След като покрай Истанбулската конвенция и много отвъд нейните текстове се създадоха тежки разделения в българското общество, при такава обществена настръхналост за мен поне ратификацията на конвенцията става безсмислена, става израз на инат, на водене на битки, на създаване на абсолютно излишни разделителни линии в обществото. Това каза в предаването "12+3" на БНР политологът Борис Попиванов. В коментара си за споровете по конвенцията и за предстоящия вот на недоверие към правителството той посочи:
Хубаво ще бъде, ако този вот успее да повдигне, да освети някои неприятни и отблъскващи механизми, по които се ръководи България. И аз се надявам да не бъде "захлупен" от Истанбулската конвенция. /… / Не трябва да смесваме много неща, ако искаме да почувстваме реален обществен резонанс, а не да действаме на принципа "всяко чудо за три дни".
Относно разнобоя между коалиционните партньори по казуса с Истанбулската конвенция Попиванов отбеляза:
В крайна сметка, значителна част от своето обществено и политическо присъствие Обединените патриоти дължат на своето антитурско говорене, на своето антимакедонско говорене в миналото, включително и до голяма степен на антиромското си говорене. Всички тези теми са вече табу за тях покрай новата геополитическа ситуация и новите амбиции на премиера Борисов да бъде международник. И все пак им се налага да имат тема, да имат сюжет, който да ги прави подобни на други формации в Европа.
Анализирайки външнополитическите амбиции на министър-председателя и в контекста на Българското европредседателство, Борис Попиванов подчерта:
От началото на мандата той фактически замени външния министър, стреми се да концентрира цялата външна политика на страната в себе си и да се изявява предимно на международната сцена. Европредседателството, разбира се, му носи и бонус в това отношение. Сега както един лидер, така и една държава трябва да осъзнават своите ограничения. Много добре ще е за България да постигне резултати там, където може да ги постигне. Според мен посоката тук са Западните Балкани, където би могло да има някакво осезаемо раздвижване на процесите на интеграция и на регионално сътрудничество. Толкова много проблеми на Европейския съюз се струпват в периода, в който ние играем своята по-централна роля, че амбицията да ги решаваме всичките може да ни изиграе лоша шега.
Изобщо България може да изпълнява ролята на страна, която търси умиротворяване и през цялото време настоява за консенсус и за компромисност, а не като водеща сила в тези отношения и се надявам Борисов да разбере тези ограничения, които са обективни.
Хубаво ще бъде, ако този вот успее да повдигне, да освети някои неприятни и отблъскващи механизми, по които се ръководи България. И аз се надявам да не бъде "захлупен" от Истанбулската конвенция. /… / Не трябва да смесваме много неща, ако искаме да почувстваме реален обществен резонанс, а не да действаме на принципа "всяко чудо за три дни".
Относно разнобоя между коалиционните партньори по казуса с Истанбулската конвенция Попиванов отбеляза:
В крайна сметка, значителна част от своето обществено и политическо присъствие Обединените патриоти дължат на своето антитурско говорене, на своето антимакедонско говорене в миналото, включително и до голяма степен на антиромското си говорене. Всички тези теми са вече табу за тях покрай новата геополитическа ситуация и новите амбиции на премиера Борисов да бъде международник. И все пак им се налага да имат тема, да имат сюжет, който да ги прави подобни на други формации в Европа.
Анализирайки външнополитическите амбиции на министър-председателя и в контекста на Българското европредседателство, Борис Попиванов подчерта:
От началото на мандата той фактически замени външния министър, стреми се да концентрира цялата външна политика на страната в себе си и да се изявява предимно на международната сцена. Европредседателството, разбира се, му носи и бонус в това отношение. Сега както един лидер, така и една държава трябва да осъзнават своите ограничения. Много добре ще е за България да постигне резултати там, където може да ги постигне. Според мен посоката тук са Западните Балкани, където би могло да има някакво осезаемо раздвижване на процесите на интеграция и на регионално сътрудничество. Толкова много проблеми на Европейския съюз се струпват в периода, в който ние играем своята по-централна роля, че амбицията да ги решаваме всичките може да ни изиграе лоша шега.
Изобщо България може да изпълнява ролята на страна, която търси умиротворяване и през цялото време настоява за консенсус и за компромисност, а не като водеща сила в тези отношения и се надявам Борисов да разбере тези ограничения, които са обективни.