В официално тяхно обръщение към медиите те изтъкват, че работното ежедневие на транспортните работници в страната ни се доближава до "робство".
"Шофьорите на камиони са превърнати в "бели роби", и то от български работодатели. Очакваме британските институции да се мобилизират, без да обърнем внимание на проблема в собствената ни страна", пише в писмото на синдиката.
От сдружението обясняват, че не еднократно са алармирали за нечовешките условия на труд в сектора, но никой не обръщал внимание.
В страната ни всички работещи в транспорта, с изключение на заетите в градския транспорт, работят в ужасни условия, казват от синдиката. "За водачите на камиони няма "кампуси" с мухъл, защото те спят в кабината, която е два на два метра. За сравнение, дори за лишените от свобода би следвало да се предвижда по-голямо лично пространство.
Нямат течаща вода, защото никой не е подсигурил места за санитарни нужди около пътя. Няма постоянно електричество, защото автомобилите не са пригодени за квартири, изтъква синдикалната конфедерация. От сдружението допълват, че условията са съвсем неприемливи, защото няма постоянно отопление, топла храна, защото храненето в заведение или приготвянето на топла храна е неописуем лукс, които те могат да си позволят веднъж седмично.
Синдикалистите се ядосват, че не се обръща внимание на условията, в които работят българските работници. "Какво внимание се обърна на водачите на таксита или куриерите, които работят в условия, по-лоши дори от тези в селското стопанство", питат от СБТР.
Заплатите в сектора били минимални, а пари за командировки били регламентирани само с "юнашката" дума на работодателя.
От синдиката напомнят, че хората се сещат за тези работници само когато заради преумората от 15-часовите работни дни стане трагедия.
Та питаме, уважаеми представители на медиите, защо не обърнете внимание на всички тези групи, които под носа ви работят като "бели роби", а се заехте да решавате проблемите на Великобритания и да търсите отговорност там? Защо не попитахте работодателите в страната ни, какви са основните им доводи да са против директивата за командироване на работници и защо трябваше на 20.12.2017 г. съдът в Страсбург да реши, че и ние сме хора и се нуждаем от минимални условия за живот?
От синдиката призоваха първо да погледнем в собствената си страна и след това да търсим отговорност на другите европейски страни, за нарушените от тях трудови права.