Внимателно с кредитите, предупреди банките през миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев. Неговата оценка е, "кредитната активност на банките се увеличи, а необслужваните кредити продължиха да намаляват". отенциални опасности.
Какви са причините за потенциалните опасности, пред които са изправени банкерите:
Ръст на кредитите 15 поредни месеца. Годишното увеличение е 3,3% към края на декември 2017 г. Най-голямо е то при заемите към домакинствата - с 6%, а на кредитите към нефинансовите предприятия с 1,7%, отчете централната банка преди дни. Макар че ръстът е далеч от кредитния бум в годините преди финансовата криза, всяко увеличение на кредитите има потенциал да повиши нивото на лошите, т.е. на тези, които няма да бъдат обслужени или ще бъдат, но с много проблеми.
Ръст на реалната икономика около 4%. Възходящият икономически цикъл, който ще се движи около 4% и догодина, създава предпоставки за увеличено търсене на кредити. “Очакваното повишение на икономическата активност, подобряването на икономическия профил на кредитополучателите и запазването на ниските лихвени проценти ще обуславят растеж на банковите кредити за нефинансовите предприятия и домакинствата”, отбелязва и управителят в анализа си.
Недостатъчно ниско ниво на наследени необслужвани заеми. “Банките могат да използват по-благоприятната среда за справяне с предизвикателства, наследени от годините на икономическата криза или съпровождащи възстановената кредитна активност”, препоръчва Радев. Анализатори допълват, че все още неразвитият пазар за лоши кредити затруднява допълнително трезорите в “чистенето” им.
Запазване на ниските лихви още поне половин година. “Ниските лихви по активните операции на банките в съчетание с лимитираните възможности за оптимизация на разходите ще продължат да оказват натиск върху рентабилността”, констатира Радев. В тази ситуация увеличаването на обема на кредитирането ще остане водещият канал за повишаване на приходите на банките, е прогнозата на управителя.
Брутните необслужвани кредити у нас са адекватно покрити с обезценки и капиталов излишък, но делът им остава над средния в ЕС. На този фон, смята Радев, са “логични усилията на банките да намаляват необслужваните кредити в техните баланси, включително чрез продажби на портфейли с такива кредити”.
Статистиката на БНБ показва, че през 2017 г. в банковата система са продадени кредити за 360 млн. лв. Намаляването на необслужваните кредити продължава, като по последни надзорни данни към ноември 2017 г. делът на брутните необслужвани кредити достига 11%, а този на нетните необслужвани кредити - 5,8%.
Очакван ръст на банковия кредит. Той пък винаги предполага повишено внимание върху кредитния риск. “Периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество. Този въпрос е особено актуален с оглед на средносрочната перспектива за навлизане в нов възходящ лихвен цикъл. Постигането на индивидуални цели, свързани с показатели за кредитен растеж или пазарен дял, не трябва да бъде за сметка на адекватното оценяване и управление на кредитния риск”, категоричен е Радев.
Динамичен имотен пазар. Повишението на цените в последните две години на имотите, което е различно в различните сегменти, в последните месеци се успокоява. Все още обаче, особено за атрактивни имоти, не е достигнат ценовият пик. В същото време все повече специалисти предупреждават, че изкуственото надуване на цените може да доведе до сътресения на пазара, което ще се отрази на заемите, обезпечени с имоти. и може лесно да превърне редовен кредит в трудно обслужван такъв.
Брюксел и ЕЦБ ни следят заради еврозоната. България вече заяви, че ще подаде молба за приемане в чакалнята пред еврозоната и това най-вероятно ще се случи през юни тази година. Нивото на лошите кредити е един от показателите, които ЕК и ЕЦБ ще следят и при вземането на решение за допускане в IRM-2, и по време на мониторинга след него.