главните здравословни проблеми през зимата е високата смъртност на хората, страдащи от сърдечносъдови заболявания по време на грипните епидемии. Оказва се, че инфекциите като грипа изтласкват мастните наслоения, които се образуват в артериите. Освободилите се образувания се движат из организма и стават причината за образуването на тромби. Така те блокират кръвоснабдяването на жизненоважни органи.
Ето защо една от важните ни дейности през зимата е да следим прогнозата за времето и при много ниски температури да се въздържаме от излизане навън и да стоим в затоплени помещения. Никакви икономии не са оправдани, когато става въпрос за здравето.
Лекарите дават няколко прости съвета, които могат да предотвратят много от случаи с фатален край.
- Първият е болните и възрастните да излизат възможно най-рядко от вкъщи през зимата, а когато го правят – да се предпазват добре с топло палто, шапка, шал и ръкавици, да не вдишват пряко ледения въздух. Това всъщност се отнася и за повечето здрави и млади хора.
- Вторият е температурата вкъщи да е еднаква в различните помещения. Термичният шок при минаването между топла и студена стая изисква усилия за адаптиране и консумира енергия, която може да засегне по-крехките организми.
- Преди да се заемете с тежка физическа работа на открито, направете няколко леки упражнения за загряване на мускулите.
- Трябва да запазите тялото си топло. Непременно използвайте шал, който да стои върху устата и носа ви, за да стопля въздуха, който вдишвате.
- Облечете се „на пластове“ като най-отгоре сложите нещо ветроустойчиво и непромокаемо.
- При чистене на сняг не вдигайте лопатата, а избутвайте снега странично.
- Правете чести паузи за отдих, макар и за 2-3 минути, а също така и няколко по-дълги почивки.
- Всеки, който е с наднормено тегло и е на възраст над 50 години или е преживял инфаркт, трябва да се посъветва с лекаря си преди да поеме тежка физическа работа или спортуване през зимния сезон.
- Спазвайте диета и се откажете от цигарите
- Наблюдавайте кръвното си налягане - измервайте го поне веднъж в денонощието. Спазвайте диета - не преяждайте по време на вечеря, не злоупотребявайте с пържена и пикантна храна. Изключете от менюто си продуктите с високо съдържание на холестерол.
Пет важни признака
През зимата трябва да бъдем много внимателни и да се обръщаме към лекаря при появата само на един от следните симптоми:
- безпричинно кратко дишане;
- безпричинно гадене и трудно усвояване на храната от стомаха;
- необяснима умора;
- тежест в ръцете или гърдите;
- болка между плещите или в гърдите, която преминава в ръцете.
Помощ от природата
Поддържайте добрата работа на сърцето с изпитаните билкови отвари. Една добра рецепта е пиенето на отвара от глог.
1 супена лъжица сухи глогинки се заливат с една чаена чаша вряща вода. Киснат два часа на топло. Прецежда се и се пиеят по 12 с. л. 3-4 пъти дневно.
При сърдечна недостатъчност при възрастни хора се препоръчва: корени от глог, изкопан през есента, измит и изсушен. Ври се в съотношение 1:10 в продължение на 10 минути. Оставя се да изстине и се прецежда. Отварата се пие 1 с. л. 3 пъти дневно.